Решение № 170 от 10.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно гражданско дело № 20254000500556 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 413/15.10.2025 година по гр. д. № 228/2024 година на Окръжен съд Русе е отхвърлен иска на Г. В. Д. за признаване за установено по отношение на „Банка ДСК“ АД, че последното няма право на принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по гр. д. № 10780/2011 година на Софийски районен съд, поради погасяване на това право по давност.

С посоченото решение Г. В. Д. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД сумата 300 лева – разноски по делото.

В законния срок е постъпила Въззивна жалба с вх. № 12634/10.11.2025 година от Г. В. Д. против Решение № 413/15.10.2025 година по гр. д. № 228/2024 година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон (предимно чл. 110 и чл.

115 от Закона за задълженията и договорите, чл. 433 от ГПК) и е необосновано. Решаващият съдебен състав е игнорирал фактите, настъпили преди формалното „влизане в сила“ на заповедта за изпълнение, които са от естество да погасят правото на принудително 1 изпълнение още преди 2022 година. Изтъква се, че давността за главното вземане е изтекла още на 13.01.2017 година (преди възобновяване на изпълнителното дело през 2022 година) и всички последващи действия са насочени към погасено по давност вземане. Първоначално е образувано изпълнително дело № 1181/2011 година на частен съдебен изпълнител Д. М., впоследствие прехвърлено при частен съдебен изпълнител М. А. (образувано под № 1043/2014 година). Описва се хронологията на изпълнителното производство. Делото е свързано с ипотечен кредит, обезпечен с договорна ипотека. Претендира се главница в размер на 34 361.44 лева. С Решение № 110/21.03.2018 година на Окръжен съд Пазарджик, потвърдено и влязло в сила на 9.01.2019 година от ВКС – Определение № 27/9.01.2919 година) ипотеката е обявена за нищожна за 4/6 идеални части от имота поради липса на съгласие, свързано с използване на неистинско пълномощно. Правото на принудително изпълнение е погасено по давност преди осъществяването на всички нови изпълнителни действия през 2022/2023 година. В случая последното действие, което може да прекъсне давността, е налагането на възбрана върху недвижим имот на 14.12.2011 година.

Петгодишният давностен срок за вземането за главница, започнал от 15.12.2011 година, е изтекъл на 13.01.2017 година. Тригодишният давностен срок по чл. 111, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите за вземанията за периодични плащания (лихви и мораторни лихви) е изтекъл още на 13.01.2015 година. От 9.01.2019 година до датата на подаване на молбата за формална отмяна на обезпечението (23.11.2021 година) и съответно на молбата за възобновяване на изпълнителното дело (15.04.2022 година) „Банка ДСК“ АД е демонстрирала бездействие за период от над три години и три месеца.

Изпълнителното производство подлежи на прекратяване и поради настъпила перемпция – чл. 433, ал. 1, точка 8 от ГПК (взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължения на две години). Изтъква се, че всички изпълнителни действия, предприети след 20.04.2022 година, са нищожни. Сочи се, че при образуване на първоначалното изпълнително дело е нарушена местната компетентност (чл. 427, ал. 1 от ГПК) – адресът на длъжника е посочен в гр. София, по-късно – Русе/В.; единственият имот, върху който е насочено изпълнението, е в гр. Пазарджик, а частен съдебен изпълнител Д. М. е с район на действие – Окръжен съд Пловдив. Действията, осъществени от некомпетентен изпълнителен орган, са нищожни. Възбраната, наложена от частен съдебен изпълнител М. на 14.12.2011 година, е нищожна поради липса на компетентност. Съгласно чл. 116, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите давността се прекъсва само с предприемане на валидно изпълнително действие (възбраната от 14.11.2011 година е нищожен акт, поради което не може да прекъсне давността). Следователно единственият акт, който е могъл да прекъсне давността, е подаването на молбата за образуване на изпълнително дело или самото издаване на изпълнителния титул на 25.05.2011 година. При заключение, че давността не е прекъсната от нищожното действие на частен съдебен изпълнител М., то петгодишният давностен срок е изтекъл на 25.05.2016 година (по-рано от датата 13.01.2017 година, приета от Окръжен съд Русе). Вземането е погасено по давност преди всякакви последващи действия на частен съдебен изпълнител А. през 2022 година.

2

Валидността на изпълнителния титул по чл. 417 от ГПК предпоставя ликвидност и изискуемост на вземането в целия размер към датата на подаване на заявлението. „Банка ДСК“ АД е приемала плащания, обозначени като „плащане по заем“ след предполагаемата дата на обявяване на предсрочната изискуемост (преди 16.02.2011 година) и непосредствено преди издаване на изпълнителния лист на 25.05.2011 година, посочени в жалбата.

Приемането на плащания по кредита след обявяването на предсрочна изискуемост представлява имплицитен отказ на банката от упражненото право на предсрочна изискуемост. При условие, че банката не е третирала вземането като изцяло изискуемо, то е неликвидно в заявения размер, което компрометира надлежността на предсрочната изискуемост и води до недействителност на изпълнителния титул.

