Решение № 170 от 20.05.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. С., 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100624 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на от В. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.С.,ул.***,чрез пълномощник адв. В. И. Р.- АК С. срещу „***“, ЕООД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** -заедно, с която е предявен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между В. Р. К. и ответника „***“, ЕООД , с ЕИК***, че подписаният между тях Договор за потребителски кредит *** №***,ведно с анексите, които го изменят е нищожен поради противоречие със закона и поради включването в Договора на неравноправни клаузи, водещи до неговата недействителност, иск с правно основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Ищецът твърди, че на 15.12.2023г. между него и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит *** №*** , по силата на който ответника му предоставил кредит в размер на 2000лв. Твърди, че в раздел VI от договора за потребителски кредит, озаглавен „Параметри“ е предвидено, че следва да върна сумата по кредита в размер на 2962.95лв, при ГПР от 48.82%. с посочен ГЛП от 41 %, лихвен процент на ден 0.11% с погасителна вноска от 123,46 лв. със срок на кредита 24 месеца. Твърди, че съгласно същия раздел от договора се задължава да заплати възнаграждение за закупени допълнителни услуги „***“ в размер на 900 лева и „***“ срещу възнаграждение от 1200лв.

Посочено е, че вноската на закупените допълнителни услуги е 87.50лв. лв. и е дължимо заедно с месечната погасителна вноска по кредита - за 24 месеца.

Ищецът сочи, че към договора са му били предоставяни за подпис и няколко 1

Анекса, последният с №3/23.01,2025г., съгласно който ГЛП се запазва на 41% , а ГПР се изменя на 37.21%, като му бил предоставян и нов погасителен план, съгласно който се запазва размера на месечните вноски, но вследствие всички изменения, крайният срок се изменя при 28 месечни (а не 24 първоначално договорени вноски) , последната от които дължима на 20.04.2026г. Ищецът твърди, че в т.15 „Допълнителни услуги“ от общите условия на „***„ се съдържа пояснение относно услугата „***“ , според което всеки кредитополучател, пожелал и закупил услугата „***“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена услуга „***“ и в рамките на 1 час , считано от постъпването на искането за отпускате на потребителски кредит в системата на „*** „ ЕООД. Описано е също и в какво се състои услугата „***“ като е посочено, че всеки закупил същата, получава право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на съответните специфични изисквания , описани в т. 15.2.1 , чл. 15.2.2 и чл.15.2.3 , като за извършената промяна се подписва анекс и промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. Услугите, за които се иска заплащането са принципно или законово задължение на ответника като кредитна институция, а отделно условията при които би могло да се ползва „***“ са дори неосъществими, а и на практика предмет на договаряне , изцяло зависещо от волята на кредитодателя. Твърди, че в раздела VI „Параметри“ на предварително изготвеният договор общото ми задължение е 5062.95 с месечна вноска от по 210.96лв. с дата на погасяване 20 то число на месеца. Твърди, че по така сключеният договор, изменян с анексите до момента е заплатил общо сумата от 2100 лв. . т.е. изплатил е предоставената му вече главница, без да е въобще наясно как ответника е отнасял счетоводно постъпващите от него суми.

Твърди го, защото системно е получавал обаждания с нови и различни искания относно задължението му. Ищецът поддържа твърдение, че Договор за потребителски кредит №*** от 15.12.2023г„ сключен между него и *** ЕООД. изменян с анекси е нищожен, съответно и недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и тази нищожност.съответно недействителност желае съдът да прогласи, предвид следното 1. Договор за потребителски кредит №*** е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно последната и във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за потребителски кредит е посочен лихвен процент на ден 0.11%, както и годишен лихвен процент 41.00%., съответно 37.21 %, но не са описани в договора каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок на кредита, или е променлив. Визираната 2 неяснота съществено ограничава правата му както и представлява самостоятелно основание за недействителност на Договор за потребителски кредит. 2. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1.т. 10 от ЗПК. договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесният договор, липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Не е ясно, отразеният ГЛП от 41.00% как точно се съдържа и как се изчислява спрямо ГПР. при положение и че с договора е предвидено възнаграждение по пакет от допълнителни услуги-„***“ и „***“ в размер надхвърлящ размера на отпуснатият кредит общо 2100лв.. Това прави невъзможно да се разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от финансов продукт. 3. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Само цифровото посочване на ГПР на практика прави невъзможно да се разбере, дали ГПР е действителния и дали допълнителната услуга в действителност е включена в него. В заключение наличието на допълнителни услуги, за които от текста на договора е неясно дали са включени в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.П.ал. 1,т. 10 от ЗПК. Друг е въпроса, че ГПР нито в основният договор, нито в изменящите го анекси е действителният. Посочваните в договора и анексите ГПР са заблуждаващи и нереални (самостоятелно основание за недействителност по см. на ЗПК), 4. С предвиждането за заплащане на допълнителна услуга „***“ в размер на 900 лв. се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Събирането на разход с предмета на услугата „***“ е част от дейността по управление на кредита и тези разходи следва да са включват в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид. в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. 5. Видно е от съдържанието на договора, че е записано възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ в размер на 900 лв„ възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ - 1200 лв. На следващия ред е записано, че:

„Размерът на вноската по закупената допълнителна/и услуга/и 87.50лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита“. Същата сума е 3 описана в Погасителния план към Договора за потребителски креди и анексите му като общият размер на месечна вноска е сбор от размера на вноската по кредита и размера на вноската по закупена допълнителна/и услуга/и, тоест общо 210.96лв. месечно. 6. Чрез процесният договор е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4от ЗПК като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по допълнителна услуга „*** „и допълнителна слуга „***“ се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. 7. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителните услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в договора и анексите на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. Казаното се отнася както са главният договор, така и за изменението относно размера на ГПР в анексите. 8. Клаузите в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит *** №40019274677 , сключен между ищеца и *** ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ и „***“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл10а, чл. 11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. 9.Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза на процесния Договор за потребителски кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, нито може да се приеме, че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Претендира да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит *** №*** от 15.12.2023г. В срока по чл.

131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2023 г., по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 2000,00 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“ и допълнителна услуга „***“ съгласно условията на договора. От представените преписи от процесния договор за кредит, както 4 и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер. Ответното дружество твърди, че параметрите на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора. Изготвен е и връчен на ищеца погасителния план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ищеца, ведно с Договора за потребителски кредит на дата 15.12.2023г. Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора – ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени изискванията чл. 11 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следва да се изясни, че липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ответника счита, че в настоящия случай, видно от съдържанието на сключения между страните договор за кредит всички императивни изисквания са спазени. В тази връзка, всички възражения и доводи, изложени в исковата молба относно недействителността на договора за кредит са напълно неоснователни, тъй като при проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит може да се установи , че отговаря на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в процесния договор е посочен ГЛП, който е фиксиран за целия срок на договора и съгласно изискванията на закона не е необходимо изготвянето на методика, когато лихвеният процент е фиксиран. В процесния договор е посочен и годишният процент на разходите, който също е фиксиран като абсолютна процентна. В ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали.