Решение № 388 от 16.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 482/2021
- Вид
- Решение № 388
- Подписан
- 16.10.2023
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- Грета Илиева Чакалова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 108, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.108, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.113, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.114, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1,т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.371, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.372, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.373, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 388 гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20215300900482 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от С. Б. К., ЕГН **********, гр.**** чрез процесуалния представител адв.И. Х., със съдебен адрес: **** против ЗАД
„ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, София, бул.“Г. М. Д.“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 02.03.2021 г. при управление на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** с несъобразена с пътните условия скорост между с.Поповица и с.Милево М. Ц. предизвиква ПТП, при което настъпва смъртта на пешеходеца И. С. К..
Ищцата С. К. е **** на починалата И. К... Ищцата е имала силна емоционална връзка с починалата си ****, през последните няколко години са живеели съвместно в с.Милево и С. К. се е грижела за нея и е помагала в ежедневието . След смъртта на **** си ищцата се изолира и не желае да комуникира с роднини и близки, тъгува за **** си ежедневно.
Към момента на настъпване на ПТП собственикът на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“ и поради това застрахователят е приел да отговаря за вредите, причинени при управлението на посоченото МПС.
На 21.05.2021 г. ищцата е депозирала пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди, но с Писмо изх.№ 2670/01.06.2021 г. застрахователят е уведомил ищцата за отказа си да изплати претендираното обезщетение.
Твърди се също, че застрахователят дължи и обезщетение за забава от деня, 1 следващ изтичането на 15-дневния срок по смисъла на чл.497, ал.1,т.1 КЗ.
Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ЗАД
„ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на С. К. сумата 140 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на **** И. К.. при ПТП от 02.03.2021 г., причинено от М. Ц. при управление на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ ****, чийто собственик е сключил Договор по риска „Гражданска отговорност“, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на близкия човек, ведно с обезщетение за забава от 14.06.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът застъпва следното становище:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата И. К.., изразяващо се в неправилно движение, престой или пресичане на пътното платно. ПТП е настъпило на междуселски път на 02.03.2021 г. около 19.05 часа в тъмната част на денонощието, като пешеходката се е движела без светлоотразителна жилетка. Същевременно не се е движела по банкета на пътното платно при наличие на такъв и значително е навлязла на пътното платно. Също така не се е движела по платното, противоположно на посоката на движение на ППС. Евентуално се твърди, че пострадалата не се е движела при обективна възможност за това най-близо до лявата граница на пътното платно, ако не е съществувал банкет или не е могъл да бъде използван, както и че пострадалата е предприела рязко и внезапно пресичане на пътното платно напълно необезопасено и без да се погрижи за собствената си сигурност, без да се огледа и да прецени разстоянието и скоростта на приближаващия автомобил, с което е поставила в техническа невъзможност водачът на товарния автомобил да предотврати настъпването на ПТП. Оспорва се вината и противоправността на действията на водача М. Ц., както и наличието на причинна връзка между действията на Ц. и вредоносния резултат. Оспорват се настъпилите в патримониума на ищцата вреди, като се твърди, че починалата и ищцата не са живели в общо домакинство, не е съществувала такава силна връзка между тях. Иска се, ако Съдът намери претенцията за основателна, да се намали размерът на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Предвид доказателствата по делото Съдът намира за установено:
Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от 2 наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач /с Молба от 21.05.2021 г. ищецът е сезирал застрахователя да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на уврежданията, причинени при ПТП на 02.03.2021 г./.
Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.
От представения по делото препис от Удостоверение за наследници изх.№ 21-00-110/16.03.2021 г., издадено от Община Садово, Пловдивска област, се установява, че С. Б. К. е **** на починалата И. С. К..
От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП на 02.03.2021 г. собственикът на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** е сключил със застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“.
