Присъда № 76 от 17.10.2024, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 302/2024 г. по описа на Районен съд П

МОТИВИ:

Производството е образувано по тъжба от А. С. К., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „П.Г.“ № ** срещу подсъдимите:

- Т. В. М., роден на ... г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „П.Г.“ № **, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, със средно образование, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр. П., й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно контузия на горни и долни крайници болезненост при активни и пасивни движения в дясна раменна става, кръвонасядания и охлузвания на десен крак,

- Ж. П. М., родена на ... г. в гр. П., живуща в гр. П., ул. „П.Г.“ № **, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, работеща, ЕГН: **********, за това, че на ....202 3г. в гр. П. е й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания на главата и състояние след скубане на коса - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК и - Л. Т. М., роден на **** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „П.Г.“ № **, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр. П., й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядания и травматичен оток по долна устна и дясна буза - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански искове, няма конституиран граждански ищец.

Подсъдимите не се признават за виновни по така повдигнатото обвинение. Дават обяснения, в които не отричат, че на инкриминираната дата е възникнал конфликт между тях от една страна и тъжителката А. К. и нейния баща – свидетелят С. К. - от друга. Според тях в хода на конфликта С. К. нападнал Л. М., баща му Т. М. се намесил да ги разтървава. Тъжителката А. К. се насочила към тях, за да предотврати самото сбиване, като действително Ж.

М. я хванала за косата и я дръпнала, но А. К. й нанесла удари, а самата М. твърди, че едва я е докоснала, след което А. К. застанала между баща си и подсъдимия Т. М., които се бутали, спънала се на ръб на земята и паднала на дясната си страна. Отричат въобще Л. М. да е удрял тъжителката А. К..

В съдебно заседание повереникът на пострадалата поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се 1 направи несъмнен извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение с тъжбата. Пледира съдът да признае подсъдимите за виновни, като им бъдат наложени най-тежките наказания, предвидени в наказателната норма, тъй като не се разкайват за случилото се.

Претендира и заплащането на разноски.

Самата тъжителка моли за най-строга присъда.

Защитата моли за признаване на подсъдимите Л. М. и Т. М. за невиновни. Излагат се подробни доводи, че не е доказано по несъмнен начин, че двамата са извършили деянията, за които им е повдигнато обвинение. По отношение на Ж. М. защитата допуска, че може да бъде призната за виновна, но да бъде освободена от наказателна отговорност за престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Претендира разноски.

В дадената им последна дума подсъдимите Т. М. и Ж. М. заявяват, че искат справедлива присъда, а подсъдимият Л. М. заявява, че „който е наистина прав в ситуацията и който е невинен да бъде доказан за такъв и максимално, с което можете да ги накажете тези агресивни хора. Съжалявам“.

Районен съд П, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Тъжителката А. К. и подсъдимите Т. М., съпругата му Ж. М. и сина им Л. М. са съседи. Всички живеят на различни етажи в една къща в гр. П. – ул.

„П.Г.“ № **, като ползват общ двор. Отношенията между семейството на тъжителката и семейството на подсъдимите били обтегнати поради чести конфликти от битов характер назад във времето, като според подсъдимия Т. М. дори ползването на двора било разпределено „по сфери на влияние“. Във връзка с тези чести конфликти свидетелят С. К. – баща на тъжителката А. К. монтирал камера за видеонаблюдение на двора, тъй като той често пътувал по работа, като според него в негово отсъствие подсъдимите тормозили семейството му, в резултат на което малката му дъщеря (сестра на тъжителката А. К.) дори започнала да се напикава нощем. Подсъдимите не били доволни от поставянето на камерата, тъй като според Т. М. тя била насочена към „техния двор“.

На ... г., след 17,30 часа възникнал пореден конфликт между двете семейства. Повод бил паркиран автомобил на улицата от свидетелката И. З., която била дошла на гости на тъжителката А. К. в дома й. По същото време подсъдимият Л. М. се прибирал в дома си с неговия автомобил. Той установил, че автомобилът на З. му пречи да паркира на мястото пред дома им, където искал да спре. Влязъл в двора и попитал бащата на тъжителката – свидетеля С. К. – дали знае на кой е автомобила, за да го премести малко. К. му се сопнал и не му отвърнал нищо конкретно. Тогава Л. М. извикал своя баща – подсъдимия Т. М. - да му помогне за паркирането, извършил маневрите, след което слязъл и вдигнал чистачките на автомобила на З.. Т. М.

