Решение № 260505 от 03.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ /03.09.2020г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 1750 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по следните жалби:

1/ въззивна жалба вх. № 3345/02.05.2019г. от Ж.Г.Ж., ЕГН ********** *** и А.Г.Ж., ЕГН ********** ***;

2/ въззивна жалба вх. № 3897/22.05.2019г. от Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. С.С.;

3/ въззивна жалба вх. № 3941/23.05.2019г. от Г.В.А., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.А., и трите срещу решение № 48 от 01.04.2019г., постановено по гр.дело № 1040/2017г. по описа на Районен съд – Девня, с което е прието за установено по отношение на въззивниците, че въззиваемият С.Г.А., ЕГН ********** *** е собственик на 1/2 идеална част от реална част с площ от 80 кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинирана скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и приподписана от съда, при граница на реалната част: от север УПИ II-81, от изток УПИ III-82, от юг – УПИ I-81, от запад –улица, която реална част е била неправилно отразена в кадастралния и регулационен план на с. Левски, общ.

Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на Председател на Окръжен народен съвет, като част от недвижим имот УПИ I -81, в квартал 24 по плана на с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със заповед №1071/19.06.1987г. на председателя на Окръжен народен съвет, на осн. чл.54, ал.2 от ЗКИР, като в останалата му част искът е отхвърлен; отменен е НА №42, том 4, дело №652/2015г., вх. рег. №1246, дв. вх. рег. 1236/15.04.2015г. на СВ Девня по отношение на реална част с площ от 80 кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинирана скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и приподписана от съда,при граница на тази реална част : от север УПИ II -81, от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, на осн. чл.537, ал.2 от ГПК; осъдил е въззивниците Г.В.А. и А.С.А. да предадат на въззиваемия С.Г.А. владението върху реална част с площ от 80 кв.м., оцветена в жълт цвят на комбинирана скица на вещото лице Вл. Андреев, находяща се на л. 215 от делото и приподписана от съда, при граница на тази реална част : от север УПИ II -81, от изток УПИ III -82, от юг – УПИ I -81, от запад –улица, на осн. чл. 108 от ЗС и е осъдил въззивниците Г.В.А. и А.С.А. да възстановят в пълен обем правото на собственост на въззиваемия С.Г.А. върху собствения му УПИ II -81, в квартал 24 по плана на с. Левски, общ. Суворово, обл. Варна, одобрен със Заповед №1071/19.06.1987г. на председател на Окръжен народен съвет, като премахнат изградените в имота лятна кухня и гараж, и изградената в гореописаната реална част с площ от 80 кв. м., плътна ограда от бетонови блокчета като спазят нормативно установеното отстояние от имота УПИ II -81, на осн. чл.109 от ЗС.

В първата жалба е изложено становище за незаконосъобразност и неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че въззивниците Ж. и А. Желеви са собственици по наследство и доброволна делба на УПИ I-81 и до преди да го продадат на другите двама въззивници през 2015г., са владели имота в границите, в които са владели и техните праводатели, както и че актуалната регулационната граница между двата имота съвпада с тази по времето на делбата от 1984г.

Твърдят, че делбата е извършена въз основа на регулационния план от 1928г., съобразно която стар УПИ VI-233 /сега УПИ I-81/ е с площ от 780 кв.м., а стар УПИ V-233 /сега УПИ II-81/ e с площ от 800 кв.м., каквато е и към настоящия момент. Ето защо не споделят извода на съда, че от имота на въззиваемия са придадени 80 кв.м. към техния имот. Сочи се, че по всички планове западната граница на имота на въззиваемия е с една дължина, т.е. нематериализираната вътрешно-регулационна линия между двата УПИ не се е променяла графически. Считат, че разликата в площта на техния имот по плана от 1928г. /780 кв.м./ и този от 1987г. /950 кв.м./ е в резултат на приложена улична регулация в южната част на имота. Оспорва страните по делото да са се споразумели за поправка на кадастралния план поради грешка. Оспорват кредитираното от съда заключение по единичната съдебно – техническа експертиза.

С втората жалба са наведени следните въззивни оплаквания: намират иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за недопустим, доколкото същият се поглъща от предявения иск за собственост. Позовават се на ТР № 8/2014г. на ОСГК на ВКС. Намират за неправилен извода на съда, че не са придобили процесния имот по давност, което обстоятелство са установили посредством ангажираните гласни доказателства. Сочат допуснато процесуално нарушение на съда, изразяващо се в неприемане на описаните в исковата молба и насрещната искова молба писмени доказателства.

