Решение № 363 от 11.11.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. гр. **, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620100441 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен от С. Б. К., с ЕГН **********, с адрес: с. ****, адрес за призоваване: гр. ****, чрез Н. И. А., против Н. И. К. с ЕГН **********, адрес: гр.

*****, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително психически такива, получени в резултат на настъпилото по вина на ответника ПТП от 30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски в производството.

Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2024 година ищцата пътувала заедно със съпруга си Н. К. от с ***, с лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто" с контролен № М *** ВС.

Автомобилът се управлявал от съпруга на ищцата, като последната седяла на предната седалка до шофьора. Около 13,20 часа те се намирали в района на ведомствената бензиностанция на фирма „Златия-Агро”, разположена на влизане в града откъм с. ***, когато ответникът, управлявайки товарен автомобил с контролен номер М***ЕХ, в нарушение на правилата за движение, предприел преминаване от едната страна на пътя към другата, при което затворил цялото пътно платно и се стигнало до неизбежен сблъсък между двата автомобила. В резултат на пътно-транспортното произшествие по вина на ответни ищцата получила множество увреждания по главата, тялото и крайниците: кръвонасядане иа клепачите на двете очи под формата на „травматични очила”, оток, кръвонасядане и 1 охлузване на гърба на носа. разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, кръвонасядане на външно-страничната повърхност на лявата мишница, кръвонасядане по гърба на дясната ръка, оток и кръвонасядане в областта на лявата колянна става и лява подбедреница. Била оказана спешна-медиципска помощ на ищцата във филиала на СМП в гр. **. А впоследствие продължила лечението си при домашни условия. В продължение на около две седмици не била в състояние да се обслужва сама. Наложило се да ангажирам друга жена в дома й, за да готви и почиства, защото ищцата не била в състояние сама да прави това. Травматичните увреждания на дясната й ръка наложили да потърси консултация с лекар -невролог. Било й предписано лечение с лекарства и предписано балнолечеиие. От така получените увреждания претърпяла и ще продължава да търпи значими физически болки и страдания. Преживяла е и психическо сътресение, вероятно ог преживения страх и ужас, изживян от ищцата при удара между автомобилите, като това се отразило на съня й, на възприятията й, дори понякога и па ориентацията й за време и място. Ответникът е длъжен да възмезди ищцата за така претърпелите физически и психически болки и страдания, които получила в резултат на неговото неправомерно управление на автомобил като водач на такъв.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, в който се изразява становище, че предявените искове са допустими. Не се оспорва основателността на предявените искове. С Наказателно постановление № 24-0294-000103 от 07.02.2024г. на Началник сектор в ОДМВР- Монтана, РУ - ** на ответника е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. Административният акт, който е издаден от ОДМВР Монтана, РУ – **, е влязъл в законна сила. Оспорва се предявения иск за неимуществени вреди по размер. Претендираните обезщетения в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, са завишени по размер и не съответстват на действително претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца. Освен това претенцията на ищеца не е съобразена с критерия „по справедливост", посочен в чл. 52 от ЗЗД. Към момента на реализиране на пътнотранспортното произшествие за управляваното от ответника МПС има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК **** с полица № BG/*** която е описана и в Протокол за ПТП №***. Съгласно разпоредбата на чл. 430. ал. 2 от КЗ при предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият е длъжен в законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона. На основание чл.219. ал. 1 ТПК се иска привличане на страната на ответника като трето лице-помагач в процеса на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ***.

В срока за отговор на исковата молба не е предявен обратен иск от ответника срещу третото лице-помагач, като такъв петитум не е формулиран. С определение от 10.06.2024 г. е конституирано „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като трето лице помагач на страната на ответника

В откритото съдебно заседание по делото ищецът С. Б. К. се явява лично и с адв. Н.

А. от МАК, като поддържа иска.

2

Ответникът Н. И. К. в откритото съдебно заседание не се явява, като се представлява от адв. Т. Г. от МАК, който оспорва иска.

