Решение № 1208 от 25.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Варна, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100501915 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 47322/26.06.2023г. от Е. Е. Х., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ ***, чрез процесуалния представител адв. Д. Ч. от ВАК, срещу решение № 1884 от 29.05.2023г. , постановено по гр. дело № 11954/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в частите, с които са отхвърлени кумулативно съединените искове с правно основание чл.

144 от СК и чл. 144 вр. чл. 149 от СК на въззивницата срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, с пост. адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ бл. *** за заплащане на разликата над сумата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 700 лв. и за заплащане на разликата над сумата от 2250 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв., както и за периода 30.08.2021г. - м. септември 2021г. вкл.

Въззивницата намира решение в обжалваните части за неправилно.

Сочи, че след постановяването на съдебния акт е узнала, че ответникът работи за швейцарска фирма, местоработата му е във Франция, където живее целогодишно и получава трудово възнаграждение в брутен размер от 3000 лв.

Излага, че след постановяване на решението въззиваемият е изплатил изцяло издръжката, който факт доказвал, че същият разполага със средства и не би му представлявало особено затруднение да заплаща издръжка от 700 лв. на своето дете. Моли да се отмени решението в обжалваните части е да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат изцяло. Прави нови доказателствени искания.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата. Оспорва да живее във Франция. Твърди да има разходи във връзка със здравословното му състояние, както и че се грижи за домакинството на жената, с която живее, на своя брат и своето. Оспорва въззивницата да учи целодневно и да няма възможност да полага възмезден труд. Оспорва, че изтегленият кредит от майката на въззивницата служи за издръжка и покриване нуждите на Е. за нейното следване като студентка в УАСГ-София. Твърди, че е взел кредит за погасяване задълженията си по постановените привременни мерки и няма възможност да дава без особени затруднения издръжка на пълнолетната си дъщеря. Счита също, че въззивницата е следвало да се съобрази с финансовото състояние на семейството си и да учи желаната специалност във Варна или друг град извън София, както и в задочна форма на обучение. Представя нови писмени доказателства.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 52661/13.07.2023г. от Е. Д.

Х., чрез процесуалния му представител адв. И. З., срещу решение № 1884 от 29.05.2023г., постановено по гр. дело № 11954/2022г. на ВРС, ХХ-ти състав, в частите, с които е осъден да заплаща на Е. Е. Х. сумата от 300 лв., представляваща месечна издръжка, считано от 01.09.2022г. до навършване на 25 години в случай, че ищцата учи във висше учебно заведение, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на осн. чл.144 от СК, както и сумата от 2250 лв., представляваща месечна издръжка за минало време за периода от м. октомври 2021г. до м. юни 2022г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2022 г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 144 вр. чл. 149 от СК.

Въззивникът намира, че районният съд неправилно е определил необходимата месечна издръжка на детето и какво следва да е участието на бащата в нея. Сочи, че към момента въззивницата упражнява трудова дейност, която й позволява да поддържа висок стандарт на живот. Твърди, че е в затруднено положение, тъй като получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата и има парични задължения към трети лица, поради което за него е особено трудно да заплаща определената издръжка. В останалата част въззивната жалба приповтаря възраженията на Х. от отговора му на въззивната жалба. Прави нови доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу обжалваните части на постановеното решение, които намира за правилни и законосъобразни. Излага възражения, идентични на тези от въззивната й жалба. Твърди, че не е кандидатствала за общежитие, тъй като баща й не е представил бележка за брутния си доход през последните 6 месеца. Сочи, че през учебната 2022/2023 година не е работила, работила е през периода от 12.07.2023г. до 02.09.2023г. на 4-часов работен ден и с възнаграждение от 400 лв. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

2

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149 СК от Е.

Е. Х. срещу Е. Д. Х. за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 700 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща месечна издръжка от 01.09.2022г. до навършване на 25 г. в случай, че ищцата учи във висше учебно заведение, с падеж десето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и сумата 5000 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл. 214 от ГПК), представляваща месечна издръжка за минало време за периода от 30.08.2021г. до 30.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищцата сочи, че ответникът е неин баща.

Поддържа, че през учебната 2021/2022г. е завършила средното си образование в Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“ с отличен успех. Излага, че ответникът спрял да плаща издръжка, когато навършила пълнолетие. Сочи, че през последните две години се е подготвяла с частни уроци по рисуване за кандидатстването в УАСГ-София и успяла сама да се подготви за матурите, тъй като майка нямала възможност да заплаща частни уроци. Излага, че живее с майка си, която работи като счетоводител и заплатата не била достатъчна за покриване на разходите покрай абитуриентския бал и интензивната подготовката за кандидатстудентските изпити на ищцата, а същевременно нямала възможност да работи допълнително, което наложило да изтегли кредит в размер на 25000 лв. Поддържа, че ответникът не участвал в покриването на тези разходи. Ищцата сочи и че има автоимунно заболяване - тиреоидит на Хашимото, което налага проследяване на хормоните, едните от които се много завишени, а здравната каса не покрива такива изследвания.