2 се прибрал вътре на двора, а Л. М. се качил нагоре към жилището им.

Вдигането на чистачките било възприето от свидетелката З. и тъжителката К., които се намирали също горе в дома на последната. А. К. слязла долу на двора да се оплаче за вдигнатите чистачки на своя баща – свидетеля С. К.. Той й отвърнал да се разбере с Т. М.. Тъжителката отишла при Т. М. и започнала да се разправя с него защо са вдигнали чистачките. Т. М. й отвърнал, че той не е вдигал чистачки и няма смисъл да се разправят, защото няма повреда на автомобила, а самото вдигане било, за да се покаже, че автомобилът е спрял неправилно. Тъжителката не се успокоила и продължила да крещи, като в разправията се включил и нейния баща С. К.. Виковете били чути и от подсъдимите Л. М. и Ж. М. горе в техния апартамент. Двамата се показали на терасата, видели ситуация и решили да слязат надолу. Л. М. се намесил в разправията, като заявил по отношение на вдигнатите чистачки, че: „по Европа така правят“. Тъжителката започнала да му крещи защо е вдигнал чистачките на автомобила. Намесила се Ж. М., която заявила на тъжителката да не крещи на сина й. Към тях тръгнал и С. К. да се саморазправя и двамата с Л. М. се спречкали. К. хванал през врата М. и го натиснал надолу, нанесъл му удари в ръка в гърба, след което двамата се понесли към края на двора, бутайки се. Намесил се Т. М., който ги разтървал. В това време подсъдимата Ж. М. на свой ред хванала за косата тъжителката и започнала да я скубе и дърпа. К. размахала ръце към нея, за да се предпази, като я избутала в областта на гърдите. На свой ред М. също размахала ръце към нея и я ударила с върха на пръстите на едната си ръка в лицето. В другия край на двора С. К. взел едно дърво и тръгнал към Т. М., като го ударил с дървото в ръката. Т. М. на свой ред взел намираща се наблизо брадва и я вдигнал нагоре срещу К.. От удара в брадвата, дървото на К. се счупило. Тъжителката А. К. видяла, че Т. М. е взел и вдигнал брадва срещу баща й и се затичала към тях да предотврати понататъшна ескалация на конфликта. Застанала между баща си и подсъдимия Т.

М.. Ръцете и на двамата били във въздуха, М. държал брадвата вдигната високо, но реално не замахвал да нанася удар с нея. Тъжителката застанала между баща си и Т. М., под вдигнатите ръце на двамата с лице към Т. М.. С. К. се опитвал да се предпази от Т. М. да не го удари евентуално с брадвата и се придвижвал по-близо към него. При движението на двамата тъжителката била бутната в гръб от баща си, спънала се, загубила опора и паднала на земята на едната си страна. С. К. решил, че Т. М. е ударил с брадвата дъщеря му, след което отишъл да вземе също брадва. Като възприел, че К. се отдалечава, Т. М. тръгнал в обратна посока, като видял монтираната камера и тъй като отдавана искал тя да бъде свалена, се насочил с брадвата към камерата и я ударил.

Камерата се счупила. По същото време Л. М. взел едно дърво и го хвърли към К.. С. К. го хвърлил обратно и счупил един прозорец. Отдалечавайки се от К., подсъдимият Л. М. видял тъжителката А. К., която тъкмо се била изправила.

Л. М. я ударил с юмрук в лицето, след което тъжителката паднала отново на земята. С това нанасянето на удари между двете семейства приключило.

Докато течал конфликта свидетелката И. З. се обадила на тел.112 и 3 съобщила какво се случва. Малко след това тъжителката А. К. също позвънила на тел.112. На място пристигнал полицейски патрул при РУ на МВР П. в състав свидетелите М. Е. и С. К.. Според Е. на място установили пострадало момиче, а К. помни, че пострадали са били подсъдимите Т. М. и Л.

