Определение № 815 от 11.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 815

11.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

8-ми наказателен

На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601150 по описа за 2020 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, VІІІ въззивен състав в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Камен Иванов

ЧЛЕНОВЕ:

Пламен Дацов

Светла Букова при секретаря .............. и с участието на прокурора .........., като разгледа докладваното от съдия Букова внчд № 1150 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК

Образувано е по жалба от С. Г. Ц. и Х. Т. Ц. чрез повереника им срещу определение от 31.08.2020 г. на СГС, 7 с-в по нчд № 2777/20 г., с което е потвърдено постановление на СГП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11100/17 г. на СРТП – ОР- СДВР, пр. пр. № 9589/17 г. по описа на СГП.

В жалбата се твърди неправилност на извода за наличието на случайно деяние, след като били възприети експертните изводи, че при избраната скорост на управление от 90 км/ч, водачът е бил в състояние да спре в осветената от дългите светлини зона 1 пред автомобила. Не бил обсъден въобще въпросът от кой момент е възникнала опасността за движение, като не е съобразено принципното положение, че след като е налице обективната възможност за възприемане на опасността в рамките на осветеното от дългите светлини пространство /170 м./ и при налична възможност за спиране в нея /при скорост от 90 км/ч/, то субективните причини да не се възприеме опасността са правноирелевантни и деецът не може да се позовава на случайно деяние. Въз основа на тези доводи се иска отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него прекратително постановление на СГП с връщане делото на прокурора с указания за фактическата обстановка и за определяне на момента на възникване на опасността за движение за водача на автомобила, както и опасната зона за спирането му.

След преценка на материалите по делото, съдът приема за установено следното:

Досъдебното производство е водено срещу обвиняемия К. П. за престъпление по чл.343, ал.3, б. „б“, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 31.03.2017 г. около 20.20 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство т.а. „МАН“ с рег. № NP 043 AD по северна скоростна тангента с посока на движение от ул. „Челопеченско шосе“ към с. Мрамор под моста на бул. „Лазар Михайлов“ е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 и по чл.116 ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца Т. Х. Ц., след което избягал от местопроизшествието.

По образуваното наказателно производство са били разпитани свидетелите Г. Г. и Н. Н., които не са били очевидци на настъпилото произшествие, а само на последиците от него; на пристигналите на мястото полицейски служители И. И., К. В. и Т. К., както и на В. В. /служител на „Автомобилна администрация“, изтеглил информацията от дигитален тахограф от товарния автомобил/. Назначени и изготвени са съдебно-медицинска и основна, повторна и допълнителна и комплексни медикоавтотехнически и физикохимическа експертизи, като са съставени протоколи за оглед на местопроизшествие и на товарния автомобил, участвал в произшествието с фотоалбуми и схема за произшествието. Въз основа на тези доказателствени средства /възпроизведени в постановлението/ прокурорът не е изложил каква точно фактическа обстановка възприема, но е препратил към механизма на произшествието, установен от експертните заключения, които е счел, че еднопосочно и в съответствие с останалите доказателства по делото установяват скоростта на движение на автомобила – 90 км/ч, опасната му зона от 115 м., както и навлизането на пешеходеца отдясно наляво спрямо посоката му на движение на платното за движение на необозначено място в тъмната част на денонощието със скорост в рамките на 4-14 км/ч., при които и с оглед отстоянието на автомобила до мястото на удара от 22.04 м., не попада в осветената зона на автомобила. Счел е също, че следва да възприеме експертните изводи за 2 непредотвратимост на удара при всички варианти на придвижване на пешеходеца, при което водачът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратил воденото срещу водача К. П. наказателно производство.

Постановлението на прокурора е обжалвано от близките на пострадалия Ц., като основният им довод срещу прекратяването на производството се свежда до твърдението, че не е определен точният момент, в който пешеходецът е станал опасност за движението и въз основа на това да се прецени опасната зона за спиране на автомобила в рамките на осветената от дългите светлини зона пред и встрани от автомобила. За да счете жалбата за неоснователна, първоинстанционният съд самостоятелно е анализирал събраните по делото доказателства и е приел за обоснован крайния извод за наличието на случайно деяние, отговаряйки на доводите в жалбата, че за пръв път пешеходецът е станал видим за водача от момента на навлизането му на пътното платно, като тогава отстоянието на автомобила до удара е било от 22 до 82 м., според различната скорост на придвижване на пешеходеца, а при опасната зона от 115 м., ударът е бил непредотвратим.

Въззивният съдебен състав не се съгласи с така изложените от първоинстанционния съд съображения за потвърждаване на атакуваното постановление и счете, че са налице предпоставките за отмяна на последното и връщане делото на прокурора за допълнително разследване с назначаване на ново експертно изследване.