Третото лице – помагач „Дженерали Застраховане“ АД, не се представлява в откритото съдебно заседание по делото, като е постъпило писмено становище, с което се оспорва иска.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Принципно ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи правото му на обезщетяване, а именно настъпил деликт с пряката му причинна връзка с претърпените неимуществени вреди, отговорност на причинителя на вредите по чл. 45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, неимуществена вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност. В тежест на пострадалия е да докаже елементите от фактическия състав, с изключение на вината. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. Доколкото е налице оборима презумпция, предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ГПК доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже липсата на вина, като в случая ответникът не оспорва наличието на вина, като изрично заявява, че е налице влязло в сила НП във връзка с деянието. В случая ответникът не оспорва деянието, нито това, че са настъпли вреди за ищеца, нито своята вина. Следователно ищецът следва да докаже единствено вида и характера на уврежданията, какви по интензитет и времетраене болки и страдания са му причинени вследствие тези увреждания, включително психически такива, за да се прецени и какво по размер обезщетение се следва съгласно принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Ответникът, при насрещно доказване, следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения против предявения иск.

Съдът е приел с доклада по делото за безспорно установено, че е настъпило описаното ПТП, при което ищцата е пострадала. Между страните не се спори, че на 30.01.2024 г. в 13:20 часа в гр. ****, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто" с контролен № М *** ВС, управляван от съпруга на ищцата – св. Н. Ш. К., и товарен автомобил, собственост на „АСМ“ ЕООД, марка „Волво FH“, с контролен номер М***СА и ремарке № М***ЕХ, управляван от ответника. Всъщност между страните няма спор относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на ответника за това.

За настъпването на ПТП е съставен констативен протокол за ПТП № 1847928, издаден на 30.01.2024г. от И. Г. – младши автоконтрольор, в който са описани участниците в ПТП-то и обстоятелствата за настъпване на ПТП-то. Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ и като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта 3 на направени пред съставителя изявления и за извършените пред него и от него действия.

Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС-та, участници в ПТП-то, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

В настоящия случай ответникът в отговора на исковата молба не оспорва представения протокол за ПТП. Касае се за признание на неизгодни за страната факти, а признанието на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданския процес, което преценено в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл.

10 ГПК. С отговора на исковата молба се твърди, че предявеният иск е допустим и основателен, като се посочва, че с Наказателно постановление № 24-0294-000103 от 07.02.2024г. на Началник сектор в ОДМВР- Монтана, РУ - ** на ответника е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., като НП е влязло в законна сила. От изложеното съдът стига до извода, че настъпването на ПТП-то е в резултат от виновното поведение на ответника. Ето защо приема, че е налице първата предпоставка от сложния фактически състав на деликтната отговорност – наличието на виновно противоправно поведение на ответника. По делото не са събирани каквито и да е било доказателства, които да опровергаят презумпцията за виновното поведение на ответника.

Спорен е единствено размерът на претендираното обезщетение спрямо действително претърпените неимуществени вреди от страна на ищеца.

В хода на производството са събрани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Й. Ц..

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП според приетата СМЕ ищецът е претърпял травматични увреждания, изразяващи се в кръвонасядане на клепачите на двете очи под формата на травматични очила, оток, кръвонасядане и охлузване на гърба на носа, разкъсно-контузна рана в теменната област на главата, кръвонасядане на външно-страничната част на лява гърда, кръвонасядане по външно-страничната и задната част на лява мишница, кръвонасядане по гърба на дясната ръка, оток и кръвонасядане в областта на лява колянна става и лява подбедрица. Вещото лице посочва, че пострадалата е получила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са й причинени болка и страдание и по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети, 4 както и от притискащо действие и могат да бъдат получени по начин и по време, посочени от пострадалата, т.е. в условията на ПТП – травма, в купето на лек автомобил, като травмите, причинени на ищцата, се явяват пряка последица от процесното ПТП.

Установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с процесния инцидент, а именно удар при сблъсъка на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на деформирания автомобил. Посочва се още, че липсват документи за проведено лечение и най-вероятно са правени превръзки на раната на главата и са приемани симптоматични обезболяващи лекарства. След предявяване на приетия като доказателство фиш за спешна медицинска помощ вещото лице заявява, че фишът за СМП напълно отговаря на описаното в съдебномедицинското удостоверение и съвпадат напълно двата документа, поради което изводите в заключението остават непроменени. Вещото лице сочи, че периодът на възстановяване е около две седмици. При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства – медицинско удостоверение и фиш за СМП, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени релевантни въпроси.