Решение № 5011 от 05.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5011 гр. София, 05.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110202765 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Ланиаспорт“ ЕООД, ЕИК 206518578, представлявано от Н. Р. П. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Я. С. от САК срещу наказателно постановление № 1270/23.12.2022 г., издадено от И. Г. Б. – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите /РДОССКПБ при КЗП/, с което на основание на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 66, ал. 1 ЗЗП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и

1 незаконосъобразно. Претендират се и извършените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон. Постъпили са писмени бележки от адв. Я. С. от САК, с пълномощно по делото, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.

Иванка Андреева от САК, с пълномощно по делото. Последната оспорва жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с изготвено писмено становище по основателността на жалбата от гл. юрк. Ангел Димитров.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 1270/10.11.2022 г., съставен от Жанет А. С. – ст. инспектор при КЗП и в присъствието на А. П. М. – свидетел при установяване на твърдяното нарушение е констатирано, че на 04.11.2022 г. в търговски обект – магазин за спортни обувки и облекла „Грид“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, МОЛ Сердика, стопанисван от „Ланиаспорт“ ЕООД, търговецът е обявил намаление на цените за срок по-дълъг от един месец на входа на 2 стъклените витрини чрез табела „MID-SEASON SALE -20% на есенна колекция. Офертата е валидна от 01.11. до 04.12.2022 г. или до изчерпване на количествата, за избрани артикули и не може да се комбинира с други отстъпки”.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 6 6, ал. 1 ЗЗП, като препис от същия е връчен на упълномощен представител на дружеството-въззивник.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 1270/23.12.2022 г. от И. Г. Б. – и.д. директор на РДОССКПБ при КЗП, с което на основание чл. 209 ЗЗП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Ланиаспорт“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 66, ал. 1 ЗЗП.

Препис от наказателното постановление е връчен на представител на въззивника на 26.01.2023 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 17 от СП/, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 08.02.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Ж. С.

/актосъставител/ възприетата в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от търговеца правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират и с приложените по делото писмени доказателства. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено относно приложимите процесуален и материален закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

3

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, с което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази връзка не се споделят оплакванията на адв. С. за липсата на яснота дали в случая не е налице някоя от хипотезите по чл. 66, ал. 2, т. 1-4, вкл. ЗЗП, имайки предвид, че в посочената разпоредба се съдържа различен състав на административно нарушение, при който е допустимо намалението на цените да обхваща период за не повече от 6 месеца. Както от фактическа, така и от правна страна административните органи са приели, че в конкретиката на настоящия казус не е изпълнено правото задължение по чл. 66, ал. 1 ЗЗП, регламентиращ периода на намалението от 1 работен ден до 1 месец.

Този съдебен състав не споделя и тривиалното възражение в 4 жалбата за неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели присъствали лично при извършване, респективно установяване на нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от материалите по делото е видно, че актът е подписан от Амелия Милева именно в качеството й на свидетел, присъствал при установяване на твърдяното нарушение, в който смисъл е и приложеният по делото констативен протокол, обективиращ извършената проверка в търговския обект,.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.

Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговеца от формална страна.

5

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника „Ланиаспорт“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.

66, ал. 1 ЗЗП, като на основание чл. 209 ЗЗП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на 04.11.2022 г. в търговски обект – магазин за спортни обувки и облекла „Грид“, находящ се в гр. София, бул. „Ситняково“ № 48, МОЛ Сердика, стопанисван от „Ланиаспорт“ ЕООД, търговецът е обявил намаление на цените за срок по-дълъг от един месец на входа на стъклените витрини чрез табела „MID-SEASON SALE -20% на есенна колекция. Офертата е валидна от 01.11. до 04.12.2022 г. или до изчерпване на количествата, за избрани артикули и не може да се комбинира с други отстъпки ”. С това неправомерно поведение закономерно е бил осъществен съставът на чл. 66, ал. 1 ЗЗП, като на етапа на съдебното следствие не са събрани фактически данни за наличието на някоя от хипотезите по чл. 66, ал. 2, т. 1-4, вкл. ЗЗП, предпоставящи по-дългия срок на намаление на цените, но не повече от 6 месеца.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 209 ЗЗП, която изрично препраща към ситуираните в чл. 66 ЗЗП забрани. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл. 209 6

ЗЗП по отношение на ЕТ и юридически лица е относително определена в границата от 500,00 до 5 000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкция в минимален размер, поради което липсва юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона с оглед изискването за равнопоставеност между физическите и юридическите лица/.