Решение № 154 от 01.09.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Харманли, 01.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.-ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20215630100793 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „РО-СИ-ТО“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Симеоновград, ул. ****, действащо чрез юрисконсулт Е.М. против ЗП Юри Николов Камбуров, ЕГН **********, с адрес община Симеоновград, село Константиново, чрез адвокат Д.А..

Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в търговски отношения за продажба на препарати за растителна защита, торове и семена.

На 16.07.2018г. ищецът извършил доставка на 30 т. амониев нитрат с единична цена 650,00 лева за тон на обща стойност 19 500,00 лева, лактофол 10 л. – 80 л. с единична цена 2,20 лева за литър на обща стойност 176,00 лева, „Акурат“ 0,300 кг с единична цена 185,00 лева на килограм на обща стойност 55,550 лева, „Аксел“ 45 литра на единична цена 55,00 лева за литър на обща стойност 2 475,00 лева и „Фронтиер 5 л.“ 17,00 единична цена 34,77 лева за литър на обща стойност 591,00 лева или всички на обща стойност 27 357,00 лева, за което било издадена фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. На същата дата ответникът му бил доставил „пшеница реколта 2018“ на стойност 24 300,00 лева, за което била издадена фактура № 0000000009 от 16.07.2018г.

На 26.07.2018г. ищецът доставил на ответника семена – „Третикале“ 31,360 т. с единична цена 650,00 на тон на обща стойност 20 384,00 лева, за което била издадена фактура № 0100000484 от 26.07.2018г.

В исковата молба се твърди, че при взаимното съгласие на страните е било извършено прихващане на сумата от 24 300,00 лева, дължима по фактура № 0000000009 от 16.07.2018г. от общото задължение на ответника към ищеца по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г., за което бил подписан протокол за прихващане на насрещни задължения от 26.07.2018г. Съгласно протокола за прихващане ответникът е следвало да заплати остатъка в размер на 23 441,00 лева на 27.07.2018г.

Твърди, че макар с ответника да били водени многократни разговори относно заплащането на сумата, такова не било извършено.

Ищецът счита, че вземането му в размер на 23 441,00 лева е изискуемо и ликвидно и същото е следвало да бъде заплатено на 27.07.2018г. Ето защо освен главницата ответникът 1 дължал и обезщетение за забава в размер на 7 195,00 лева за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г.

С тези мотиви се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 23 441,00 лева, представляваща останалата незаплатена част от дължима по фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и по фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. след извършване на прихващане и сума в размер на 7 195,00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.07.2018г. до 04.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете – 05.08.2021г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с които предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Ответникът оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Твърди, че ищецът не е извършил самостоятелно доставката на стоките, описани във фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и във фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. Същевременно счита тези фактури за неистински, тъй като подписите за получил и съставил не били изпълнени съответно от ЗП Ю.К. и от Р.А. И..

Ответникът отрича твърдението на 26.07.2018г. между страните да е подписван протокол за прихващане на насрещни задължения, като същевременно оспорва подписите по този протокол да са положени от ответника и законния представител на ищеца.

Ответникът твърди, че между страните не са сключвани договори за продажба и доставка на стока. Твърди, че фактурите, протокола и всички действия по тези договори са извършвани без знанието и съгласието на ЗП Ю.К. и са в резултат на съгласувани действия между законния представител на ищеца и бившия счетоводител на ответника, за които той не бил уведомен и не бил запознат с тях, а узнал едва с получаването на исковата молба.

Твърди, че тези действия представлявали злоупотреба с право и са извършени в нарушение на закона и при липса на съгласие, поради което били нищожни. Допълва, че не е давал съгласие относно количеството и цената на описаните във фактурите вещи, същото дори противоречало на правилата на земеделската практика и наука. На следващо място оспорва договора за продажба на „третикале“, тъй като същият бил сключен при явно неизгодни условия. Престацията на едната страна била несъразмерна и очевидно несъответна на насрещната. Посочва, че дори сделката да била сключена от представител на ответника, то представителят бил договарял във вреда на представлявания, поради което договорът не произвеждал действие спрямо него.

На следващо място ответникът твърди, че договорът за продажба и доставка на третикале бил симулационен, тъй като се прикривала истинската продажна цена.

Ответникът посочва, че липсват доказателства за реалното изпълнение на договор за продажба и доставка на стоки, тъй като не били подписвани приемно-предавателни договори, транспортни документи и други. Оспорва се извършването на доставки от ищеца.

Ответникът не оспорва твърдението, че на 16.07.2018г. е продал и доставил на ищеца „пшеница реколта 2018г.“ на стойност 24 300,00 лева, за което била издадена фактура.

Твърди обаче, че между страните не е постигано съгласие за извършване на прихващане на насрещни вземания, тъй като не съществували вземания на ищеца към ответника.

