Решение № 871 от 04.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. Варна, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.а като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100100872 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. В. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. Д., ул. „Д." № **, вх. *, ет. *, ап. *, действаща чрез процесуалния си представител адв. С. В. - адвокат при АК-Б. и съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, общ. С., ж.к. „С.“, ул. „Н.“ № ***, против УМБАЛ „С.М." ЕАД с ЕИК **** и седалище и адрес на управление: гр.

Варна, район „П.“, ул. „Х. С" № *, представлявано от С.А.-А. - Изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД и цена на иска 111970,68 лева.

В исковата си молба ищцата твърди, че претендира от ответника обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на нейната майка - М.Д. В., починала по време на болничен престой в ответната болница след проведена от ответника операция. М. В. била жена на 70 години, от град Д.. Същата живеела и се обслужвала самостоятелно. Постъпила в ответната болница на 04.10.2021 год. поради оплаквания от болки в кръста. Ищцата твърди, че по време на провежданото лечение, на 10.11.2021 год. майка й починала, като нейната смърт е настъпила преждевременно и е пряка последица от неправомерното поведение на ответника, който не е провел диагностика и лечение, съгласно съвременното 1 ниво на диагностика и лечение, според изискванията на действащата нормативна уредба. Посочва, че ответникът е възложител на работа и отговаря за действията на назначените работници и служители, което обуславя насочването на иска към болницата като ответник, на основание чл. 49 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че смъртта на М. В. й е причинила извънредно дълбоки и неизлечими страдания от невъзвратимата, свидна и преждевременна загуба на майка й, които продължават и до днес. Нейната майка била морална опора, основен стълб, подкрепа за ищцата и децата й. Доверявайки се изцяло на екипа на ответника, ищцата е подкрепила майка си в решението да постъпи за лечение и да се оперира. Това допълнително й вменява чувство на вина от нейната загуба. Ищцата е понесла и продължава да понася най-дълбоката и непоносимо жестока болка от загубата, която е повлияла негативно и трайно на здравословното й състояние.

В исковата молба се излага, че на 04.10.2021 год. М.Д. В. - майка на ищцата, поради проявяващи се периодично болки в областта на кръста, е приета за лечение в ответната болница с диагноза „Спондилолистеза I-ва степен на ниво L3-L4“. Не е взета предвид диагнозата двустранна коксартроза, която протича със симптоми подобни на тези на спондилолистезата - болки в кръста и долните крайници, затруднения в походката. От лекуващия лекар (д-р К.) е обяснено, че операцията е наложителна и ще подобри състоянието й значително. За операцията ищцата е заплатила сума в размер на 11970,68 лв. по Фактура № 4000015165/04.10.2021 год.

При приема в болницата (на 04.10.2021 год.) са установени отклонения в лабораторните изследвания на важни жизнени показатели на пациента М.Д. В.

- еритроцити, хемоглобин, хематокрит, тромбоцити, урея, Ц-реактивен протеин, общ белтък, протромбиново време, ИНР. След консултация с хематолог са възникнали достатъчно основания за съмнения за тежко придружаващо заболяване, но същото е останало неустановено.

Анестезиологичният риск е оценен на най-високият възможен - пациенти с животозастрашаващи придружаващи страдания.

На 05.10.2021 г. ищцата разбрала, че операцията ще се отложи, защото майка й била с много лоши показатели и е невъзможно да бъде оперирана. На 06.10.2021 год. е извършена планова операция, изразяваща се в поставяне на метална стабилизация на гръбначния стълб, ламинектомия (изрязване на 2 дъгата на прешлена) на 3-ти и частично на 4-ти поясен прешлен и декомпресия на сак на твърдата мозъчна обвивка от проф. Я.Е., с асистенти по документи д-р Б.И., д-р Т. К., д-р А.Д. и анестезиолог д-р К.Ш.. Въпреки лошите показателите за съсирване на кръвта (протромбиново време, ИНР, тромбоцити и др.), в следващите дни - 7-ми, 8-ми, 9-ти и 10-ти, е прилагано лекарството Фраксипарин - директен антикоагулант. След операцията здравето на М. В. се влошава, получава „множество спонтанни кръвонасядания по торса и крайниците с различна давност", но вместо да се предприемат мерки за подобряване на коагулационният статус, е продължило прилагането на Фраксипарин, засилващ още повече кървенето.

