Решение № 1826 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5029/2023
- Вид
- Решение № 1826
- Подписан
- 09.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.182, ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1826 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330205029 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. К. Н. от гр. П., ул. **** против Електронен фиш серия К №4678017, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. М. от АК - ***, който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 29.03.2021 г. в 08:22 ч. на републикански път II-64 километър, 50+500 посока от гр. Пловдив към с.Труд извън населено място при въведено ограничение от 60 км/ч с пътен знак В 26 с АТСС TFR 1-М529 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача е установено движение на МПС 1 л.а. Хюндай Айоник с рег. № **** със скорост 82 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.
За така установеното превишение на скоростта с 22 км/ч на името на собственика на МПС бил издаден обжалваният ел.фиш.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства – удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 – копие, писмо до Български институт по метрология № 20-00107-2/18.12.2020 г., протокол за използване на АТСС с дата на използване 29.03.2021 г., снимка за разположение на уреда, справка за собственост на МПС, както и снимков материал от клип.
АТСС, с което е установено нарушението, е от одобрен тип, което се установява от приложеното към преписката писмено доказателство – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
За използване на АТСС е приложен протокол от 29.03.2021 г. с данни за дата, място на контрол, брой свалени изображения, номер на първо и последно изображение, начало и край на работа с АТСС, имена на служителя, поставил началото и сложил край на работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни.
Датата и мястото на контрол съвпадат с датата и мястото на нарушението, а часът на нарушението попада в часовия диапазон на работа с АТСС .
Данни за регистрационния номер на МПС и географските координати на нарушението се съдържат в снимковия материал от клип, представляващ годно доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
От събраните доказателства съдът приема, че движението е установено с АТСС, което е от одобрен тип и не е налице нарушение на процедурата, свързана с използването му.
При извършената проверка относно наличие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта с 60 км/ч и с оглед постъпилата информация от Областно пътно управление Пловдив се установява, че на км 50+500 от републикански път II -64 километър посока Пловдив Труд няма поставени пътни знаци. Нарастването на километража е в посока от с.Труд към гр.Пловдив Пътен знак В26 /60 км/ч / е наличен на км 50+650 действието му се изчерпва при км 59+590. С оглед постъпилата информация в посока от гр.Пловдив към с.Труд километражът намалява, поради което и км50+500 не попада в ограничението на пътен знак В26.
С оглед постъпилата информация съдът намира, че описаната в ел. фиш фактическа обстановка е неправилно установена, а материалната доказателствена сила на съставения протокол е оборена. Неправилно в него е отразено, че за посочения участък от пътя важи ограничение с пътен знак.
Неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същият се явява собственик на МПС и това се установява от приложената справка за собственост, като в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП няма данни да е подавана декларация с данни за трето лице, на 2 което е било предоставено МПС за управление на процесната дата.
Независимо от това не е налице извършено от жалбоподателя нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като такова ограничение не е било въведен Не е налице нарушение и на законовото ограничение за скорост извън населено място, а именно 90 км/ч, тъй като е установено движение на МПС на процесната дата със скорост 82 км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача.
Поради изложеното следва ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие с договорено възнаграждение 800 лв., платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка и представлява доказателство, че такива разноски са сторени. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва претендираното възнаграждение да бъде намалено до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.18, ал.2 вр.чл.7,ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №4678017, с който на И. К. Н. от гр.
П., ул. ****, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2 т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на И. К. Н. от гр. П., ул.
****, ЕГН ********** сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3