Решение № 94 от 18.11.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Враца, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20251400900055 по описа за 2025 година

Съдебното производство е образувано по искова молба вх. № 2883 от 11.04.2025г., с която ищцата Х. П. Б. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си А. М. П. с ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адвокат Н. А. К. от АК Видин, е предявила срещу ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, обективно съединени осъдителни искове за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейните родители П. Е. Б. с ЕГН ********** и К. Б. с ЕГН **********, настъпили в резултат на ПТП от *** в размер по 200 000,00 лв.; за причинени й неимуществени вреди, вследствие на претърпените от нея болки и страдания от причинени й телесни повреди, настъпили в резултат на същото ПТП, в размер 70 000,00 лв.; както и за заплащане на обезщетение за забава върху горните суми в размер на законната лихва от датата на получаване на застрахователната претенция – 16.01.2025г., до окончателното издължаване на сумите - искове с правно основание чл. 432 вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.

52 ЗЗД, и искове по чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 497 и чл. 429, ал. 3 от КЗ, като претендира и направените разноски по производството.

В исковата молба ищцата Х. П. Б. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си А. М. П. с ЕГН **********, представлявана по пълномощие от адвокат Н. А. К . от АК Видин, твърди че е дъщеря на П. Е. Б., ЕГН **********, починал на ***, акт за смърт № 0018/29.11.2021 г. на кметство с.***, област Враца, и на К. Б., ЕГН **********1, б.ж. на гр.Козлодуй, област Враца, починала на ***, акт за смърт № ***/29.11.2021 г. на кметство с.***, общ.Бяла Слатина, област Враца. Поддържа, че смъртта на родителите й е 1 настъпила вследствие на ПТП, извършено при следните обстоятелства: На *** в с.***, област Враца, на ул. „***” пред дом ***, водачът В. Т. З., ЕГН ********** с постоянен адрес с.***, общ.Враца, при управление на товарен автомобил-влекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105” с регистрационен номер BP ***СС, собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД, с полуремарке марка „Кроне СДР 27” с регистрационен номер ВР *** ЕВ, собственост на „Роад Камп” ЕООД, е нарушил правилата на движение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като се е движел в населено място със скорост 90 км/ч, която е по-висока от максимално разрешената скорост за категория С+Е – 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - на К. Б. и съпруга й П. Е. Б., и причинил средна телесна повреда на Х. П. Б.. Поддържа, че за извършеното деяние против водача на товарния автомобил-влекач В. Т. З. е внесен обвинителен акт от 27.02.2023 г. на Окръжна прокуратура Враца с обвинение по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 169/2023 г. на Окръжен съд Враца, по което е постановена присъда № 10/05.06.2023г., с която В. Т. З. е признат за виновен и е осъден за престъпление по 343, ал.4, вр. ал.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр. чл. 342, ал.1 НК. С решение № 35/05.02.2024 г. по ВНОХД № 970/2023 г. на Апелативен съд София е потвърдена първоинстанционната присъда, а с решение ***6/25.06.2024 г. по н.д. № 475/2024г. на ВКС, второ наказателно отделение е изменено въззивното решение на Апелативен съд София по отношение отлагане изпълнение на наказанието на основание чл.66 от НК.

Посочва, че като пряка и непосредствена последица от деянието на водача на товарния автомобил-влекач В. Т. З. са й причинени неимуществени вреди от смъртта на родителите й П. Е. Б. и К. Б., изразяващи се в душевни болки, мъка и страдания, тежки психически преживявания, липса на помощ, опора, подкрепа и издръжка като кръгло сираче, които неимуществени вреди продължават до момента на подаване на исковата молба. Малолетното дете е преживяло психически срив, мъчително се опитва да приеме смъртта на родителите си, измъчва се, че катастрофата е станала, когато родителите й са я карали на лекар от местоживеенето им в град Козлодуй в град Враца поради остро изразено нейно заболяване. Споделяла е, че не й се живее, че иска да умре, но няма да посяга на живота си, тъй като това е грях и родителите й, които са били православни християни, няма да одобрят тази постъпка.

Измъчва се, тъй като счита, че смъртта на родителите й е голяма 2 несправедливост към нея; продължава да сънува кошмари, свързани с катастрофата и вида на телата на покойните й родители и изпада в ужас.

Поради състоянието си е посещавала редовно психолог в продължение на шест месеца, а понастоящем по-рядко. Изтъква, че търпи неимуществени вреди и от факта, че нейната настойница - сестрата на майка й, живее в град София със семейството си, което е наложило да смени местоживеенето си в град Козлодуй, да промени училището си, да остави съучениците и приятелите си и да промени цялата среда, с която е била свикнала. Промяната й е подействала негативно и е довела до липса на контакти с връстниците й.