На 12.10.2021 год. състоянието на пациентката става критично и М. В. е приведена в Клиника по анестезиология и интензивно лечение (КАИЛ) „неконтактна с кървене от всички пункционни места по кожата". Извършено е образно изследване - скенер на глава, като в разчитането му са описани множество патологични отклонения, съмнение за туморен процес, менингеом и кръвоизливи. Проведено и изследването Ядрено магнитен резонанс на главен мозък, като са отчетени „свръхостри остри субдурални хематоми, двустранно" (мозъчни кръвоизливи) „атипичен менингиом" - тумор, който произхожда от меките мозъчни обвивки. Описана е мозъчна лезия с експанзивен растеж в костта. Тези процеси довели до компресия, включително и на гръбначния мозък, което впоследствие е довело до пареза и плегия (невъзможност за движение) на всички крайници.

На 13.10.2021 год., поради описаната находка от образното изследване, състоянието на болната е обсъдено от „обща клинична конференция", която е преценила състоянието й като „неоперабилна“ по отношение на възможността да се оперират установените мозъчни тумори. Ищцата твърди, че майка й е щяла да бъде операбилна, ако не била извършена операция за гръбначна стабилизация, която не е била належаща в този момент. Отново е направен Ядрено магнитен резонанс (ЯМР) на главен мозък и шия и е посочено, че М.

В. има туморен процес в мозъка с две локализации, остър исхемичен мозъчен инсулт и наличие на менингеом. Образното изследване не е категорично за вида на туморите, като се допуска, че могат да са от множествен миелом, метастаза от друг рак или злокачествено заболяване на кръвта.

На 14.10.2021 г. от трахеален секрет на болната е изолирана гъбичката 3

„Candida albicans“ - типична вътреболнична инфекция, най-често резултат на безразборно прилагане на антибиотици. На 18.10.2021 год. от кръвта на болната е изолиран „Staphilococcus epidermidis“, определен като „метацилин резистентен" - една от най-опасните и трудно лечими инфекции. Наличието на бактерии в кръвта се определя като сепсис - застрашаващо живота състояние.

На 30.10.2021 год. от посявка на трахеален секрет е изолирана бактерията Асinetobacter baumannii - също типичен причинител на вътреболнични инфекции. На 06.11.2021 год. в Трансфузионен лист на пациента М.Д. В. е поставена диагноза „сепсис". На 10.11.2021 година М.Д. В. е починала.

В епикризата като причина за смъртта е посочена „Тромбоцитопения неуточнена", която е установена още преди операцията, а като усложнение е посочен „сепсис". Пациентката е насочена за оперативно лечение с диагноза „Спондилолистеза I-ва степен на 3-ти и 4-ти поясен прешлен". Според ищцата майка й не е следвало да бъде подложена на оперативно лечение. На такова подлежат тежките степени на заболяването „Спондилолистеза“ от 3-та и 4-та степен и то при наличието на две индикации: 1. Нарушения на контрола на тазовите резервоари (изпускане по малка и/или голяма нужда) и 2. Наличие на отпадна симптоматика в долните крайници (невъзможност или затруднено движение). В конкретния случай майка й е можела да „движи 4-те крайника в пълен обем" и да контролира тазовите резервоари („контролира ТР"). Не е отчетена и диагнозата „двустранна коксартроза", поставена след рентгеново изследване на 21.09.2021 год., чиито симптоми приличат на тези на спондилолистезата. При липса на диференциална диагноза се навежда на извод за липса на обективно установени и безспорни индикации за оперативно лечение, което е в противоречие с утвърдените медицински стандарти и добрата медицинска практика.

