Определение № 6313 от 13.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6313 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110140781 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на М. С. М. срещу „Л.“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.

От обстоятелството, че между същите страни има висящи и други дела с подобен предмет, не следва извод за недопустимост на настоящите искове поради злоупотреба с правото на иск, доколкото за ищеца не съществува задължение да предяви в рамките на едно и също производство всички свои претенции срещу ответника, произтичащи от различни договори между тях.

Липсва основание за съединяване на дела, защото след служебна справка в ЕИСС съдът констатира, че предметът на посочените в отговора дела не налага издаване на общо решение по тях, делата се намират на различен етап, като същите ще бъдат съобразени при постановяване на крайния съдебен акт по съществото на настоящия спор и разпределение на отговорността за съдебните разноски.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи цялата преписка по процесния договор за потребителски кредит, всички приложения, анекси, общи условия, погасителен план и извлечение за заплатени суми следва да се остави без уважение, тъй като същите са представени с исковата молба и с отговора на исковата молба.

Искането на ответника за изискване на служебна справка относно броя и вида на образуваните между страните съдебни производства, да се изискат и приложат останалите искови молби, подадени от ищеца, не е необходимо за изясняване на спора и следва да се остави без уважение.

По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след изслушване на становището на ищеца по представената от ответника справка за заплатени суми във връзка с процесния договор за потребителски кредит.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 213 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2026 г. от 11:45 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения.

П Р И Е М А като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

УКАЗВА на ищеца М. С. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за насрещната страна, да посочи на основание чл. 127, ал. 4 ГПК банкова сметка или друг начин на плащане, както и да заяви дали оспорва представената от ответника справка за извършени плащания по договора за кредит, съответно твърди ли да е извършвал плащания в по-висок размер, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще приеме, че не оспорва отразените в справката плащания и ще остави без уважение искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза след изпълнение на указанията от ищеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от М. С. М. срещу „Л.“ ООД при условията на кумулативност установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и осъдителен иск за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 122,71 евро (240 лв.) – недължимо платена сума над чистата стойност на кредита.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 800 лв. при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР - 42,58 %. Съгласно погасителен план ищецът следвало да внесе една вноска в размер на 1 040 лв., включваща главница, лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 27 от договора. Счита, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в ГПР не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 17 и чл. 27 от договора, липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Излага и съображения за нищожност на неустоечната клауза на основание чл. 21, ал. 2 ЗПК поради нарушение на чл. 32, ал. 4 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави, тъй като цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че е изплатил напълно кредита, като с оглед нищожността на договора заплатеното над чистата стойност на кредита се явява заплатено от ищеца и получено от ответника при начална липса на основание, съответно подлежи на връщане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага съображения, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е депозирал още седем идентични искови молби във връзка с други сключени между страните договори за потребителски кредит.

Прави искане по чл. 213 ГПК. Излага съображения, че сключеният между страните договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не е нищожен, както и че евентуалната нищожност на клаузата за неустойка не води до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че при подписване на договора кредитополучателят е бил наясно с всички условия по него, като клаузите му са индивидуално уговорени, тъй като между страните са сключени общо единадесет договора за кредит. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на ГПР. Твърди, че общо платената над главницата сума е в размер на 128 лв., а не 240 лв. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски. В случай на уважаване на исковете моли на ищеца да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, 2 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ответника е да докаже, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: че е заплатил сумата в размер на 240 лв. по процесния договор за потребителски кредит и получаването на сумата от ответника.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже наличието на правно основание за получаването, респ. за задържането на процесната сума.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК между страните на обстоятелството по сключването на Договор за потребителски кредит № 88941/16.10.2024 г. с посоченото в исковата молба съдържание.

Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузи в договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3