Решение № 596 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110204474 по описа за 2023 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Т. П. Ф. ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 7302672, с който за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1 т.2 от ЗДП.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. С жалбата въззивната страна иска отмяна на Електронния фиш. В него нямало доказателства за извършване на нарушението. Нямало доказателства за връчване на ЕФ с.К №5292638 и следователно повторността не била доказана. Твърди, че по двата електронни фиша и налице различно основание за налагане на глоба и това изключва повторността. В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна не се явява, н е представлява, депозирано е писмено становище. Не оспорва нарушението по същество.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Становище за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски изразява в писмени бележки.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена 1 следната фактическа обстановка:

Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с № 1 20c511 и бил издаден обжалваният ЕФ. ЕФ е съставен от ОД на МВР - Варна, за това, че на 05.04.2023г. в 23.05 часа в гр.

Варна, по бул.“В.Левски“, срещу стадион „Варна“ с посока на движение към бул.“Княз Борис I“ , при ограничение на скоростта от 50 .00км/ч, е било констатирано, че л.а. „Лексус РХ 450Х, с рег. № В 1899 НА, собственост на въззивника Т. П. Ф. , е бил управляван със скорост 63.00км. в час.

Нарушението било извършено при условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К5292638 – 29.03.2023г. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство, удостоверение за одобрен тип, ведно с приложения, протокол за метрологична проверка на АТСС, докладна записка, справка за нарушител водач, ЕФ сер. К № 5292638. Доказателствата са достатъчни за изясняване на фактическата обстановка и не се налага събирането на други такива.

На изисканите от ОД МВР Варна доказателства за датата на връчване на ЕФ с К № 5292638 и дата на влизането му в законна сила са представени разпечатка от АИС АНД при ОД МВР Варна сектор ПП, в която е отразено, че въпросния ЕФ с К № 5292638 е бил издаден на 27.09.2021г., връчен е бил на 14.03.2023г., платен е и е влязъл в законна сила според АНО на 29.03.2023г. Не са представени доказателства – разписка, установяваща лицето на което е връчен фиша и датата на връчване на ЕФ или датата на плащане на същия.

Съдът не споделя възраженията на въззивника в жалбата относно твърдението, че ЕФ с К №5292638 е издаден на различно правно основание.

За съдът е ясно, че и двата процесни ЕФ издадени на въззивницата са за допуснато идентично нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и факта, че едното нарушение е извършено в населено място, а другото е извън населено място не променя вида на нарушението.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура по издаване на ЕФ са несъстоятелни. Административно - наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В ЕФ са посочени структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира дата на съставяне. Следва да бъде съобразено естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че електронният фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му. Съдът намира за основателно възражението на въззивника във връзка с липсата на доказателства за връчването и датата на влизане в сила на ЕФ с. К №5292638, поради което и правната квалификация за нарушение извършено на 28.07.2023г. по чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията на повторност е неправилна.

На кадрите от снимковия материал, се наблюдава ясно МПС „ Лексус“, с рег. № В 1899НА, индивидуализирано в електронния фиш. Вижда се, че същото е отчетено да се движи със скорост 66 км/ч., приближавайки се към техническото средство, на място, където е позволено движение със скорост до 50 км/ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно доказателствено средство 3 в административно наказателния процес. G P S координатите на мястото на нарушението са посочени на снимковия материал и става ясно, къде точно е извършено, а именно – в гр. Варна. Няма по - точно описание от това чрез GPS – координати. Мястото, което индивидуализират тези координати следва да се приеме за ноторен факт, тъй като тази информация е общодостъпна за всички лица чрез интернет мрежата. Става ясно и че разрешената скорост е 50 км.ч, като същата е отразена в протокола за използване на АТСС от 05.04.23г.

С оглед този протокол и отразените в него данни, не са налице основания да се приеме, че не е спазена Наредба № 8121з-532 от 12.05.15г.

Не се спори по делото, че именно Т. Ф. е собственик на превозното средство. ЕФ е издаден срещу собственика в съответствие с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Чл.189 ал.5 предвижда анулиране на ЕФ, ако в 14 дневен срок собственикът посочи лицето, на което е предоставил автомобила. Въззивната страна не е посочила в 14 дневен срок друго лице да е управлявало автомобила. Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, но неправилно е наложено наказание по чл. 182 ал.4 вр. ал.1 т. 2 от ЗДвП, тъй като липсват доказателства за датата на връчване на ЕФ с. К №5292638. За съдът е невъзможно да установи датата на връчване на този ЕФ, въпреки изисканите данни от АНО.

Предвид горното ЕФ следва да бъде изменен, като бъде наложена глоба в размер на 50.00лева на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП и в полза на ОД на МВР – Варна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, съдът намира, че същото следва да е в минимален размер от 80.00 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 7 302672/10.04.2023г. на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДвП на Т. П. Ф. е наложено наказание глоба в размер на 100.00лв., като изменя правното основание за налагане на глобата по чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП и съответно намалява размера на глобата на 50.00лева.

ОСЪЖДА Т. П. Ф. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 4

/осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС Варна в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5