С Присъда 32/28.03.2023 г., постановена по НОХД 20225300201663 на ОС – Пловдив, влязла в сила на 13.04.2023 г., М. Ц. е признат за виновен в това, че на 02.03.2021 г. на път II-66 в зоната на километър 125+00 в землището на с.Поповица, Пловдивска област, при управление на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, изр.1-во ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. С. К., което съставлява престъпление по чл.373, ал.1 във връзка с чл.372, ал.3 във връзка с чл.371, т.1 НК.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
От показанията на свидетеля И. Г., които Съдът кредитИ. К.ато непосредствени и незаинтересовани, се установява, че С. К. и И. К.. приживе са живели в едно домакинство пет-шест години преди да настъпи смъртта на И. К... Отношенията им били спокойни и изпитвали уважение като **** и ****. Заедно ходели до Асеновград, за да помагат при отглеждането на внучето на С. К., С. К. се грижела за домакинството – пазарувала, готвела, грижела се за хигиената. Като дошла да живее съвместно с И. К.., обновила дома. След смъртта на **** си С. била тъжна, плачела, била разстроена.
От заключението на СМЕ с в.л. Д-р Б. П., което Съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че причината за настъпването на смъртта на И. К.. е тежка, съчетана, открита и несъвместима с живота 3 черепно-мозъчна, лицево-челюстна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорнодвигателна травма и е налице причинно-следствена връзка между смъртта на И. К.. и настъпилото на 02.03.2021 г. ПТП.
От заключението на СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитИ. К.ато компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е следният: водачът М. Ц. е управлявал товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** по платното за движение от с. Милево към с.Поповица, в посока от изток на запад. През това време пешеходецът И. К.. е била или е навлизала на платното за движение и в един момент е настъпил удар в предната част на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ ****.
В.л. М. е изработил варианти на заключението относно причините за настъпването на ПТП по следния начин:
-ако пешеходецът К. е навлязла на платното за движение отдясно наляво и се е движела с бърз ход със средна и висока скорост, то причина за настъпване на произшествието е навлизането на платното за движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с наближаващия автомобил;
-ако пешеходецът К. е навлязла на платното за движение отдясно наляво и се е движела с бавен, спокоен или бърз ход с ниска скорост, то причина за настъпване на произшествието е навлизането на платното за движение пред автомобила на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с наближаващия автомобил, както и движението на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** с водач М. Ц. с технически несъобразена скорост при движение на къси светлини;
-ако пешеходецът И. К.. се е движела по платното за движение попътно или насрещно на автомобила, то причина за произшествието е движението на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., без да се съобрази с приближаващия автомобил, както и движението на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** с водач М. Ц. с технически несъобразена скорост при движение на къси светлини;
Установено е от вещото лице, че на мястото на настъпване на ПТП няма пътни знаци; от протокола за оглед на ПТП на платното маркировката е единична прекъсната линия.
Посочва се в заключението, че според европейската асиметрична система на късите светлини средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70-80 метра, а на дълги светлини – над 150 метра.
ПТП е настъпило при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина – автомобилни фарове. При липса на друг източник на светлина пешеходецът е станал видим след осветяване от фаровете на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“.
Посочва се, че светлоотразителната жилетка би увеличила видимостта към 4 пешеходеца, но предвид това, че няма данни за направлението и скоростта на движение на пешеходеца И. К.., не може да се определи с колко би се увеличила видимостта към пешеходеца.
Скоростта на товарен автомобил „ИВЕКО 50С“ **** преди задействане на спирачната му система и в момента на удара е около 93 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на товарния автомобил „ИВЕКО 50С“ **** в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 93 км/ч е 100.68 метра.
В заключението се посочва, че ударът е настъпил върху северната лента на платното за движение.
Вещото лице посочва че, ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила при движение със скорост 93 км/ч.
Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция е имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с висока скорост, спокоен или бърз ход, то при навлизането и на платното за движение отдясно, мястото на удара е в опасната зона на автомобила при движение със скорост 93 км/ч.
Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен ход с висока скорост, спокоен или бърз ход, то при навлизането и на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция е нямал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
Ако пешеходецът И. К.. се е движела с бавен, спокоен или бърз ход с ниска и средна скорост, то при навлизането на платното за движение отдясно, водачът на автомобила при своевременна реакция би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост, по-малка от 74 – 118 км/ч.
Разпечатката съдържа 42 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0209c361-500b-46b8-b79a-c410e2bdc6f7