Решение № 683 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й.ка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100510919 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № по гр.д. № 51402 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 153-ти състав „Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604 е осъдено да заплати на Й. И. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 5445лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване, представляващо обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника в случаите на чл.

327, ал.1, т. 2, т.3 и т. 3а; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 490,14лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на обезщетението по чл.

221, ал.1 от КТ за периода от 01.11.2021г. до 20.09.2022г.; на основание на чл.

86 от ЗЗД сумата от 282,80лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 21.09.2019г. до 06.12.2021г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 958,86лв., „Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604 е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание на чл.

78, ал. 6 от ГПК сумата от 248,71лв. за държавна такса и сумата от 207,55лв. депозит за вещо лице; като неоснователни са отхвърлени исковете по чл.

1

261 от КТ за заплащане на сумата от 2357,93лв. представляващи възнаграждение за положени от ищеца 841,75 часа нощен труд за периода от 10.06.2019г. до 21.11.2019г.; иска по чл. 86 от ЗЗД за горницата над 490,14лв. до предявен размер от 541,48лв. и за периода от 28.09.2021г. до 30.10.2021г.; иска по чл. 86 от ЗЗД за горницата над 282,80лв. до предявен размер от 643,13лв. и за периода от 10.07.2019г. до 20.09.2019г. и за периода от 07.12.2021г. до 20.09.2022г., като Й. И. Д. , ЕГН ********** е осъден да заплати на „Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 298,94лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 214365/28.07.2023г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 27.07.2023г. ответника по исковете –„Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604 в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е неправилно било прието че не се спори по делото за размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд за периода. Това обстоятелство било в доказателствена тежест на ищеца, нямало събрани доказателства за същото.

Ясно бил заявил, че оспорва дължимостта на допълнителното възнаграждение в отговора, в изявленията си в последствие, доказателство за същото било и образуваното к.адм.д. № 10682/2022г. по описа на ВАС. Определянето на размера на дължимото допълнително възнаграждение било правен въпрос, ВАС обявил за нищожни дадените в протокола от 18.11.2021г. предписания на ИА”Инспекция по труда”. Мотивите на СРС били бланкетни и тенденциозни, не били обсъдени твърденията на страните и събраните доказателства.

Платил начисления по предписанията на ИА”Инспекция по труда” допълнително възнаграждение за нощен труд под страх от попадане под санкция за неизпълнение на същите, защото жалбата не спирала изпълнението им, а не защото признавал че дължи сумата.. Решението на Федералния съд по труда на ФРГ не било прието за общоприложимо по надлежния ред, каквото било изискването на чл. 6, ал.1 от наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В това решение Федералния съд по труда на ФРГ бил посочил, че не следва да се посочи строго определен размер на надбавката за нощен труд, а следва всеки конкретен случай да отчита 2 конкретните му особености, като се определи подходящо обезщетение, последното зависело от конкретни факти, които в случая били какво е отражението на полагането на нощен труд върху здравето, личния живот и ангажименти на служителя, какви са възможните начини за компенсиране на недостатъците на нощния труд и т.н. В случая ищецът не бил назначен с цел изключително полагане на труд през нощта, не бил полагал изцяло и непрекъснато нощен труд, определеният размер от работодателя съответствал и на тежестта на работата през нощта, която не се отличавала съществено от обичайната. Работодателят платил на ищеца възнаграждение за цялата нощна смяна, а не само за конкретните нощни часове от смяната, така бил предоставил по-благоприятен или поне достатъчен размер на надбавка за нощен труд спрямо дължимото в приемащата държава. Не били публикувани решения за нощен труд на единния национален уебсайт на ФРГ, който следвало да бъде водещ канал за информиране на работодателя за конкретните условия на труд, които следва да осигури при командироване в Германия.

Доколкото не дължал главницата за нощен труд, то не бил изпаднал в забава на плащането на такъв. Неправилно било присъдено и обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ нито в уведомлението, нито в исковата молба било посочено конкретно нарушение на работодателя, което да е станало причина за едностранното прекратяване на договора от ищеца, посочени били общо две основание – по т.2 и по т. 3 от чл. 327, ал.1 от КТ. Непосочването на такива препятствало възможността ищеца да ги доказва, както и възможността на работодателя да се защити. Не било доказано да не е платил дължимо възнаграждение за нощен труд и така извод на СРС по иска по чл. 221, ал.1 от КТ бил неправилен. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец Й. И. Д., ЕГН **********е оспорил жалбата.

Изложил е съображения, че решението е правилно. Установено било по делото че ставката на нощния труд в Германия за процесния период е 9,19 евро на час, то било дължимо от работодателя. Това възнаграждение не било платено навреме и основание да прекрати едностранно трудовото правоотношение съществувало. Решението на ВАС прогласявал за нищожни камо конкретни предписания, но констатациите на Инспекцията по труда били напълно валидни. Нищожността на предписанията се дължала според ВАС поради липса на компетентност на Инспекция по труда за размера на дължимото възнаграждение. Плащането на сумата по предписанията на 3

Инспекцията по труда доказвало, че работодателят приемал дължимостта им.