С трета жалба въззивниците отново поддържат възражението си за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, поради липса на одобрена кадастрална карта на с. Левски към момента на предявяването му. Намират за неправилен извода на съда, че с влизане в сила на РП от 1987г. от имота на въззиваемия към техния имот са придадени 80 кв.м. и нямало данни за уреждане на регулационни сметки и изплащане на обезщетения. Считат, че няма придаваеми по регулация части, когато в КП е заснет един имот, за който са определени два парцели, какъвто е настоящия случай. Възиваемият не е предявил иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ, следователно регулацията с КП от 1987г. е приложена към момента на влизане в сила на ЗУТ и няма основание за прекратяване на действието й според параграф 8, ал.1 от ПЗР на цитирания закон. Въззивниците се позовават на указанията, дадени с т.1 от ТР № 3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС. Поддържат възражението си за изтекла в тяхна полза придобивна давност, останало необсъдено от съда. Намират, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно конституиране на страните по делото, неправилно кредитиране на единичната пред тройната СТЕ и неправилно обсъждане и интерпретиране на свидетелските показания. Намират изводите на съда за приложение на чл.33 от ЗТСУ в нарушение на т.2 от ТР №8/2016г. на ВКС. Считат за немотивирано произнасянето на съда по иска с правно основание чл.109 от ЗС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият е депозирал отговори и на трите жалби, в които е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Девня е образувано по предявени искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, чл.108 и чл.109 от ЗС, както и искане по чл. 537, ал.2 от ГПК, предявени от С.Г.А. срещу Ж.Г.Ж., А.Г.Ж.,

Г.В.А. и А.С.А..

Ищецът твърди в исковата молба, че с нотариален акт №19, т. 2, дело №557/1984г. на РС Девня, неговата майка А.С.Си нейната сестра М.С.Г. са признати за собственици по давностно владение и наследство, всяка една от тях на по ½ идеални части от следните недвижими имоти: 1/ дворно място с площ от 800 кв. м., съставляващо парцел V -233 в квартал 26 по плана на с. Левски, заедно с построената в него жилищна сграда и стопански сгради, подобрения и насаждения и 2/ дворно място с площ от 780 кв. м., съставляващо парцел VI -233 в квартал 26 по плана на с. Левски, при граници общо на двата имота: от три страни улици и наследници на Ганя Стоянов. На 08.11.1984г. е извършена доброволна делба на горния имот, по силата на която А.С.Се придобила в дял и изключителна собственост УПИ V -233 с площ от 800 кв.м., а М.С.Г. е придобила в дял и изключителна собственост УПИ VI -233 с площ от 780 кв. м.

След подялбата новите два имота са били трасирани и границата между тях е била опредметена с трасировъчни колчета, без да бъде поставяна разделителна ограда, като всяко семейство е обработвало необезпокоявано имота си до 2015г. Семейство Стоянови са изградили откъм западната улична граница на УПИ V -233 бетонна ажурна ограда, достигаща до границата на двата новообособени имота, стояща до датата на предявяване исковата молба и достигаща до незаконно изграден гараж в УПИ VI -233 на самата регулационна линия от 1928г. Наследниците на М.С.Г. - Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. и ищеца С.Г.А., са постигнали съгласие да поставят телена ограда между двата имота, като при трасирането на имотите през 2013г. се установило, че площта им не съответства на площта им по действащия КП на с. Левски от 1987г.

На 22.03.2018г. наследниците на А.С.С- ищецът С.Г.А. и А.Г.А. и наследниците на М.С.Г. - Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. са заверили нотариално подписите си под заявление до кмета на Община Суворово за издаване на мотивирано предписание за изработване на проект за изменение на плана на с. Левски поради допусната грешка в действащия КРП от 1987г., състояща се в погрешно отразяване в плана на местоположението на границата между двата съседни имота УПИ I-81 – собственост на Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. и УПИ II-81 – собственост на С.Г.А. и А.Г.А.. Ищецът С.Г.А. е ангажирал фирма, която да изработи проект за изменение на КРП от 1987г. на с. Левски, като поради ангажираност в чужбина на Ж.Г.Ж. и забавяне изготвяне на проекта, заявлението с готовия проект не са били внесени своевременно в Община Суворово.

При изготвяне на проекта се установило, че кадастралната и регулационна граница между УПИ I-81 и УПИ II-81 отстои на 1-1,70 м. южно от кадастралната и регулационна граница между УПИ V -233 и УПИ VI -233 от КРП от 1928г. на с.

