Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2391 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15981/2023
Вид
Решение № 2391
Подписан
29.06.2026
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 80 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110215981 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „,,***''” ЕООД, ЕИК ******** представлявано от управителя му Г.Л.К. срещу Наказателно постановление № 576043-F580105/10.05.2021 г. издадено от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на дружество „,,***''” ЕООД на основание чл. 185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С Решение на СРС, НО I състав от 26.06.2023 г. постановено по НАХД № 9984/2021 г. съдът е отменил обжалваното наказателно постановление като във връзка с постъпила жалба срещу същото, с Решение от 16.11.2023 г. на Административен съд – София - град, VI касационен състав по дело № 8302/2023 г. съдът е обезсилил решението на СРС, НО I състав и е върнал делото за нова разглеждане от друг състав на съда, като е образувано производство по настоящото НАХД № 15981/2023 г. по описа на СРС, НО 103 състав.

1

В жалбата от управителя на „МАРАЯ 290013“ ЕООД Г.Л.К. се иска съдът да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, както и поради неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка и в жалбата се посочва, че контролните органи са достигнали до извода, че е налице разлика между фактически наличната в касата парична сума и регистрираните във ФУ обороти в размер на (-) 360.64 лева, без да се вземе предвид това, че търговският обект осъществява разнос /доставка до вкъщи/ на храни и напитки, поръчани чрез онлайн платформи. В тази насока и се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, при разносна търговия фискалният бон се отпечатва в ТО и се предава на разносвача, който от своя страна да го предаде на клиента при доставката на стоката, поради което е нормално да се наблюдава констатираната от проверяващите разлика. Според жалбоподателя е налице несъответствие между установените с АУАН факти и действително осъществилите се такива, което се твърди че представлява неспазване на изискванията относно съдържанието на акта.

На следващо място в жалбата от управителя на „,,***''“ ЕООД се подържа, че административнонаказващият орган не е разгледал подаденото възражение срещу съставения

АУАН.

Акцентира се и че административнонаказващият орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството – жалбоподател „,,***''“ не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител старши юрк. И.Й. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи в тази насока. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Н а 15.11.2020 г. в 12:22 часа свидетелят С. А., на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, в присъствието на свои колеги, извършила проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – ресторант „,,***''", находящ се в гр. София, ,,***'' стопанисван и експлоатиран от „,,***''“ ЕООД, с ЕИК ********. При извършената проверка било констатирано, че в обекта имало фискално устройство модел „Датекс“ с ИН на ФУ: DT 735495 и ИН на ФП: 02735495, с активна функция „служебно въведени“ и „служебно изведени“. Бил генериран дневен отчет „Х“ № 2

0017962/15.11.2020 г., според който касовата наличност, въведена във фискалното устройство, към момента на проверката е била в размер на 939,14 лв. При преброяването на касовата наличност, същата била установена в размер на 578,50 лв., поради което била констатирана разлика в размер на 360,64 лв. За проверката бил съставен протокол сер. АА № 0035738/15.11.2020 г. и опис на паричните средства в касата.

Въз основа на така направените констатации свид.С. А. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АА № F580105 от 18.11.2020 г. на „,,***''” ЕООД, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, както и на упълномощен представител на дружеството - Р.Б.К., на когото бил предявен и връчен срещу подпис, без да бъдат вписани възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН и Л.П.Х. – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП издал обжалваното Наказателно постановление № 576043-F580105 от 10.05.2021 г. , с което на основание чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател „,,***''“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Н а 21.06.2021 г. обжалваното НП било надлежно връчено на Р.Б.К., упълномощен представител на дружеството – жалбоподател „,,***''” ЕООД, а на 28.06.2021 г. е била депозирана жалба от санкционираното дружество срещу НП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля С. А. (актосъставител), протокол за извършена проверка № сер. АА № 0035738/15.11.2020 г., опис на наличните пари в касата, ДФО „Х“ № 0017962/15.11.2020 г., Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства.

Съдът възприе показанията на свидетеля С. А., извършила проверката на търговския обект, като непротиворечиви, последователни, обективни и подкрепени и от останалия доказателствен материал. Свидетелят А. потвърждава, че при проверката е констатирана разлика от 360,64 лв. между действителната касова наличност и отчетената такава, въз основа на данните от отчета на фискалното устройство.

От представената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. издаване на НП.

3

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи съгласно представената Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се запознае с акта и да изследва повдигнатото му административно обвинение. Ето защо съдът приема, че в хода на производството по ангажиране на отговорността на дружеството – жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без необходимост от произнасяне по същество, доколкото са изтекли абсолютните давностни срокове. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на извършване на административното нарушение - от 15.11.2020 г., на 15.05.2025 г. предвиденият в разпоредбите на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностен срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца е изтекъл. С неговото изтичане се изключва въобще административно наказателното преследване, което включва правомощието на длъжностните лица, на които е възложено съставянето на актове за установяване на административно нарушение, да образуват административно наказателно производство срещу дееца и правомощието на съответния административно наказващ орган да му наложи административно наказание.

Макар в случая АУАН да е съставен в законоустановения срок, а НП да е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН, изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, налага отмяна на наказателното постановление и прекратяване на образуваното срещу „,,***''” ЕООД административнонаказателно производство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, а производството по делото да бъде 4 прекратено.

При този изход на делото правото на разноски се поражда в полза на жалбоподателя „,,***''” ЕООД, което обаче не е направило искане за присъждането на такива. Що се касае до искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът не намира за необходимо да се произнася по същото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 6 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 576043-F580105/10.05.2021 г. издадено от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на дружество „,,***''” ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 185, ал.2 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД 15981/2023 г. по описа на СРС, НО 103 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София - град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5