Решение № 25 от 12.05.2022, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Административно наказателно дело 251/2021
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 12.05.2022
- В сила
- 09.11.2022
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 148 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 148 ал. 9 т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 152 ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 222, ал. 1, т. 15 · Закон за устройство на територията
- чл. 232 ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 232, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Дулово, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20213410200251 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по повод жалба подадена от ИВ. Р. П. с ЕГН **********, в качеството си на Главен архитект на *******, с ЕИК ****** против Наказателно постановление № ********г. издадено от Началника на РДНСК *******. Със същото на главен архитект на ******* на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и правомощията по чл.
239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и предоставени със Заповед №********г. на Началник ДНСК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Наказанието е наложено за нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за това че жалбоподателя в качеството си на Главен архитект на ******* е издал Разрешение за строеж № *******г. на основание чл. 148 ал.1 ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и чл. 152 ал. 1 от ЗУТ за строеж на едноетажна жилищна сграда с използваем таван, находящ се в урегулиран поземлен имот ****** по плана на ******, поземлен имот с идентификатор № ******* по КККР на ***** ******* в нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 1 от ЗУТ във връзка са отговорността на главния архитект по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ.
Иска се отмяната на обжалваното НП, като се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и за недоказаност на нарушението.
Наказващият орган чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.
Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема за установени следните относими факти:
1
Във връзка с извършената проверка по документи на *****г. в ******* от служители на РДНСК ******* за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект на основание чл. 156 ал.1 ал. 2 ал. 3 от ЗУТ е съставен констативен протокол № *******/*****г. със съответните констатации, подробно описани в наказателното постановление.
На *****г. в гр. ******* е съставен Акт № ***** за установяване на административно нарушение препис от който е приложен по делото /лист № 10/. Това станало в присъствието на жалбоподателя и свидетел Инж. И.К. – старши инспектор в РДНСК *******. След съставянето му актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. Възражения пред наказващия орган не са направени.
Не се спори относно обстоятелството, че към момента на издаването на горната заповед арх. ИВ. Р. П. е изпълнявала длъжността главен архитект на *******.
При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в определения от закона срок за обжалване на НП и от наказаното по административен ред лице поради което следва да се разгледа като допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по следните съображения:
В обжалваното НП не се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Изпълнителното деяние според НП е издаване на Разрешение за строеж № *******г. на основание чл. 148 ал.1 ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ и чл. 152 ал. 1 от ЗУТ за строеж на едноетажна жилищна сграда с използваем таван, находящ се в урегулиран поземлен имот ****** по плана на ****, поземлен имот с идентификатор №******* по КККР на ****** ******* в нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 1 от ЗУТ във връзка с отговорността на главния архитект по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ.
В хода на делото са събрани доказателства относно съдържанието на правните и фактически основания за издаване разрешително за строеж № *******г. То е издадено въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект в съответствие с предвиденото в чл.
148 от ЗУТ, т.е. преди това е издадена виза.
Не е маловажна и липсата на конкретно определен санкционен текст, тъй като в чл. 232 ал. 1 т. 2 от ЗУТ са налице три отделни хипотези на отговорност при извършено нарушение. В настоящия случай не е посочено коя хипотеза намира наказващия орган и по кое точно предложение в т.2 на чл. 232 ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителя.
От това описание не става ясно какво е нарушението за което е наказан жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 148, ал. 9, т. 1 ЗУТ изисква в разрешението за строеж да се впишат всички фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай от описанието става ясно кои основания са вписани в разрешението за строеж издадено от 2 жалбоподателя.
Видно е , че в Наказателното постановление АНО не е посочил коя хипотеза прилага наказващия орган и по кое точно предложение в т.2 на чл. 232 ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителя : съгласува , одобрява или издава въпросното разрешително за строеж.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваното НП е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като води до неяснота за лицето срещу което се води административнонаказателното производство относно елементи на състава на административното нарушение за което същото е наказано. Неяснотата в случая е налице във фактите и правната квалификация на същите. По тази причина това нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът намира че нарушението не е доказано по несъмнен начин. По тези съображения съдът приема, че не е доказано осъществяването на същото както от обективна, така и от субективна страна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено и на това основание.
Санкционната разпоредба предвижда наказването на виновен субект за нарушение на закона и поради това наложеното административно наказание е неотносимо.
При тези съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № ********г. издадено от Началника на РДНСК *******, с което на ИВ. Р. П. с ЕГН **********, в качеството си на Главен архитект на *******, с ЕИК ****** на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и Заповед №********г. на Началник ДНСК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд ******* в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
3