Левски, като около 170 кв. м. от площта на имота на ищеца попадат в площта на съседния имот. Съгласно констативен нотариален акт №42, т. 4 , дело№652/2015г., вх. рег. № 1246, дв. вх. рег. №1236 от 15.04.2015г. на СВ Девня в площта на УПИ I-81 неоснователно са включени 170 кв. м., съставляващи ивицата погрешно придадена площ към имота поради грешно отразяване в КП на с. Левски междуимотната кадастрална граница от КП от 1982г. на с. Левски. Този констативен нотариален акт е издаден на основание удостоверение за данъчна оценка и скица, издадени по КРП на с. Левски от 1987г., макар имотите на страните да са се владеели от собствениците им по границите от КРП на с. Левски от 1928г. С нотариален акт №106, т.4, дело №716/2015г., вх. рег. №1314, дв. вх. рег. №1331 от 23.04.2015г. на СВ Девня Ж.Г.Ж. и А.Г.Ж. са продали на Г.В.А., по време на брака му с А.С.А., придобития по наследство от майка им недвижим имот, представляващ УПИ I-81 с площ от 950 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда със ЗП от 60 кв.м. и гараж с площ от 24 кв.м. През месец май 2015г. Г.В.А., със съгласието на С.Г.А., поставил оградна мрежа между двата съседни урегулирани имота по кадастралната и регулационната граница от 1928г., както са били владени имотите от собствениците им до момента на покупко – продажбата.

Между ищеца и Г.В.А. се провели няколко лични срещи, като било постигнато споразумение, че грешката в КРП на с. Левски от 1987г. ще бъде отстранена доброволно. По искане на Г.В.А. е било издадено разрешение за строеж №30/27.08.2015г. на главния архитект за изграждане на ограда между двата съседни урегулирани имота по регулационната граница от РП от 1987г., без да бъде съобразено, че не е изпълнена процедурата по пар. 6 от ПР на ЗУТ за процесната реална част от УПИ II -81 в кв. 24 по плана на селото и че новата регулационна граница напълно се разминава с кадастралната и регулационна граница между имотите от предходния КРП от 1928г. Ищецът С.Г.А. и неговия брат А.Г.А. са подали на 21.06.2016г. заявление с вх. №94-00-483 за попълване на погрешно заснетата кадастрална граница между двата съседни имота, на което общинската администрация отговаря с писмо от 05.07.2016г., че между имотите няма изградена кадастрална граница, към момента са изкопани основи за ограда, но изцяло в УПИ I-81, поради което заявлението е оставено без последствия. За конфликта на ищеца с неговия съсед Г.В.А. е била сезирана РП Девня и РПУ Девня чрез жалби от страна на Г.В.А. и от страна на С.Г.А., като всички преписки са завършили с отказ да се образува досъдебно производство. В преписка вх. №783 /2016г. на РП Девня се съдържат обяснения на жалбоподателя Г.В.А., в които сочи, че собственоръчно е поставил мрежа на границата между двата имота съгласно делбата от 1984г. Въпреки че е бил предупреден с протокол на МВР Девня да не предприема действия по изграждане на оградата до решаване спора по съдебен ред Г.В.А. през месец юли 2016г. изкопава основите, полага бетон и изгражда плътна масивна ограда от бетонови блокчета съгласно разрешение за строеж №30/27.08.2015г., без да се съобрази с допуснатата грешка в КП от 1987г. на с. Левски. Твърди се, че високата близо 2 метра ограда засенчва голяма част от имота на ищеца, тъй като отстои южно от междуимотната граница, поради което за ищеца се явява интерес от цялостното й премахване. Незаконно изградените гараж и лятна кухня на самата регулационна граница между двата имота от КРП от 1928г. на с. Левски също биха пречили на ищеца да ползва изцяло собствения си имот, тъй като валежните води от покривите на двете постройки биха падали именно в имота на С.Г.А., още същите са незаконни построени на коректната кадастрална и регулационна граница от КРП от 1928г. и тяхното ситуиране също води до невъзможност за ищеца да ползва пълноценно своя имот. С допълнителна молба и в о.с.з. ищецът уточнява, че незаконният гараж е построен от родителите на ответниците Ж. и А. Желеви след извършване на доброволната делба от 1984г., жилищната сграда е построена след 1986г., лятната кухня е построена от Г.А. след закупуване на имота през 2015г., ажурната ограда по западната уличнорегулационна линия на стар УПИ V -233, стигаща до северната стена на гаража, е била направена преди строителството на този гараж и след подялбата на двете сестри, като оградата е достигала до границата между двата имота по КРП 1928г., като обективно отразява началото на кадастралната и регулационната междуимотна граница по КРП от 1928г. между обособените след делбата два поземлени имота.