С достигане на уведомлението на ищеца до ответника за прекратяване на договора без предизвестие същият бил прекратен, издадената в последствие заповед от работодателя не пораждала целените правни последици, а и с тази заповед от 27.09.2021г. работодателят признавал , че трудовото правоотношение е прекратено от работника с уведомление, получено на 27.09.2021г. Прекратил трудовия договор, защото работодателят не спазил рамковия анекс, като изрично бил посочил, че се касае за неспазване на т. 4 и на т. 6 от същия, посочил и конкретните правни основания, на които прекратява договора – чл. 327, ал.1, т.2 и т.3 от КТ вр. с чл. 221 от КТ.

Клаузите на т. 4 и на т. 6 от рамковия анекс касаели пакета възнаграждения и добавки за работа в чужбина, съответно равнопоставеността с други служители на компанията-домакин и минималните права, гарантирани от законодателството на приемащата държава. Претендирал е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 197083/21.09.2022г. на Й. И. Д. , ЕГН ********** срещу „Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 221, ал.1 от КТ сумата от 5445лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска-21.09.2022г, до окончателното погасяване, представляващо обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника в случаите на чл. 327, ал.1, т. 2, т.3 от КТ; на основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 541,48лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на обезщетението по чл. 221, ал.1 от КТ за периода от 28.09.2021г. до 20.09.2022г.; на основание на чл. 261 от КТ сумата от 2357,93лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи неплатено допълнително възнаграждение за нощен труд за периода от 10.06.2019г. до 21.11.2019г. от 841,75 часа; основание на чл. 86 от ЗЗД сумата от 643,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на възнаграждението за положен нощен труд за периода от 10.07.2019г. до 21.09.2022г.. Навел е твърдения, че работел при ответника по трудов договор от 06.01.2016г., към който бил приложим рамков анекс от същата дата, сключени били и други анекси, за периода от 4

10.06.2019г. до 19.11.2019г. бил командирован в Германия, положил 841,75 часа нощен труд, не му било платено своевременно дължимото възнаграждение за нощен труд което било 9,19 евро на час . Работодателят не изпълнил задълженията си по договора да му плати това допълнително възнаграждение, нарушени били чл. 4 и чл. 6 от рамковия анекс, сочещи че такова му се дължи, затова прекратил едностранно правоотношението между страните на основание на чл. 327, ал.1, т.2 и т. 3 от КТ, дължими били процесните суми. Нарушенията на работодателя били установени и от Инспекция по труда. Претендирал е разноски.

Ответникът Луфтханза Техник София”ООД, ЕИК 175382604 в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че действително с ищеца сключили трудов договор на 06.01.2016г., като с рамков анекс от 10.06.2019г. бил командирован да изпълнява задълженията си в 4 компании, намиращи се съответно в Малта, Ирландия, Унгария, Германия, че с Протокол от 18.11.2021г. на Инспекция по труда” било посочено, че следвало на ищеца да се плати за положен нощен труд от 841,75хчаса в периода от 10.06.2019г. до 21.11.2019г за работа във Федерална Република Германия поне минималната ставка за Германия, като е определен срок за същото до 06.12.2021г. Тези твърдения не били верни и ги оспорил, било образувано и административно дело, но изплатило на ищеца в изпълнение на тези предписания допълнителни суми, така не останали неплатени суми за нощен труд. За нощен труд съгласно Правилника на дружеството се дължало допълнително възнаграждение от 3лв. за всички часове на нощната смяна, а не само за нощните часове от нея, платил тези суми своевременно-преди предписания на Инспекция по труда. Действително отработените нощни часове били толкова, колкото било посочено от Инспекция по труда и от ищеца. При ставка от 5,39лв. след предписания на Инспекция по труда преизчислил дължимото се възнаграждение и го платил Задължения за лихви частично били погасени по давност. Предизвестието за прекратяване на договора бил 3 месеца, но работникът т нямал основание да го прекрати поради неизпълнение на задължения на работодателя.

Получил уведомлението за прекратяване на договора, издадената заповед била само констативна, не признавала съществуването на основанието за същото.

Претендирал е разноски.

С определение от 18.01.2023г. неоспорено от страните, районният съд е 5 обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение възникнало по договор № 1192/06.01.2016г., че с анекс от 10.06.2019г. ищецът е бил командирован в Германия, където е положил 841,75 часа нощен труд.

По делото са приети неоспорени от страните трудов договор № 1192/06.01.2016г., , рамков анекс от 06.01.2016г. носещ подписи на страните по него, съгласно които на 06.01.2016г. страните са сключили писмен трудов договор, съгласно който ищецът е приел да работи при ответника на длъжността „авиомеханик”, същността на работата по което е техническо обслужване на авиационни системи на самолета, с място на работа в гр. София , уговорено и предизвестие за прекратяване на договора от 3 месеца и възможност работодателя да въвежда работно време на смени от по до 12 часа при сумарно изчисление на работното време, като работникът се съгласява да извършва нощен труд по време на смените; основно месечно възнаграждение от 960лв. платимо до 10-то число на месеца следващ този, за който се дължи , до края на 2019г. е бил на тази длъжност. Съгласно анекса за срок от 2 години считано от 29.06.2019г. служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временни задачи в други дружества в Ирландия, Унгария, Малта, Германия в конкретно посочени компании-домакин, като задачите ще се възлагат със споразумения, но за не повече от 7 месеца през годината.