М., които твърдели, че са ударени от С. К.. Според полицейските служители никой от присъстващите не е имал видими наранявания. Полицейските служители съставили протоколи за предупреждение и на двете страни да не се саморазправят.

На 29.05.2023 г. тъжителката посетила съдебен лекар и е освидетелствана със Съдебно медицинско удостоверение № 10/2023 г. от 29.05.2023 г. от д-р П. М. - съдебен лекар.

На свой ред подсъдимите Т. М. и Л. М. са посетили СМП при ФСМП гр.

П. още в инкриминирания ден, а на 29.05.2023 г. също са освидетелствани от съдебен лекар – д-р Пеев.

По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от чието заключение е видно, че на инкриминираната дата тъжителката А. С. К. е получила следните телесни увреждания: Контузия на главата кръвонасядания и оток на меките тъкани; състояние след скубане на коса.

Контузия на горни и долни крайници - болезненост при активни и пасивни движения в дясна раменна става, кръвонасядания и охлузване. Описаните травматични увреди са причинили страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.

Подсъдимият Т. В. М. е получил следните телесни увреждания:

Контузия на шията - кръвонасядане с охлузване. Контузия на десен горен крайник кръвонасядания с охлузвания. Описаните травматични увреди са причинили страдание по смисъла па чл. 130 ал.2 от НК.

Подсъдимият Л. Т. М. е получил следните телесни увреждания:

Контузия на гръдния кош - кръвонасядане на гърба. Контузия на десен горен крайник - оток на меките тъкани, кръвонасядане и охлузване. Описаните травматични увреди са причинили страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.

Съгласно заключението на вещото лице гореописаните травматични увреждания на тъжителката А. С. К. са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че е възможно част от нараняванията да са получени от падане на земята и удар в твърда циментова настилка, тъй като това все пак е тъп твърд предмет с оглед на това, че се касае основно за кръвонасядания и охлузвания.

Пак спред вещото лице в съдебно заседание: „Механизма на всяко от нараняванията, както следва - болка в дясна раменна става - възможни са и двете - и удар, и при падане. При кръвонасядане и травматичен оток по 4 главата - принципно могат да се получат и при удар и при падане. По горната повърхност на лява ръка, което практически е малко по-трудно да се получат, тъй като при падане по инстинкт би трябвало да е по дланта, а не по гърба на ръката. След това по предна повърхност на дясна подбедрица - могат и от директен удар и от падане. Охлузването - принципно пак може да се получи и по двата механизма, но все пак, за да има охлузване, трябва да има тангенциално действие на силата, т.е. приплъзване. При политане лицето също има възможност за такова тангенциално движение и причиняване на охлузване. По принцип трябва да има недиректен удар, а тангенциален ход.

Относно кръвонасядането по долна устна и лек оток по дясна буза - по скоро при директен удар, защото при падане от ръст от височина пораженията ще са по-сериозни“.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимите Т. М., Ж. М. и Л. М., показанията на свидетелите И. З., С. К., Р. П., М. Е. и С. К., проведените очни ставки между свидетелите И. З. и С. К. от една страна и всеки от подсъдимите поотделно – от друга, писмените такива – фиш за спешна медицинска помощ, СМУ, 2 бр. фишове за спешна мед помощ, 3 бр. справки за съдимост от Бюро „Съдимост“ при РС П., писмо от РУ П., 3 бр. характеристични справки по отношение на подсъдимите и постъпило писмо от РЦ 112 с 2 бр. снимки на ел. картони на приети повиквания, 3 бр. СМУ и писмо от ТД - Панагюрище към РП П с вх. № ... г., писмо от РП П, ТД Панагюрище, ведно с копие на материали по пр. преписка с вх. № ... г., както и от веществените такива - 1 бр. флашка със записи от видеокамера и 1 бр. компактдиск от РЦ 112-Кърджали.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02105c14-6b53-4d3a-bbe3-edc21c76b5c4