Решение № 144 от 16.06.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 79/2022
- Вид
- Решение № 144
- Подписан
- 16.06.2022
- В сила
- 16.06.2022
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.210 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1, т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.430 · Търговски закон
- чл. 432, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Шумен, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500079 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Й.С. от ШАК, в качеството й на особен представител на СТ. АНТ. АН. от с. К., срещу решение № 260140/14.12.2021 г. по гр.д. № 11/2021 г. по описа на НПРС, в частта, в която е признато за установено, че същият дължи на „ Банка ДСК „ АД сумите 3 871.78 лева – главница, 231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 28.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, и е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Жалбоподателят намира решението за постановено в противоречие със закона, при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло и му присъди извършените деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Банка ДСК „ АД, гр. София, ЕИК ..., представлявано от юрисконсулт Ж.Ж. е депозирал отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 11/2021г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, в която ищецът е изложил твърдения, че, съгласно договор от 30.05.2016 г. е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 4 500 лева, със срок на издължаване 120 месеца. Ответникът заплатил 22 погасителни вноски, като последното плащане било на 28.06.2018 г. – служебно събрани суми от наличност по разплащателна сметка. С нотариална покана от 10.08.2018 г. банката уведомила лицето, че, поради забава при погасяване на задълженията му по договора, обявява кредита за предсрочно изискуем.
Поканата била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради липсата на погашения по кредита въпреки изпратената покана- уведомление, кредитът бил обявен за изискуем считано от 28.12.2018 г.. На 25.07.2019 г. кредиторът депозирал заявление срещу ответника, въз основа на което, по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС му била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 590/26.07.2019 г., за сумите от 3 871.78 лева – непогасена главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва от 28.12.2018 г. до 24.07.2019 г., 120.00 лева – дължими такси /разходи за изискуем кредит/, законна лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което, с разпореждане на заповедния съд от 03.11.2020 г., получено на 09.12.2020 г. на банката било указано да предяви вземанията си по съдебен ред. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в качеството си на кредитополучател по договор за кредит от 30.05.2016 г. ответникът СТ. АНТ. АН. дължи на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3 871.78 лева – непогасена главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва от 28.12.2018 г. до 24.07.2019 г., 120.00 лева – дължими такси /разходи за изискуем кредит/, законна лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението в съда, е поискал СТ. АНТ. АН. да бъде осъден да заплати на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3 871.78 лева – непогасена главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 120.00 лева – дължими такси /разходи за изискуем кредит/ и законна лихва върху главницата от получаване на исковата молба от ответника до окончателното погасяване на задължението, като му присъди и извършените по делото разноски.
2
В срока за отговор назначеният на ответника особен представител е оспорил иска като се е позовал на нищожност на клаузата от договора, на основание която е начислена еднократна такса за оценка на риска в размер на 42.55 лева, поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК и е възразил относно факта, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем преди завеждане на исковата молба, съответно, че кредитополучателят дължи сумите 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г. и 26.31 лева – обезщетение за забава от 26.31 лева за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК и евентуално съединен с него осъдителен иск с правно основание чл.124, ал.2, вр. чл.210 от ГПК, чл.430 от ТЗ, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като с решението си е признал за установено, че СТ. АНТ. АН. следва да заплати на „ Банка ДСК „ АД сумите от 3 871.78 лева – главница, 231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед № 590/26.07.2019 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС, отхвърлил е предявения от „ Банка ДСК „ АД срещу СТ.
АНТ. АН. положителен установителен иск относно договорна лихва за периода 10.03.2018 г.
– 27.12.2018 г., за разликата над 231.90 лева до 446.72 лева, както и за сумата от 120.00 лева – дължими такси, като неоснователен и недоказан и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумите от 131.00 лева – разноски по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС и 1 359.12 лева – съдебни и деловодни разноски за първоинстанционото производство, включая 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва от ответника в осъдителената му част.
В останалата, отхвърлителна част, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По съществото на спора, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че на 30.05.2016 г. между страните е бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 4 500.00 лева, със срок на издължаване 120 месеца считано от неговото първо усвояване, на месечни вноски, съгласно погасителен план – Приложение № 1 към договора, с падежна дата – 10-то число на съответния месец. Според чл.8 от договора е бил уговорен променлив лихвен процент за олихвяване на кредита, а в чл. 9 – ГПР от 9.10. В чл.14 е било посочено, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. В т.15 е било разписано, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, 3 които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, която е в сила към деня на съответното плащане. Договорът е бил сключен при преференциални условия по кредитна програма „ ДСК Престиж Плюс „, като изпълнението му от страна на заемателя е било обезпечено със залог върху вземания.
Според чл.19.2 от Общите условия към договора е било уговорено, че кредиторът има право да превърне кредита, заедно с лихвите в предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.
С нотариална покана рег. № 5398 от 10.08.2018 г., т.2, акт 156 на нотариус рег. № 346, ищецът е уведомил ответника, че обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаването й. Връчването на поканата е осъществено при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, удостоверено с констативен протокол от 28.1.2018 г..
На 25.07.2019 г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, въз основа на което, по ч.гр.д. № 979/2019 г. по описа на НПРС й е била издадена заповед за незабавно изпълнение № 590/26.07.2019 г., с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите от 3 781.78 лева – главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава от 10.04.2018 г. до 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г. и 120 лева – дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 90.44 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което, с разпореждане № 260618/30.11.2020 г. заповедният съд е указал на кредитора да предяви вземанията си по общия исков ред, което същият е сторил в законоустановения срок, по гр.д. № 11/2021 г. на НПРС.
От приложените извлечения от сметки и от заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че кредитът е усвоен еднократно от ответника на 30.05.2016 г.. За погасяването му са постъпили общо 1 138.60 лева, като първото плащане е извършено на 10.06.2016 г., а последното на 28.06.2018 г.. От сумата 1 138.60 лева са погасени 628.22 лева – главница, 507.64 лева – договорна лихва и 2.74 лева – санкционни лихви. Към 25.07.2019 г. общият размер на непогасените задължения по договора възлиза на 4 521.81 лева, от които 3 781.78 лева – главница, 446.72 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 57.00 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 24.07.2019 г. и 120 лева – разходи изискуем кредит.
В хипотезата на предсрочна изискуемост на кредита, считано от 28.12.2018 г., общият размер на задълженията се равнява на 5 219.59 лева, от които 3 781.78 лева – главница, 231.90 лева – договорна лихва за периода 10.03.2018 г. – 27.12.2018 г., 26.31 лева – обезщетение за забава за периода 10.04.2018 г. – 27.12.2018 г., 995.91 лева – законна лихва за периода 28.12.2018 г. – 10.07.2021 г. и 120 лева – разходи изискуем кредит.
4
Като съобрази горното, съдът намери, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 от ГПК е допустим.
Досежно неговата основателност, съобрази следното от правна страна:
Според правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ. чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че спорното главно право е възникнало, т.е. обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение между кредитора и длъжника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на длъжника и изпълнение задълженията на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.
Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/020af6bb-555c-4c30-b5b9-b495e0d36897