Решаващият състав е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника едва на 16.03.2023 година (близо 12 години след образуване на изпълнителното дело през 2011 година). Изпращането на поканата за доброволно изпълнение е задължително процесуални действие. В случая частен съдебен изпълнител А. изпраща поканата за доброволно изпълнение едва на 21.11.2022 година. Кредиторът и частният съдебен изпълнител са демонстрирали дванадесетгодишна пасивност по отношение на надлежното уведомяване на длъжника. Тази пасивност, комбинирана с възобновяване на принудителните действия (запори на 20.04.2022 година, описи на 12.05.2022 година и 13.07.2023 година) преди редовното връчване на призовката за доброволно изпълнение през 2023 година, представлява грубо нарушение на принципа на справедлив съдебен процес (чл.

6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи). Продължаването на изпълнителните действия по погасено по давност и перимирано вземане при липса на надлежно уведомяване на длъжника за продължителен период представлява злоупотреба с процесуално право и води до грубо ощетяване на длъжника.

Изразява се съмнение относно активната легитимация на „Банка ДСК“ АД – вземането може да е било прехвърлено на трето лице (например „ОТП Факторинг България“ ЕООД/ЕАД). Липсата на активна легитимация е правопогасяващ факт.

Изпълнението е насочено към апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Г.Г.“ 16, ет. 4, ап. 17, за който длъжникът твърди, че е единственото му жилище. С влязло в сила Решение № 110/21.03.2018 година ипотеката е обявена за нищожна за 4/6 идеални части от имота. Жалбоподателят се позовава на чл. 444, точка 7 от ГПК.

Отказът на частен съдебен изпълнител М. А. за освобождаване на жалбоподателя от такси и разноски, обективиран в Разпореждане № 738/30.05.2022 година, е незаконосъобразен – преценката по чл. 83, ал. 2 от ГПК е от изключителна компетентност на съда, а не на съдебния изпълнител. Заявява се, че отказът е дискриминационен и противоречи на принципа за достъп до правосъдие.

Съставът на Окръжен съд Русе е нарушил процесуалните правила, като е отказал да разгледа предявения от длъжника инцидентен установителен иск за незаконосъобразността на образуваното изпълнително дело № 1181/2011 година пред 3 некомпетентен частен съдебен изпълнител М., с район на действие – Окръжен съд Пловдив, по изложени в жалбата съображения. „Банка ДСК“ АД е получила възражение срещу заповедта за изпълнение, но не е предявила иск за установяване на вземането по реда на чл.

415, ал. 1 от ГПК в указания срок. Следователно вземането е оспорено и липсва влязло в сила съдебно решение, установяващо неговата дължимост. Кредиторът е продължил принудителното изпълнение (изпълнително дело № 1043/2014 година) въз основа на нестабилизиран титул. Това поведение в съчетание с дългогодишното бездействие (три години и три месеца след 9.01.2019 година) е проява на недобросъвестно упражняване на права. Сочат се правни въпроси от значение за точното прилагане на закона.

Направено е искане да се отмени Решение № 413/15.10.2025 година по гр. д. № 228/2024 година на Окръжен съд Русе и да постанови друго такова, с което да се установи несъществуване на правото на принудително изпълнение на „Банка ДСК“ АД по изпълнителен лист, издаден на 25.05.2011 година по ч. гр. д. № 10780/2011 година на СРС, поради погасяване на вземането по давност; да се постанови отмяна на всички изпълнителни действия, предприети по изпълнително дело № 20148840401043 след 13.01.2017 година, включително наложените запори по банкови сметки (20.04.2022 година) и насрочване на описи (12.05.2022 година, 13.07.2023 година), алтернативно да се отмени решението и делото да се върне на Окръжен съд Русе за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на материалния закон, в това число произнасяне по инцидентния установителен иск за некомпетентност на частния съдебен изпълнител и допускане на доказателства за надлежността на цесията (активната легитимация на „Банка ДСК“ АД); в полза на жалбоподателя да се присъдят разноските по делото и адвокатско възнаграждение.

Становище с вх. № 13012/18.11.2025 година е депозирано от Г. В. Д. след изтичане на срока за обжалване на посоченото решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Банка ДСК“ АД, представлявана от юрисконсулт Д. Д., в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на „Банка ДСК“ АД оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 228/2024 година на Окръжен съд Русе е образувано въз основа на предявен от Г. В. Д. срещу „Банка ДСК“ АД иск с посочено правно основание чл. 439, чл. 113 и чл. 110 от ГПК.

Формулирано е искане съдът да постанови решение, установяващо несъществуване на вземането, за което е издадено изпълнително основание по гр. д. № 4

17080/2011 година по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба се твърди, че на 1.10.2007 година е сключен договор за потребителски кредит между Г. В. Д. – кредитополучател, и „Банка ДСК“ АД – кредитор. По гр. д. № 10780/2011 година по описа на Софийски районен съд на 25.05.2011 година е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора. Образувано е изпълнително дело № 1043/2014 година на частен съдебен изпълнител М. А., с район на действие – Окръжен съд Пазарджик. В началото на месец март 2022 година Г. В. Д. получил покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител А. и депозирал възражение в четиринадесетдневния срок. Към датата на подаване на исковата молба не е информиран за предявен против него иск за установяване дължимостта на вземането. На 26.02.2024 година на ищеца е връчено съобщение за обявяване на публична продан на 1/4 идеална част от имот с адрес: бул. „Г.Г.“ 16, ет. 4, ап. 18, гр. Пазарджик. Понастоящем е изтекла петгодишната погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите за принудително изпълнение във връзка с вземането. Първото законосъобразно действие срещу длъжника е предприето след връчване на поканата за доброволно изпълнение през 2022 година, което само по себе си не е изпълнително действие, прекъсващо погасителната давност.