На второ място твърди, че като пряка и непосредствена последица от деянието на водача на товарния автомобил-влекач В. Т. З. са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, невъзможност за пълноценен живот в продължение на месеци, вследствие на причинените й телесни повреди от цитираното ПТП и изразяващи се в: счупване на дясна раменна кост в областта на хирургичната шийка, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на горен десен крайник; белодробна контузия, което й е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота; разкъсно-контузни рани челно и в ляво слепоочно; разстройство на съзнанието до сопор, счупване на носни кости с кървене на носа, които увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването й е продължило повече от три месеца с ежедневни рехабилитации. Посочва, че товарният автомобилвлекач марка „Даф”, модел „ФТХ 105”, с регистрационен номер BP ***СС, собственост на „ОТП Лизинг” ЕООД има застраховка „Гражданска отговорност” серия GO № 102982093, с начална дата на покритие 08.11.2021 г. и крайна дата на покритие 07.11.2022 г., съгласно данните от Информационния център на Гаранционния фонд и на основание чл.574, ал.12 от КЗ. Посочва, че на основание чл.380 от КЗ е отправила застрахователна претенция до ответника ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, която претенция е получена от ответника на 16.01.2025 г., видно от приложената обратна разписка.

Ответникът е образувал преписка по приетата застрахователна претенция, предложил й е обезщетение в намален от претендирания размер, но споразумение между страните не е постигнато. Твърди, че до момента ответникът не й е изплатил обезщетение за претърпените от нея имуществени 3 и неимуществени вреди.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София, в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. Оспорва твърденията за възникване на вреди, за причинно-следствена връзка между заявените неимуществени вреди и механизма на произшествието, за техния интензитет и проявление, за естеството и за съществуването на описаните отношения между ищцата и пострадалите лица, оказвана морална и физическа подкрепа, както и за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Оспорва също и размера на претенцията за неимуществени вреди, търпени от ищцата, във връзка със смъртта на родителите й, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Оспорва изцяло и исковата претенция за неимуществени вреди, в следствие на претърпените от нея телесни увреждания – наличието на причинно-следствена връзка, механизма на произшествието, морфологичния характер на настъпили телесни травми и здравословни състояния, провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. Оспорва също твърденията, че възстановителния период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.

Прави възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради извършено като пътник в лекия автомобил нарушение на чл. 137А от ЗДвП - липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза, с което е създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснила тяхното възникване. Оспорва и размера на исковата претенция, като изключително завишен, прекомерен, не кореспондиращ с естеството на травмата, с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Оспорва изцяло и иска за 4 присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение

С допълнителна искова молба ищцата поддържа изложеното в исковата молба. Оспорва всички доводи против предявените искове, изложени от ответника в отговора на исковата молба. Твърди, че не е получавала душевно разстройство и не е лекувана от такова заболяване, нито е имала психично/психиатрично заболяване, но е имала тежки психически преживявания, като пряка и непосредствена последица от предизвиканото ПТП и смъртта на родителите й, които не са отшумели и до момента.

Поддържа, че не е допуснала нарушение на чл.137А от ЗдВП, като при пътуването с лекия автомобил не е поставила обезопасителен колан. Била е болна с много висока температура, цялостно неразположение и липса на физически сили, чувствала се е зле, поради което не е могла да пътува в седнало положение и не би могла да понесе пътуването в това положение.

Това е наложило тя да пътува легнала на задната седалка, което е направило невъзможно поставяне на обезопасителен колан. Счита, че е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП и е могла да не ползва обезопасителен колан, тъй като физическото й състояние не позволявало това. Поради обективни причини поставянето на обезопасителен колан би застрашило здравното й състояние. Счита също, че обстоятелството, че е пътувала без обезопасителен колан само по себе си не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличие на съпричиняване на увреждането. Оспорва твърдението на ответника, че не би получила травмите вследствие на ПТП, ако е била поставила обезопасителен колан. Поддържа, че с поведението си не е допринесла за настъпване на вредоносния за нея резултат, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Посочва също така, че е малолетна и не може да формира правно релевантна воля, поради което не може да й се вмени във вина неспазване на задължението за поставяне на обезопасителен колан, поради което чл.51, ал.2 от ЗЗД не е приложим.

Оспорва и възражението на ответника, че претендирания размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди е прекомерен с твърдения, 5 че размера на исковата претенция е съобразен с критериите по чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Счита, че ищцата не е била сред изключенията на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тъй като не са представени медицински документи, които да удостоверяват противопоказание за поставяне на обезопасителен колан. „Висока температура“ и „неразположение“ не са сред признатите в медицинската и съдебната практика състояния, които правят невъзможно или опасно използването на колан. Твърди, че дори да се приеме, че ищцата е пътувала легнала, съществуват технически решения или поне възможност за заемане на по-безопасна поза с частично или пълно използване на колан, които биха намалили риска от травми. Фактът, че е избрано напълно да не се използва обезопасително средство, представлява обективно поведение, увеличаващо опасността при ПТП. Поддържа, че констатираните тежки увреждания по ищцата са напълно съвместими с механизма на удар в интериора на автомобила при липса на обезопасителен колан. Непоставянето на колан в случая е обективен принос, тъй като е позволило тялото на ищцата да бъде хвърлено между седалките и да понесе удари, които обезопасителният колан би предотвратил или значително намалил. Посочва, че обстоятелството, че ищцата е малолетна, не изключва приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като липсата на деликтоспособност не освобождава от възможността за намаляване на обезщетението при доказано съпричиняване.

Разпечатката съдържа 22 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/02081063-93f4-4f86-88b2-3fb6cce91035