Решение № 5 от 08.01.2024, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 181/2023
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 08.01.2024
- В сила
- 27.03.2024
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№5 гр. К., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20235320200181 по описа за 2023 година Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-0281-000154 от 08.03.2023 г. на Началник РУ - К. към ОД на МВР П., на Е. М. Д. с ЕГН ********** от гр.К., ул. „*************** е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му. Оспорва се субективния елемент на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя, сочат се процесуални нарушения.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. Р. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата.
Оспорва извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, поради липса на умисъл и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че липсва субективния елемент от състава на нарушението, тъй като Д. не е знаел, че управляваното от него МПС е дерегистрирано. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, 1 обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители – Г. А. – актосъставител, Д. П. – свидетел по акта и свидетеля по почин на адв.Р. – Д. Т. и приобщените писмени доказателства – АУАН, НП, справка за водач/нарушител, постановление за отказ да се образува досъдебно производство, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г., Заповед № 8121к-10478/15.11.2018г., копие от договор за покупко-продажба, писма и справки от ОДМВР П., пр. №1794/2023г. на ТО К., съдът намира за установено следното:
На 01.02.2023 г. в 08:30 часа на Главен път I 6 км 253+650м между гр.С. и гр.К. с посока на движение от запад към изток жалбоподателя, като водач на товарен автомобил *************** /чужда собственост/, бил спрян за проверка от служителите в РУ-К. - Г. А. и Д. П.. От извършена проверка се установило, че товарния автомобил е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от дата 25.01.2023 г. За констатираното нарушение на ЗДвП на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA № 735466/01.02.2023 г., подписан от него без възражения. Той е бил уведомен за възможността да подаде писмени такива в 7-дневен срок от подписването на акта, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и за правата му по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. В рамките на тези срокове не са правени възражения и на основание чл. 44, ал. 3 от ЗАНН, АУАН серия GA № 735466/01.02.2023 г., заедно с изготвена докладна записка от 06.02.2023 г., бил изпратен до началника на РУ-К. за извършване на проверка за престъпление, а с докладна записка от 20.02.2023 г., преписката била изпратена на РП-П., ТО К. по компетентност, за образуване на ДП срещу Е. М. Д. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 21.02.2023 г. за отказ от образуване на досъдебно производство, материалите били върнати на РУ МВР К. за преценка за продължаване на административно-наказателното производство. Мотивите на прокуратурата да откаже да образува ДП за престъпление от общ характер са, че деянието не съставлява престъпление.
След получаване на постановлението, Началника на РУ К. издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0281-000154 от 08.03.2023г., с което на Е. М. Д. с ЕГН ********** от гр.К., ул. „*************** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
По случая е налице Постановление от 21.02.2023 г. за отказ от 2 образуване на досъдебно производство на прокурор от РП-П., ТО К., в което прокурорът е обсъждал липсата на престъпление от общ характер, и че жалбоподателят е извършил деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, в случая това, за което той впоследствие е санкциониран с обжалваното НП. Прокурора е постановил да се изпрати препис от постановлението на Началника на РУМВР- К., за сведение и преценка за осъществяване на административно-наказателна дейност.
Издаденото НП е при условията на чл.36, ал. 2 от ЗАНН, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство по случая.
За да е налице административно нарушение, осъществяващото го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, т. е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на или въздържане от извършване на определено действие). Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми - небрежност и самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние - нарушение на чл.140, ал. 1 ЗДвП, водачът принципно може и следва да носи административно-наказателната отговорност по чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.
В случая обаче, управлението на нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство се основава на прекратена регистрация на управляваното от жалбоподателя МПС по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – новият собственик в двумесечния срок от придобиване на МПС-то не го е регистрирал. За това обстоятелство обаче, не се събраха доказателства жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация или да е проявил небрежност в този смисъл. Безспорно, всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н. В настоящия случай към датата на извършване на нарушението, а и въобще, автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя, а регистрацията му е била прекратена служебно поради неизпълнение на нормативно установено задължение на собственика му.
Същевременно, за това МПС били налични застраховка ГО, винетка, технически преглед, талон за регистрация на МПС, регистрационни табели с което жалбоподателя е бил запознат, понеже и друг път е ползвал товарния 3 автомобил и нямал каквито и да е съмнения и притеснения относно собствеността и изрядността на ползваното превозно средство.
Ето защо, след като жалбоподателят не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него чужд автомобил е била прекратена към датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно дори и формално да е било извършено. Извършеното не съставлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по смисъла на чл. 6 от ЗАНН.
По отношение на възражението на адв. Р. за допуснато процесуално нарушение при издаването на НП е необходима да се посочи следното:
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. АУАН и Постановление на прокурора за отказ да се образува наказателно производство са различни и самостоятелни основания за издаване на НП, по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както бе изложено, чл.33, ал.2 от ЗАНН задължава наказващия орган да прекрати образувано АНП и да изпрати материалите на съответния прокурор в случаите, когато се установи, че деянието, за което е образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление. Цитираната норма е императивна и определя изрично поведението на наказващия орган. В настоящия случай е налице образуване на административно-наказателно производство със съставянето на посочения в НП АУАН - GA № 735466/01.02.2023 г., като липсват данни административно-наказателното производство да е било прекратено, въпреки това материалите са изпратени на районна прокуратура, а след извършената по данни за престъпление от общ характер проверка, е издадено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.02.2023 г. на прокурор при РП – П., ТО – К. и преписката е изпратена на Началника на РУ-К. на МВР за преценка по налагане на административно наказание.
Смисълът на чл.33, ал.2 от ЗАНН, предвиждащ прекратяване на административно-наказателното производство при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, се изразява не само в това да се избегне паралелната висящност на двете производства, а и в това административно-наказателното производство да не се погаси по давност, докато тече наказателното производство. В случая са спазени всички давностни срокове по чл. 34 от ЗАНН и е предотвратено едновременното провеждане на административно-наказателно и наказателно производство, поради което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, 4 обуславящи незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.
По отношение твърдението, че постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, не е връчено на жалбападателя /погрешно посочено от адв.Р. като постановление за прекратяване на ДП/, следва да се посочи, че действително, по делото липсват доказателства прокурорският акт да е връчен и да е влязъл в сила. Това обаче само по себе си не влияе на процесуалната и материалната законосъобразност на НП, доколкото жалбата срещу постановлението не спира неговото изпълнение. Постановлението може да се обжалва пред по-горестоящата прокуратура по всяко време, затова и неговият стабилитет има относителен характер. И на последно място – дори да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца за престъпление по НК, законът е предвидил механизъм за избягване на двойната наказуемост чрез възможност за отмяна на НП. Или, в случая, несъобщаването на постановлението по чл. 213 от НПК за отказ да се образува ДП, само по себе си не опорочава процедурата по издаване на НП.