Решение № 536 от 17.02.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14235/2019
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 17.02.2020
- В сила
- 27.05.2020
- Състав
- ДАФИНА НИКОЛАЕВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 494 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 90, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 13 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 21, ал. 1 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 21, ал. 2 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 36, ал. 1 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 3, ал. 1, т. 9 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31, ал. 1 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 31 - 42 · Закон за статистиката
- чл. 54а · Кодекс за социално осигуряване
Р Е Ш Е Н И
Е № 536 гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14235 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Д.Г.К., ЕГН **********,*** против АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1111, кв. „Гео Милев", ул. „Елисавета Багряна" № 20, представлявана от *** - ***, с която са предявени обективни съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ГПК, от които главен иск за признаване на установено по отношение на ответника АГЕНЦИЯ
ПО ВПИСВАНИЯТА към Министерство на правосъдието, че заличаването на вписаното обстоятелство на ищцата Д.Г.К. с код по Булстат *** в регистър Булстат при АВ, извършено на 01.05.2016 г., е нищожно, както и евентуален иск за признаване на установено между страните, че заличаването на съществуващата регистрация на ищцата с Булстат *** в РБ е недопустимо, както и евентуален иск за признаване на установено в отношенията между страните, че заличаването на регистрацията на Булстат *** е извършено въз основа на несъществуващо обстоятелство. Претендират се и разноски.
Ищецът посочва, че е вписана в регистъра на *** като *** с ***, въз основа на Заповед на Министъра на правосъдието № ЛС-08-122/29.07.2004 г., считано от 27.12.2004 г.
На 11.01.2005 г., в поделението на ***, ищецът лично е подала документ за регистрация като *** - ***, с район на действие – *** и на основание чл. 31. ал. 1 от Закона за статистиката (действащ към този момент) е регистрирана и получила код по Булстат ***.
От 19.01.2005 г., когато ефективно е започнала да упражнява професията ***, до настоящия момент ищцата работи с посочения по-горе код по Булстат. В ежедневната си работа издава непрекъснато фактури на клиента (физически и юридически лица), плаща осигуровки към Националния осигурителен институт за себе си и служителите в ***, внася дължимите данъци към фиска. С този код по Булстат (***) е регистрирана в ***, и на всички други места, като публична личност - ***, осъществяваща възложени й от ***.
На 20.03.2019 г., при ирелевантни за настоящия спор обстоятелства, ищцата е узнала след извършена справка в Агенция по вписванията, че кодът по Булстат ***, с които работи като *** вече 15 години, е заличен от 1 май 2016 г., във връзка с „миграция на база данни", при които Булстат *** е изтрит като втори по хронологичен ред.
Оказва се, че във връзка с осигуряването на ищцата като ** към ***, служебно й е създаден Булстат ***, за който дори не е предполагала. По този код по Булстат в регистъра е посочена дата на спиране на дейността 01.09.1999 г., а състоянието му е „неактивен". По-късно, във връзка с упражняваната от ищцата ***, в съответствие с изложеното по-горе, тя е получила код по Булстат ***, с който ефективно работи и към настоящия момент.
Съгласно чл. 13 от ЗРБ, физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат само една регистрация. Само че ищцата не е знаела за служебно регистрирания през 1999 г. код по Булстат ***, а впоследствие АВ не е отказала регистрация на втория Булстат ***, въпреки че е могла и е била длъжна да установи това обстоятелство. Напротив, АВ не само е приобщила към ищцата и втори по ред код по Булстат, а в продължение на 15 години не е предприела никакви действия в тази насока, в резултат на което ищцата като *** е извършвала добросъвестно цялата си дейност под този код, в това число уреждането на данъчни и осигурителни отношения, както досежно самия ***, така и спрямо осигуряваните от него наети лица.
Посочва се, че с незаконосъобразните си действия, АВ застрашава осигурителните права на ищцата и на нейните служители, както и компрометира дейността на ***а, като на практика го оставя без код по Булстат, под конто да извършва държавно признатата си дейност.
На първо място се посочва, че извършеното на 01.05.2016 г. вписване в РБ - заличаване на субект по чл. 3, ал.
1, т. 9 от ЗРБ с код по Булстат *** е нищожно, поради подробно изложените в исковата молба съображения. Сочи се, че съгласно разрешенията, дадени с тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС, приложими и понастоящем, нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда. Посочва се, че вписването (заличаването на Булстат ***) е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за валидност, които най-общо казано са свързани с компетентността на регистърния орган - дали е овластено лице и дали действа в пределите на правомощията си. Невалидно е вписване, което е извършено от ненадлежен орган по водене на регистър Булстат.
Такива са случаите, при които регистрацията е извършена не от длъжностно лице по регистрацията, назначено по реда, предвиден в ЗРБ, а от друг служител в Агенцията по вписванията или от длъжностното лице-регистратор, което приема и сканира документите, подавани от заявителите в регистъра; или пък от автономно действаща информационна система, извършваща миграция на база данни при осъществявана проверка за „консистентност на данните" (според обяснението на ***в писмо с изх. № *** г., приложено към исковата молба). Не отговаря на изискванията за валидност и вписване, което е постановено извън пределите на компетентност на длъжностното лице по регистрацията.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, при извършено вписване в регистър Булстат на субект извън посочените в чл. 3 или при повторно вписване грешното или повторното вписване се заличава със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. В този случай Агенцията по вписванията публикува заличаването на вписването в регистър Булстат в официалната интернет страница на агенцията.