От медицинската документация при постъпването на пациентката М.Д.

В. са установени анемия и тромбоцитопения, които обаче са останали неизяснени преди операцията. Ако на базата на отклоненията в лабораторните показатели, изследванията с ЯМР, скенер и препоръчаната, но неизвършена фиброгастроскопия бяха извършени преди операцията, то това би насочило усилията на ответника към лечение на животозастрашаващите заболявания Менингеом и злокачествени мозъчни тумори/метастази с предимство, а не на спондилолистезата.

4

Утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от 33, добрата медицинска практика и принципът за качество на медицинската помощ, регламентирани в чл. 80 от 33, изискват по време на лечението на болния, същият да не бъде заразяван с микроорганизми, водещи до възпалителни заболявания и сепсис. В конкретния случай при починалата болницата не е направила всичко необходимо за сигурността на пациента си, след като е допуснала заразяване в болнична среда. Изолираните от тялото на болната още два инфекциозни причинителя, показва наличие на системен проблем с хигиената в тази болница. Съвременната медицинска наука и практика изискват преди операцията да се извърши оценка на анестезиологичен риск. Извършената на 06.10.2021 г. операция на М.Д. В. не е извършена по спешност, а в планов порядък, без да е налице състояние застрашаващо живота й. Високият риск, заедно с цитираната по-горе липса на индикации, са били основание за отлагане на операцията, което ако е било направено, болната е нямало да почине няколко седмици по-късно от усложнения свързани с проведеното й лечение.

Ищцата твърди, че операцията не е била наложителна и дори не е била необходима на този етап, независимо от анестезиологичния риск.

Извършването на операцията на М. В. я е лишило от всякакъв шанс за лечение на основните животозастрашаващи заболявания, които са установени (с голямо закъснение). Състоянието й е било влошено от проведената операция, което не е позволило нова оперативна намеса. Ищцата твърди, че ако операцията за спондилолистезата не е била извършена, М. В. би могла да се подложи на операция за установените мозъчни тумори и/или да започне лекарствено лечение и/или лъчелечение на злокачествените заболявания.

Според ищцата това е освен грубо отклонение от съвременна медицинска наука и практика, но дори и от медицинската етика, която от древността до сега се основава на принципа „първо не вреди!“.

Ищцата твърди, че според епикризата причината за смъртта на майка й е състоянието на тромбоцитопения, което крие риск от кървене. Ответникът при установяване на тромбоцитопения (нисък брой на тромбоцити в кръвта), в грубо отклонение от съвременната медицинска наука и практика, е следвало да постави диагнозата и да проведе етиологично лечение. В случая не само не е поставена диагноза, но не е назначено и проведено никакво дори заместващо 5 лечение с тромбоцитен концентрат или нативна кръв. На фона на влошените показатели на кръвосъсирването, служители на ответника са назначили лечение с фраксипарин, което е влошило коагулацията, в резултат на което се появяват спонтанни кръвоизливи по тялото и в мозъка, което е сред водещите причини за настъпилата смърт на пациентката.

Изложени са общи твърдения за противоправност на действията и бездействията на служители на ответника. В исковата молба се твърди, че оперативно лечение при спондилолистеза се провежда само при „смущения в сетивността и способността за активни движения на крайниците или контрола на тазовите резервоари", в противен случай лечението е консервативно /т. 5 от Документ № 4 на Клинична пътека № 211 Гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност (Приложение № 17 от Национален рамков договор РД № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 г.; обнародван ДВ бр. 7/24.01.2020 г.). В конкретния случай служителите на ответника са нарушили разпоредбата, като са пристъпили към оперативно лечение без да са налице нормативно определените индикации за такава.