Разпореждане № 6986 от 05.06.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6986 гр. София, 05.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Наказателно дело от общ характер № 20241110200142 по описа за 2024 година

Днес, 05.06.2024г. Мария Шойлекова – Маринова, районен съдия и съдиядокладчик по НОХД №142/2024г. на СРС, НО, 3-ти състав, предвид на определение №1593/29.05.2024г. на СГС, НО, III-ти въззивен състав по ВНЧД №2485/24г., с което е отменено определение на първата инстанция по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, намирам че са налице основанията на чл.29, ал.2 от НПК за отвод на съдебния състав, който с оглед на повдигнатите обвинения по внесения ОА е едноличен, тъй като съм изразила вътрешното си убеждение по липса на съставомерност на описаното деяние като престъпление по чл.270, ал.1 от НК и по този начин съм предубедена за изхода на делото.

Въззивната инстанция без мотиви, като се е задоволила само с изказа „съдебният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд ….“ и „въззивният състав намира, че неправилно и необосновано първоинстанционния съд ….“, като не са изложени никакви мотиви, а започвайки двата абзаца по цитирания начин са повторени доводи на СРС. Всъщност няма никаква обосновка за това очертано ли е изпълнително деяние в обстоятелствената част на ОА за престъплението по чл.270, ал.1 от НК и ако е очертано, с кои действия обвиняваният е пречил на орган на власт да изпълни задълженията си. Съдебната практика е категорична, еднопосочна, без разногласия, включително и такова е становището на проф.д-р Гиргинов, изградено в във второто основно и преработено издание на „Наказателно право на Република България, Особена част“ на издателска къща СОФИ-Р, че изпълнителното деяние по чл.270, ал.1 от НК се изразява в пречене на орган на власт да изпълни своите служебни задължения, което ще рече да се създава едно или повече препятствия на дейността на органа с по-висока степен на обществена опасност, иначе е административно нарушение.

1

Обратно на наказателната теория и практика, в ОА е казано, че Р. не е спрял управлявания от него автомобил на подадени от страна на полицейските служители светлинни и звукови сигнали, а ускорил скоростта си на движение, завил по ул.

„Капитан Д. Списаревски“, след което продължил по бул. „Христофор Колумб“, спрял до бл.96 в ж.к. „Дружба 1“, слязъл от автомобила и побягнал, но бил настигнат и задържан от полицейските органи. Изхождайки от тази фактическа обстановка, която е възпроизведена и в заключителната част – диспозитива на обвинението по чл.270, ал.1 от НК, съм възприела, че в ОА не е ясно разграничено, нито е точно и разбираемо посочено, как, с какви действия Р. е пречил на органите на властта да изпълнят задълженията си, които впрочем са визирани в ОА, свързани с няколко разпоредби: На чл.64, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗМВР и касаят правомощията на полицейските органи да издават разпореждания при изпълнение на дейността си по контрол на движение по пътищата по описан начин, който да е ясно видим и разбираем за водачите; На чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП, свързани с правото на органите по контрол на движението по пътищата да спират водачите на ППС и да извършват проверка по документи и на чл.170, ал.3 от ЗДвП, свързани с подаване на сигнал със стоп-палка за спиране на водачите на МПС. При така изброените правомощия, съдът е достигнал до извод, че преченето на органите на власт е свързано с бездействие, че Р. като водач на МПС не е спрял при подаден сигнал от полицейските органи по контрол на движение по пътищата за проверка. Затова е обосновал, че няма извършено престъпление по смисъла на чл.270, ал.1 от НК. Недопустимо е обвиняваните лица да са поставени в условие, че да предполагат какво точно им е вменено като престъпление, а прокурорът настойчиво да квалифицира деяния, които са административни нарушения като престъпления, за да подсили наказателната репресия, както и да придава допълнителна тежест на обвинението.

Много ясно, първоинстанционният съд е посочил, че неспирането на подаден сигнал от контролните органи е административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Впрочем това се потвърждава от приложения към ДП АУАН

№970759/09.09.2023г. и издадено въз основа на него НП №23-4332-025856/26.10.2023г. на началник Група ОПП-СДВР именно за същото деяние, че не спира плавно на посочено място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал от контролен орган.

Самият наблюдаващ прокурор косвено изразява, че е въвел като изпълнително деяние по чл.270, ал.1 от НК, това, че Р. не е спрял на подаден към него като водач на МПС светлинен и звуков сигнал от полицейски орган, тъй като на 04.01.2024г., едновременно с внасяне на ОА за това престъпление е написал на началника на ОППСДВР писмо, според което за същото деяние, което е квалифицирано като престъпление административното производство, образувано по

АУАН

2

№970759/09.09.2023г. и издадено въз основа на него НП №23-4332-025856/26.10.2023г. на началник Група ОПП-СДВР е висящо, поради което го приканва да упражни правомощията си по чл.33, ал.2 от

ЗАНН и да прекрати административнонаказателното производство.

Изпълнявайки тези указания, с Резолюция №23-4332-М003465/12.01.2024г. началник Група ОПП-СДВР прекратява административнонаказателното производство на осн. чл.54, ал.1, т.9, вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН – при констатиране на признаци на престъпление.

По този начин, съдът е бил изправен в хипотеза единствено да приеме, че на ДП са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, които са ограничили процесуалните права на обвиняемия да разбере в какво деяние е обвинен, досежно престъплението по чл.270, ал.1 от НК, тъй като е изградил убеждение, че при вече прекратено административнонаказателно производство за същото деяние под давление на наблюдаващия прокурор, след като е внесъл ОА процесуално необосновано е да прилага разпоредбата на чл.250, ал.2 от НПК и да прекрати наказателното производство, тъй като деянието, описано в ОА касаещо престъплението по чл.270, ал.1 от НК съставлява административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и да изпрати делото /да го върне обратно/ на компетентния административнонаказващ орган.

Водим от горното

РАЗПОРЕДИ:

ОТВЕЖДАМ СЕ от разглеждане на НОХД №142/2024г. на СРС, НО, 3-ти състав на осн. чл.29, ал.2 от НПК.

ПОСТАНОВЯВАМ делото да се докладва на ръководител на НО при СРС за определяне на съдия-докладчик.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3