С оглед горното, ищецът твърди, че заличаването на Булстат ***:1) не е извършено от компетентно длъжностно лице по регистрацията; 2) липсва материално основание за вписаното обстоятелство, а именно заповед на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ; 3) заличаването на вписването в регистър Булстат не е публикувано в официалната интернет страница на агенцията съобразно законовите изисквания, а ищцата никога не е уведомявана за въпросния административен акт, който не й е съобщаван по никакъв начин.
Ищецът посочва, че дори ако се извърши справка в публичния електронен регистър на интернет адрес *** в последния не се открива каквато и да е информация относно Булстат с код *** - все едно никога не е съществувал; няма данни за дата на регистрация, извършени промени в обстоятелствата, нито за самото заличаване. Въобще няма партида. А съобразно чл. 36, ал. 1 от ЗРБ, всеки може да извършва справка за наличието или липсата на вписано обстоятелство в регистър Булстат, като справките може да се извършват по името или ЕГН на субектите по чл. 3, както и по номер на заявление и номер на вписване в регистъра. Посочва се, че атакуваното заличаване няма изобщо номер на вписване.
При условията на евентуалност се посочва, че заличаването на Булстат ***, извършено на 01.05.2016 г., е недопустимо, от една страна защото длъжностното лице не е сезирано от компетентния орган по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ, а именно от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, да заличи повторно вписване въз основа на издадена от него заповед, а, от друга страна, ДЛР изобщо не е сезирано - нито от заявител по смисъла на закона, нито служебно от орган на власт, чрез заявление със съответен номер. В тази връзка се цитира и съдебна практика, касаеща предпоставките, при които вписването е недопустимо.
Освен гореизложеното при условията на евентуалност се твърди, че заличаването на вписването е въз основа на несъществуващо обстоятелство. Посочва се, че в тази трета самостоятелна хипотеза заявеното обстоятелство по принцип подлежи на вписване в регистър Булстат, вписването е постановено от компетентния орган, по редовно от външна страна заявление, но е налице порок, засягащ съществуването на вписаното обстоятелство. Или обстоятелството въобще да не е възникнало валидно. Такова е например липсващата (неиздадена и несъществуваща) заповед по чл. 21, ал. 2 от ЗРБ на изпълнителния директор на АВ, което се сочи, че е именно процесната хипотеза. Моли се предявеният иск да се уважи, като се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни. Посочва, че съгласно чл. 13 от Закона за регистър Булстат (ЗРБ), физическите лица, независимо от различните основания за вписване, могат да имат само една регистрация. В конкретния случай такава регистрация е извършена на ищцата на 22.02.1999 г., като лице, извършващо юридически услуги и е генериран код по Булстат – ЕИК ***. На 11.01.2005 г. на ищцата е генериран нов код по Булстат – ЕИК ***, по заявление за първоначална регистрация като ***. Посочва се, че двете регистрации са извършени в поделения на Националния статистически институт, който съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за статистиката /действащ към момента на регистрацията/ поддържа регистър Булстат като национален регистър. С влизането в сила на ЗРБ /11.08.2005 г./ Агенция по вписванията води и поддържа регистър БУЛСТАТ като единен национален административен регистър и осъществява дейности по вписванията в него.
При изграждането на новата информационна система на регистър Булстат от 01.05.2016 г. е извършена миграция на базата, като е направена проверка за консистентност на данните. В резултата на това е отхвърлен трансферът на записа на субект с код по БУЛСТАТ ***, поради повторно вписване на самоосигуряващо се физическо лице. Сочи се, че това заличаване на направеното вписване е в изпълнение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗРБ. Ответникът посочва, че извършването на искането от ищеца заличаване на първоначално генерирания код и възстановяване на вече заличения (служебно през 2016 г.), би довело до нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗРБ. В условията на евентуалност се оспорва размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като прекомерно и не съответстващо на фактическата и правна сложност на делото и несъразмерно на оказаната правна защита и съдействие.
С оглед на изложеното се моли да се отхвърли, като неоснователен искът за признаване, че заличаването на вписаното обстоятелство на ищцата Д.Г.К. с код по Булстат *** в регистър Булстат при АВ, извършено на 01.05.2016 г., е нищожно. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Съгласно Определение №647/20.11.2014 по дело
№6097/2014 на ВКС, ГК, I г.о., установяването на нищожност на вписано обстоятелство по отношение на Агенцията по вписвания би имало за последица заличаването на това вписване на основание установеното. За вписванията по ЗТР и по ЗКИР това е изрично уредено, като е отчетено от законодателя, че лицата, засегнати от вписването на нищожно обстоятелство търпят неблагоприятни последици от това предвид публичността на информацията в съответния регистър и възможността тя да се ползва от държавни органи като НАП и НОИ за установяване и събиране на публични вземания, а и от други субекти. Няма основание за вписванията в регистъра БУЛСТАТ да не се прилага възможността чрез иск да се установява нищожност на вписаното обстоятелство, т.е. ако е вписан договор – нищожността на този договор. Липсата на изрична норма в ЗРБ като чл. 29, ал.1 ЗТР и чл. 90, ал. 1 ЗКИР не изключват възможността за приложение на общата норма на чл. 124, ал.1 ГПК. Тя изрично предвижда възможността да се предяви иск за установяване съществуване, или несъществуване на правоотношение, когато има правен интерес от това.
Разпечатката съдържа 33 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02103a56-cebd-4205-a742-b33ed070c66c