Решение № 14324 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14324 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110155331 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в ************, поради което е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между страните са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “Техем сървисис” ЕООД, което дружество след края на отчетния период е изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово 1 разпределение Твърди се, че през процесния период за имота е начислена топлинна енергия, която не е заплатена. С оглед предходното, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите, както следва: сумата от 145,60 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до гореописания недвижим имот през периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 42,44 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.11.2025 г. Претендират се и направените по производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника. Не се спори, че от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот. Във връзка с твърденията на ищеца, че задължението на ответника произлиза от фактура №**********/31.07.2023 г., която се явява изравнителна фактура за отчетен период от 01.05.2022г.-31.07.2022г., се прави възражение за изтекла давност съгласно чл. 111 ЗЗД.

Излагат се доводи, че давността е изтекла на 31.07.2025г., а исковата молба е подадена на 17.12.2025г. С оглед предходното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД не изразява становище.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приложени нотариален акт за дарение № 102, том LIV, дело № 11558/92 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том III, рег.№ 3459, н.д.№ 524/2022 г. по описа на Йонко Литовски с район на действие СРС, от които се установя, че ответникът П. Л. О. се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот през исковия период.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ.

По делото е представена справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени общи фактури през процесния исковия период, както и обща фактура от 31.07.2023 г. за отчетен период 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

2

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, а по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3“.

По делото не се спори, а и от представените към исковата молба нотариални актове се установява, че през исковия период ответникът се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. Следва да се отбележи още, че в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3, потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и доказателства, че потребителя – настоящ ответник, се е възползвал от тази възможност, поради което приложими са утвърдените ОУ на дружеството.

Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че 3 през процесния периода между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение ответника се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължат заплащане на същата. Обстоятелството дали в процесния обект се живее и потребява топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.

В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищец стойност.

С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за топлинна енергия е основателна и доказана, поради което следва да бъде разгледано обективираното в писмения отговор възражение за давност.

Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната на 17.12.2025 г., когато исковата молба е подадена в съда. При липсата на представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността, погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2022 г. Ето защо и съобразявайки представената по делото обща фактура № **********/31.07.2023 г. и издадените кредитни известия през периода 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г. съдът приема, че вземането за главница в размер на 145,60 лева е погасено по давност.

Следва да се отбележи още, че независимо от обстоятелството, че ищецът е издал обща фактура, в която са включени издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното издаване не започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят /по аргумент от чл.33 от приложимите през исковия период ОУ на топлофикационното дружество/.

На основание чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се 4 погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по давност вземания за главница за потребена топлинна енергия не се дължи обезщетение за забава на основание горепосочената правна норма.

Предвид изложеното, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът. В хода на производството ответникът е представляван от особен представител, по делото няма доказателства за реално направени разноски, поради което съдът не присъжда такива.

На основание нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите се извършва от съда съобразно нормите на чл.12 и чл.13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Ястребец № 23Б против П. Л. О., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 74,44 евро /145,60 лева/, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ************, през периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21,70 евро /42,44 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.11.2025 г.