Решение № 87 от 10.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И

Е

№…87…/10.03.2020г.,гр.Пазарджик

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година,в състав:

Председател:Красимир

Ненчев членове: Албена Палова

Мариана Димитрова с участието на секретар Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №881 по описа на съда за 2019 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С Решение №342 постановено на 13.03.2019г. по гр.дело

№ 4137 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г., съдът е приел за установено по отношение на Г.Т.Б. ЕГН: **********, с адрес: *** и И.Д. ЕГН:**********, адрес: ***, че дължат на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49, бл.

53Е, вх. В на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК сумата от 4320.00 лева на основание неизпълнение на Договор за револвиращ заем № ********** в общ размер 4320 лв., законова лихва забава в размер на 293.44 лв. от 26.04.2009г., дата на изпадане на длъжника в забава по договора за потребителски кредит № ********** до 11.11.2009г. дата на прекратяване на договора и законова лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Отхвърлен е предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ********* против Г.Т.Б. и И.Д. иск с правно основание: чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК– за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата над 4320.00 лева до пълния предявен размер от 4432.70 лв. – дължими такси за периода от 12.03.2015 г. до 21.03.2016 г.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба от И.Д. и Г.Б., с която първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по нито един от защитните доводи на жалбоподателите и не съдържа мотиви. Искането е решението да бъде обявено за нищожно, алтернативно-да се отмени като неправилно.

В срока по чл.263,ал. от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство страните не представят нови доказателства.

Във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, от фактическа страна съдът установи следното:

Решението се обжалва в частта, с която е прието за установено по отношение на ответниците ,че дължат на ищеца сумата в размер на 4320.00 лева на основание Договор за револвиращ заем № **********, законова лихва за забава в размер на 293.44 лв. от 26.04.2009г. до 11.11.2009г.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

По делото е представен договор за револвиращ заем № ********** от 27.02.2009 г., подписан от жалбоподателя Б. в качеството му на заемополучател, жалбоподателката Д. в качеството й на солидарен длъжник, и служител на ищеца „Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената бланка от договора за револвиращ заем раздел V съдържа параметрите на искания револвиращ заем и те са както следва: сума на заема - 2030, срок на заема -24, размер на вноската 180 и дата на плащане на вноската 25 ден от месеца.

Раздел VI съдържа параметрите на одобрения револвиращ заем както следва: сума на заема -2030, срок на заема 24, размер на вноската 180 общо задължение 4320, при годишен процент на разходите 114,25 % .В същия раздел е записано, сума за изплащане при револвинг 886 , договорно възнаграждение при револвинг 1274 , общо дължимо по револвинг 2160. Съгласно текста на буква "Б",неразделна част от договора са общите условия към договора за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при подписването на договора и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че кредитополучателят и солидарните длъжници внимателно са запознати със съдържанието на тези ОУ преди подписването на договора за револвиращ кредит, нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват като неразделна част от договора.

По делото са представени Общи условия на „Профи Кредит

България” ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица, версия 16.02.2008г, оформени на 3 страници, съдържащи 19 разпоредби, които не са подписани от страните по договора. В т. 2. от ОУ е посочен начинът на сключване на договора.

Въз основа на попълнена бланка на проекто - договор за ДРЗ, кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания от клиента или одобрен от кредитора размер, а клиентът се задължава да върне на кредитора заетата сума, заедно с договорното възнаграждение при условията посочени в договора, ОУ и в известието за одобрение на заема, което наред с ОУ е неразделна част от договора

Според т.2.2. кредиторът представя на клиента проекто-договора за договор за револвиращ заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни и провери всички съществени клаузи и данни, с изключение на данните, които се попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише проекто-договора на ДРЗ и неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора. Подписването от клиента на проекто-договора и предаването му на кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заем.

Кредиторът попълва договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът се съгласява изрично и изпраща на клиента екземпляр от попълнения и подписан от кредитора и клиента екземпляр на договора, заедно с известието за одобрение на заема.Попълненият и подписан от клиента проекто - договор влиза в сила от момента на подписването му от кредитора, която дата е датата на сключване на договора.Съгласно т. 13.3.1. от Общите условия, в случай, че клиентът просрочи две месечни вноски според актуалния погасителен план или просрочи една погасителна вноска с повече от 30 дни ,кредиторът има право да обяви ,че е настъпил падежа на изплащане на всички задължения по договора и да изиска тяхното незабавно изпълнение-.

По делото не са представени погасителния план и известието за одобрение на заема.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,че по договора са направени погасителни вноски в размер на 1 010,00 лева, с които е погасена главница в размер на 168,45 лева и лихви в размер на 841,55 лева. Вещото лице посочва,че размера на ГЛП по договора е 86,31 %, а ГПР е 130,680 %.

От приложеното частно гражданско дело № 13014/2018г. по описа на РС- Пазарджик, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

От правна страна,настоящият съдебен състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок е спазен.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума не се спори по делото,поради което следва да се приема,че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.

Към момента липсва изрична законова дефиниция на

"договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7