Решение № 1299 от 11.03.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/11.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14494 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от К.Г.И., ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, офис1, чрез адв. Я.Я. срещу З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „Субаро Импреза” с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.09.2016 г. в ***, причинено по вина на водача на л.а „Пежо 206” с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № ****, със срок на валидност 13.06.2016 г. - 13.06.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 09.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 09.09.2016г. около 12.00ч. в гр. Варна, бул. Осми приморски полк в посока от кв. Виница към центъра на гр. Варна, на спирка Светкавица управлявайки собствения си автомобил „Субаро Импреза” с рег. № ****претърпял ПТП. Водачът на л.а „Пежо 206” с рег. № ****, в нарушение правилата за движение, частично навлязъл в лявата пътна лента и блъснал автомобила на ищеца. В резултат на произшествието на л.а. „Субаро Импреза” с рег. № ****били нанесени множество щети, чието възстановяване надхвърляло пазарната стойност на автомобила. ПТП било посетено от органите на реда, които издали Протокол за ПТП с пострадали лица № 3031 от 09.09.2016г.

Срещу виновния водач било образувано ДП № 656/2016г. по описа на пето РУ Варна, което приключило с влязло в сила Постановление на ВРП за прекратяване на досъдебното производството. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно била образувана претенция по щета № ****.

Ищецът получил известие от застрахователя, че му се отказва изплащане на застрахователно обезщетение. След извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите е по-висока от действителната пазарна стойност на автомобила /3820 лева/. С Договор за покупко - продажба от 21.11.2017г. се разпоредил с МПС срещу цена от 300 лева. След приспадане на продажната цена, застрахователят му дължал сумата 3520 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в размер на действителната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита иска за основателен и признава същия в заявения размер. Прави искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. Счита, че доколкото ищцата не е предоставила банкова сметка, ***, поради което не дължи разноски. Претендира разноски.

В депозирано на 03.12.2019г. становище, ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане на разноски. Възразява срещу доводите на ответника за забава на кредитора.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на иска и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Това разрешение е дадено в Решение № 185 от 29.05.2014 година на ВКС по гр.д.№. 5196/2013 година на ІV - то Г.О. В случая не може да се приеме, че са налице и двете предпоставки, при условие наличие на признание на иска. Не е налице предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Ищецът е отправил изрична покана до ответника за изплащане на дължимото обезщетение. Преди завеждане на исковата молба, ответникът е отказал изплащане на обезщетение. В хода на процеса не бе извършено плащане от ответника, въпреки че в исковата молба е посочена банкова сметка ***. В случай, че след завеждане на исковата молба, ответникът бе представил доказателства, че претендираната сума е платена, то следваше да се извърши преценка за втората предпоставка – дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, макар че е направил признание на иска както по основание, така и по размер. Тъй като ответникът не е погасил дълга си преди процеса, очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото.

Настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от ищеца. На чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски в общ размер на 640.80 лв. /заплатена държавна такса в размер на 140.80 лева и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 500 лева/, които следва да се възложат на ответника. По отношение на сумата от 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност от ответната страна, което съдът счете за неоснователно при съобразяване с правната и фактическа сложност на казуса и посочения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимален размер на адвокатското възнаграждение /476.40 лева/.

Мотивиран от така изложените съображения,

Варненски районен съд

Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА „З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 3520 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а „Субаро Импреза” с рег. № ****, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.09.2016 г. в гр. Варна, причинено по вина на водача на л.а „Пежо 206” с рег. № ****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № ****, със срок на валидност 13.06.2016 г. - 13.06.2017г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 09.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.

ОСЪЖДА „З. „Д.ж.и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата в общ размер от 640.80 /шестстотин и четиридесет лева и 0.80 ст./ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: