Решение № 272 от 05.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. С.З., 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20255500900348 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от В. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ***** чрез адвокат С. Б. С., със съдебен адрес: гр. В., ***** против ЗАД „А.Б.“, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** с правно основание чл.52 ЗЗД, вр. чл.45 и чл.432 от КЗ и цена на иска 41015,83 евро /80 220 лева/, от които: 112,48 евро /220 лева/ - имуществени вреди и 40903,35 евро /80 000 лева/ - неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2024 г. в град С.З., М. С. К. при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Астра“ с peг. № СТ**** ВН е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно - чл.5, ал.1, т.1 „Всеки участник в 2 движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.5, ал.2, т.1 - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен, предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; Чл. 116. "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците... Чл.119 ал.1 "При приближаване към пешеходна пътека водачът 1 на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека, или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. "; Чл.119, ал.4 - "Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.", като не пропуснала пресичащата по пешеходната пътека, сигнализирана с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП пешеходка В. И. и по непредпазливост е причинила на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява малкопищялна кост и разкъсване на мускул на лява подбедрица, причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б‘, вр. чл.342, ал.1 от НК. След настъпване на ПТП ищцата е била транспортирана по спешност в Клиника по ортопедия и травматология, като на 24.05.2024г. е претърпяла медицинска интервенция под анестезия, изразяваща се в прикрепване на мускул. Ищцата е изписана от болничното заведение на 28.05.2024г., видно от Епикриза ИЗ №10935. Видно от приложените амбулаторни листи е, че ищцата в един продължителен период от време след ПТП не се е възстановила, като походката и е останала затруднена.

Местопроизшествието е било посетено от екип на СПП при ОД на МВР С.З., съставен е бил Констативен протокол за ПТП, образувано е ДП по описа на СПП при ОД на МВР С.З., същото е обективирано в НОХД № 473/25г.по описа на Районен съд С.З., приключило с влязло в сила споразумение, от което е видно, че водачът на процесното МПС се е признал за виновен относно посочения по - горе механизъм на ПТП, причинна връзка с причинените травматични увреждания на ищцата.

С оглед извършените медицински интервенции и проведено лечение ищцата е направила разходи по лечение, за една част от които е съхранила доказателства както следва: сумата от 110 лв. за медицински прегледи по фактура №000002995/07.10.2024г., сумата от 110 лв. за медицински прегледи по фактура №000003018/25.10.2024г., всичко на обща стойност от 220лв.

В следствие на получените травматични увреждания ищцата е претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, като към настоящия момент не се е възстановила. Наред с това същата е претърпяла силен емоционален стрес ,съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън-често сънувала кошмари, липса на апетит, страх от 2 пресичане.

С оглед спазване изискването на чл.498 и чл.380 от КЗ, ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. №1-1014101-4109/14.05.2025г., като към настоящия момент нямало никакъв писмен отговор за определяне размер на обезщетение. С оглед на това, че към момента е изтекъл предвидения в КЗ срок за произнасяне и поради факта, че към настоящия момент ищцата не е обезщетявана за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от получените множество травматични увреждания, които продължавали и към настоящия момент и негативни психични изживявания в следствие на получения стрес, ищцата посочва, че се обръща към съда с настоящата искова претенция за определяне на справедливо обезщетение.

В исковата молба се твърди, че към момента на произшествието, причинилото вреда МПС е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност”, сключен със ЗАД “А.Б.“, ЕИК ***** по застрахователна полица, валидна до 19.05.2025г. При това положение счита, че по силата на КЗ застрахователят отговаря пряко пред ищцата.

Ищцата счита, че за нея е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД “А.Б.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., **** да заплати на В. П. И. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ******, обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се в имуществени и неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.52 и чл.432 от КЗ по вид и размер както следва: 41015,83 евро /80 220 лева/, от които:

- 112,48 евро /220 лева/ - имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законната лихва от 14.05.2025г. /датата на завеждане на писмената застрахователна претенция/;

- 40 903,35 евро /80 000 лева/ - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и подлежащи на изтърпяване болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания, както и законната лихва върху главниците, считано от 14.05.2025 г. - датата на завеждане на писмената застрахователна претенция до окончателното им изплащане.

3

Претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като недопустими. Ако съдът приеме същите за допустими, моли да приеме, че същите са неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. С оглед на това моли да бъдат изцяло отхвърлени.

Ответникът заявява, че не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за л. а. „Опел Астра“, с peг. № СТ **** ВН, сключена с А.Б. към датата на настъпване на събитието - 23.05.2024 г.

Не оспорва твърдението, че със заявление с вх. № 1-101-41014109/14.05.2025 г. ищцата е предявила писмена претенция по повод претърпените имуществени и неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като е образувана щета № 1000/25/217/500348 при А.Б..

Оспорва твърдението, че след депозираното от ищцата заявление с вх. № 1101- 4101-4109/14.05.2025 г. А. не е отговорило на предявената претенция. С Уведомление с изх. № 2-101-4101-4039/16.05.2025 г. А. е изпратило до процесуалния представител на ищцата запитване за представянето на допълнителни документи, чрез които да се определи дали следва да се изплати застрахователно обезщетение и в какъв размер.

Тъй като А.Б. не е получило отговор от ищцата в законовоопределения срок, ответникът е изпратил второ уведомление с изх. 2101- 4101 4039#1/06.08.2025 г., с което е констатирано, че е налице липса на отговор и предоставяне на необходимите документи от страна на ищцата, поради което А. мотивирано е отказало изплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Позовава се на разпоредбата на чл. 498, ал. 1-3 КЗ, съгласно която е предвидено, че увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото лице е длъжно да представи на застрахователя на виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Освен това следва да му съдейства при установяването на 4 обстоятелствата във връзка със събитието и размера на вредите.

Предвид това, моли съда да приеме, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Излага подробни съображения в този смисъл.

Счита, че ищцата не е изпълнила задължението да представи допълнителни документи и това е единствената причина рекламационното производство да не приключи извънсъдебно в посочения в закона тримесечен срок.

Предвид изложеното, моли съда да приеме, че процесуалният иск е недопустим, а исковата молба подлежи на връщане, на основание чл. 130 от ГПК. Счита, че в настоящия случай рекламационното производство не е проведено поради липсата на представени от В. И. документи.

Ответникът заявява, че оспорва механизма на настъпване на произшествието, описан в исковата молба, както и наличието на пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка между твърдените вреди и поведението на водача на л.а. „Опел Астра“, с peг. № СТ**** ВН, М. С. К..

Посочва, че нито в исковата молба, нито в представеното споразумение по НОХД № 473/2025 г. по описа на РС-С.З. не е описан какъвто и да е механизъм на ПТП. Не е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и план- схема към него. Не е индивидуализирано мястото, на което настъпило ПТП-то, което прави механизма на ПТП изцяло неиндивидуализиран.

С оглед на изложеното, ответникът изцяло оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството, че същото е реализирано върху обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", както и ,че е извършено при нарушение на правила на ЗДВП, имащи отношение към произшествието.

Обръща внимание, че влязлото в сила споразумение по наказателното производство срещу водача на л. а. „Опел Астра“, с pen № СТ****ВН, М. С.

К., не се ползва със задължителна сила относно механизма за настъпване на ПТП, както и за правоизключващото възражение за съпричиняване на пострадалия, което ответникът посочва, че прави с отговора на исковата молба, съгласно правилата на чл. 300 ГПК.

5

Посочва, че доколкото самият механизъм на настъпване на ПТП не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат виновен водача на л. а. „Опел Астра“, с per. № СТ **** ВН, М. С. К., то механизмът, както и възражението за съпричиняване следва да се установят в търговското дело и то при спазване на принципа за непосредственост.

Ответникът оспорва твърдението, че посочените в исковата молба вредоносни увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП по отношение на неимуществените и имуществените вреди.

Оспорва предявения от ищцата иск за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Оспорва твърдението, че претенцията от 220 лева, ведно с представените писмени доказателства - 2 бр. фактури, издадени от М.Ц.А. ЕООД имат причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

В тази връзка излага съображения, че ищцата претендира сума в размер на 220 лева, представляващи „разходи за лечение“, като в подкрепа на твърденията са представени: 1) Фактура № 0000002995/07.10.2024 г., издадена от „М.Ц.А.“ ЕООД; 2) Фактура № 0000003018/25.10.2024 г., издадена от „М.Ц.А.“ ЕООД. Ответникът твърди, че посочените разходи не подлежат на възстановяване от застрахователя, тъй като липсва доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и евентуално извършените медицински разходи.

На първо място, оспорва твърдението разход от 220,00 лева да е действително направен от ищцата. Посочва, че към исковата молба са приложени единствено горепосочените две фактури, като не са представени или ангажирани доказателства за действително извършено плащане на сумите по тях. Поради това счита, че липсват данни, че ищцата действително е понесла тези разходи и ,че е налице намаление на нейния имуществен патримониум.