Сочи, че лекарите, с които се консултира ще предпишат лекарства, които ще приема до живот според развитието на болестта, която изисква и здравословен начин на живот и добро хранене. Поддържа, че е приета за студентка редовно обучение в първи курс в Университета по архитектура, строителство и геодезия - София, поради което трябва да се премести в София. Излага, че през следващите пет години ще се нуждае от средства за висшето си образование, включително за наем на споделена квартира, както и за ежемесечната си издръжка като студент. Поддържа, че се нуждае от средства за учебници, учебни помагала, тетрадки, пособия за рисуване, дрехи, обувки и др. вещи от ежедневието. Излага, че има спешна нужда от компютър от по-висок клас във връзка със следването, а нейният е развален и ремонтът му е скъп. Счита, че месечната издръжка в София възлиза на 1200,00 лв., от които 200,00 лв. ще бъдат поети от нейната майка, а 1000,00 лв. следва да бъдат поети от ответника. Излага, че последният реализира високи доходи извън страната, а същевременно няма алиментни задължения към трети лица и възходящи. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е. Д. Х., с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва, че 3 не е осигурявал средства за разходите на ищцата за обучение, пътуване, храна, облекло и учебни пособия. Оспорва основанието на претенцията за издръжка за минало време за периода от завършване на средното образование - 25.05.2022г. до началото на студентската учебна година - 14.09.2022г., както и след тази дата, в случай, че ищцата не е започнала да следва в УАСГ.

Излага, че компютърът, за който ищцата е представила протокол за диагностика/ремонт е собственост на майката, а не на ищцата. Оспорва необходимостта повече от веднъж годишно ищцата да си прави изследвания за болестта „тиреоидит на Хашимото“. Сочи, че кредитът от 25000 лв. е послужил за задоволяване на нужди на майката, а не за покриване на насъщни нужди на ищцата. Поддържа, че е бил безработен, без никакви доходи, няма и имущество, поради което е в особено затруднено материално положение и не може да заплаща поисканата прекомерна издръжка. Сочи, че страда от заболяване, от което не се е възстановил и същото изисква продължително лечение, свързано с разходи за лекарства и терапия. Излага, че е оцелявал като е похарчил спестяванията си и е взимал заеми. Поддържа, че майката на ищцата има имущество и доходи, които дават възможност да я издържа без затруднения. Сочи, че ищцата има възможност да полага труд за да си осигури допълнително средства.

С обжалваното решение предявени искове с правно основание чл. 144 СК и чл.149 СК от Е. Е. Х. срещу Е. Д. Х. са уважени частично за сумата от 300 лв. месечно за в бъдеще и 250 лв. месечно за минал период.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане родители на ищцата Е. Е. Х., ЕГН ********** са Е. Д. Х., ЕГН ********** и Б.А.М., ЕГН *********.

Видно от служебна бележка № 156/10.05.2022г. за зимното полугодие 2020/2021г. ищцата е била ученичка в 11а клас на МГ „Д-р Петър Берон".

От представена служебна бележка е ищцата посещавала от месец септември 2020г. школа по изобразителни изкуства във връзка с подготовка за кандидатстване във ВУЗ.

Видно от удостоверение изх. № 102/21.07.2022г., издадено от „Бенита Ойл" ООД, майката на ищцата - Б.А.М., е получила за заеманата от нея длъжност счетоводител нетно възнаграждение от общо 9512,40 лв. за периода 4 от м. юли 2021г. до м. юни 2022г. вкл., или средно месечно по 792,70 лв.

Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 30.12.2021г., сключен с „Банка ДСК“ АД, майката на ищцата е взела кредит за текущо потребление в размер на 25000 лв., платим на 120 месечни вноски.

Представени са 2 бр. онлайн ваучери за намаления от 23.06.2022 г. и от 25.06.2022 г., както и 2 стр. разпечатка от ел. база данни за кръвни изследвания от 04.06.2022 г. на Е. Х..

Съгласно протокол за диагностика/ремонт № 01-290622/29.06.2022г. на преносим компютър, същият е със спукан екран/матрица, счупена лява панта на екрана, липсваща основа захващане на лява панта и повредени сектори на хард диска и с мнение, ремонтът на компютъра би надхвърлил стойността на дефектиралата техника.

Видно от удостоверение изх. № 030192300420590/31.01.2023г. издадено от НАП - Варна, ответникът Е. Х. е осигуряван в месеците януари - ноември 2021г., без юли 2021 г., в „Елит 99 Статев" ЕООД, без данни за осигурителен доход за останалите месеци - м. декември 2021г. – м. март 2022г.