Алтернативно ответникът твърди, че дори и да съществува вземане на ищеца спрямо ответника същото не е изискуемо и ликвидно, тъй като не е подписван протокол за прихващане на насрещни вземания и изискуемостта на вземанията би настъпила едва след отправянето на покана и даването на подходящ срок за изпълнение.

Излагат се подробни съображения за нередовността на воденето на счетоводството както на ищеца, така и на ответника.

Ответникът посочва, че всички изложени от него възражения относно покупката на третикале се отнася и за фактурата за покупка на торове и препарати.

2

При условията на евентуалност прави възражение за прихващане. Ответникът твърди, че има вземания спрямо ищеца на стойност 73 698 лева за доставено на 13.07.2017г. и на 21.07.2017г. общо 245 660 кг. зърно.

С тези мотиви ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат основателни предявените искове е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - съществуване на облигационно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него за процесния период, изискуемостта и размера на претендираното вземане за главница и за обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключени между страните договори за търговски продажби, които били обективирани във фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. Част от вземанията били погасени от ответника чрез извършено прихващане с протокол от 26.07.2018г., поради което ищецът претендира само остатъка от непогасеното задължение за заплащане на продажната цена по двете фактури. Следователно в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените от него облигационни отношения, по силата на които да са възникнали в тежест на ответника процесните парични задължения.

Съгласно чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. Доколкото в настоящия случай една от страните по твърдените облигационни правоотношения е търговец, то и сключените между тях договори следва да се квалифицира като едностранни търговски сделки. Същевременно в разпоредбите на ТЗ липса изрична норма, предвиждаща форма за действителност на търговската продажба – следователно договорите за търговска продажба са неформални.

Макар и да няма изискване за формата на договор за търговска продажба, за да бъде постигнатото съглашение между страните действително, процесуалният закон въвежда форма за доказване. Съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК установяването на договори на стойност по-голяма от 5 000 лева не може да се извършва със свидетелски показания. Такива не са били и събирани в хода на съдебното дирене. За установяване наличието на облигационни отношение между страните по делото ищцовото дружество е представило 2 броя фактури и протокол за прихващане на насрещни задължения.

Непротиворечиво е разрешаван въпросът за установяването на продажбено правоотношение и неговото съдържание чрез представянето на фактури, имащи съдържанието предвидено в чл. 7 от Закона за счетоводството. „Фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й“ – в този смисъл решение № 20 от 25.03.2013г. по т.д. № 206 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о., решение № 62 от 25.06.2009 г. по т. д. № 546 по описа за 2008г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454 по описа за 2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11 по описа за 2009г. на ВКС, I т. О. и други.

Този извод може да се направи обаче тогава когато не е спорен въпросът за авторството на тези фактури. В настоящия случай в законоустановения срок е направено оспорване на истинността на процесните фактури и съдът е разкрил производство по чл. 193 от ГПК в проведеното открито съдебно заседание на 09.03.2022г. С оглед разпределената доказателствена тежест по делото са допуснати и назначени две съдебно-графически 3 експертизи заключенията, по които са идентични независимо от различния сравнителен материал използван за изготвянето им.

Съгласно заключенията на вещото лице подписите поставени след „Получил“ във фактура № 0200000015 от 16.07.2018г. и във фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. не са положени от Ю.К., като има вероятност същите да са били положени от Р.А. И.. При така установената липса на подпис от страна на ответната страна не може да се приеме, че фактурите са двустранно подписани, съответно те самостоятелно да служат за доказателство, установяващо продажбеното правоотношение и изпълнението на задълженията по него, а именно на предаване на процесните стоки.

Представеният протокол за прихващане също не може да послужи за доказателство за наличието на продажбено правоотношение. Същият би представлявал извънсъдебно признание на вземанията, ако изхождаше от ответника. Видно от приетите заключения по назначените експертизи подписите положени както за ищеца, така и за ответника са изпълнени от едно и също лице, а именно законния представител на ищцовото дружество – управител и едноличен собственик на капитала – Р.А. И..

С оглед изложеното за лицата, положили подписи върху фактура № 0200000015 от 16.07.2018г., фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. и протокол за прихващане от 26.07.2018г. съдът намира, че на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 3 от ГПК следва да признае за установено, че фактура № 0200000015 от 16.07.2018г., фактура № 0100000484 от 26.07.2018г. и протокол за прихващане от 26.07.2018г. са неистински в частта относно авторството на подписа на ЗП Ю.К. и съответно да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Същевременно в исковата молба не се твърди процесните фактури да са подписани от пълномощник на ответника, за да бъде изследван въпросът за действието спрямо ответника на сключен договор от негово име без представителна власт.

Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0211f2a5-68fb-4221-b10b-1189dfa651b9