На първо място е необходимо изрично да се уточни, че с оглед естеството на настоящия контрол съдът е оправомощен да провери обоснован ли е извършеният анализ на доказателствата и направените изводи за фактите и правото в постановлението за прекратяване на производството, държейки сметка за конституционноустановените правомощия на прокурора, без да може чрез собствена интерпретация на доказателствата да приеме различни фактически положения и да замести неговата преценка за това налице ли е престъпление и доказано ли е виновното му извършване от конкретно лице. В този смисъл, за да е възможен съдебния контрол в прекратителното постановление прокурорът следва да изложи в пълнота установената в резултат на проведеното разследване фактология и въз основа на извършен доказателствен и правен анализ да посочи ясно и обосновано изводите си за налично или не престъпление и за евентуалната съпричастност на определено лице в осъществяването му. В процесния случай прокурорът е стигнал до крайния извод за липсата на нарушение на правилата за движение по пътищата и е приел деянието за случайно такова без да извърши пълен анализ на събираните в продължителен времеви период доказателства по делото, които безкритично е възпроизвел в акта си, без да 3 констатира противоречие между част от тях, както и изрично да посочи въз основа на кои основава собственото си вътрешно убеждение за невъзможността при конкретната пътна обстановка водачът да предприеме аварийно спиране и избегне произшествието при изрично посочената от експертите обективно налична възможност за спиране в рамките на посочената зона, осветена от дългите светлини на фаровете на автомобила и конкретно да обсъди основния спорен по делото въпрос за момента, от който пострадалият пешеходец е станал опасност на пътя. Всъщност е сторено позоваване на експертните заключения, преповтарящи даденото още в първоначално изготвената експертиза становище, при което предотвратимостта на удара е била преценявана с оглед опасната зона за спиране на автомобила и отстоянието му до мястото на удара към момента, в който е прието, че пешеходецът е навлязъл на платното за движение.

Възприемайки механично изводите за непредотвратимост на удара при така посочен момент на възникване на опасността, прокурорът въобще не е анализирал възможността пешеходецът да е бил видим за водача в много по-ранен момент преди навлизането на платното за движение, но намиращ се на пътното платно. Такава преценка в случая е била необходима с оглед конкретния пътен участък, при който е установено че преди дясната пътна лента в посоката на движение на автомобила се е намирала и такава за принудително спиране с широчина 2,3 м., а в дясно от нея е бил разположен и пътен банкет с ширина 0.6 м. и монтирана на него еластична метална ограда. Назначената допълнителна експертиза по въпроса къде се е намирал пешеходецът, когато за пръв път е бил обективно видим за водача е дала отговор, че само при скорост по-голяма от 3,97 м/с при отстояние на автомобила до мястото на удара от 22,04 м. пешеходецът не попада в осветената от светлините на фаровете зона, а във всички останали случаи той се осветява от светлинния сноп, като и това заключение преповтаря вече посочената от предходни експерти възможност за предотвратимост на удара от момента на предприето пресичане на платното за движение.

Извършвайки самостоятелна преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е заместил липсващите изводи на прокурора, анализирайки и обясненията на обвиняемия, счетени за неопровергани от други доказателства за това, че пострадалият е станал видим от момента на навлизането му на пътното платно /включващо съобразно § 6, т.7 от ДР на ЗДвП освен платното за движение и банкета/, но е направил извод за непредотвратимост на удара с оглед отстоянието на автомобила до мястото на удара не от този момент, а от момента на навлизане на пострадалия на платното за движение /състоящо се само от пътните ленти, предназначени за движение на превозни средства в една посока едно след друго, съобразно т.3 и т.2 от ДР на ЗДвП /, както е било сочено в експертните заключения.

Поради това и с основание в жалбата се твърди, че не е даден дължимия в случая пълен и обоснован отговор на въпроса относно момента на възникване на опасността.

4

Според въззивния съдебен състав в процесния случай от съществено значение е именно въпросът дали от момента, в който за пръв път водачът е могъл да възприеме пешеходеца на пътя т. е. когато най-рано е станал видим за него на конкретното място, непредназначено за движение на тези участници в движението, за него е възникнало задължението и могъл ли е да реагира на опасността с намаляване на скоростта и аварийно спиране. Очевидно е, че този момент не би могъл да е преценявания от експертите такъв на предприето пресичане едва на пътната лента, в която се е движел автомобилът, и съобразяване на по-малкото в този случай отстояние на последния до мястото на удара. Това е така с оглед конкретната пътна ситуация на движение в тъмната част на денонощието и при използване на дългите светлини на фаровете, осигуряващи значителен фронт на видимост пред автомобила и позволяващи възприемането на пешеходеца като опасност на пътя в по-ранен момент още при появата му на пътното платно – при евентуално прекачване на мантинелата и пресичане на пътния банкет и аварийната пътна лента.

Наред с посоченото по-горе според настоящия съдебен състав по делото е налице неяснота и ненапълно изяснено противоречие между доказателствените източници по въпросите относно посоката на пресичане на пешеходеца на пътното платно, както и предприето ли е било все пак аварийно спиране от водача П. и то преди удара, а не след него, както той твърди.

На първо място експертните изводи на основната и повторна КМАТЕ за посоката на движение на пешеходеца са основани на база „цялостната морфологична характеристика, локализация и взаимно разположение на травмите получени при удара“ и конкретно на счупването на лявата бедрена кост на височина 71-78 см, както и на посоченото за възможно едновременно с това счупване на лява лопаткова кост, придружено с кръвонасядане на 145-150 см., измерено от петата на трупа, като е прието, че именно в тази част на тялото е имало инициален контакт, след който е придаден момент на ротация и са получени мекотъканни увреждания и счупване на костите на гръдния кош вдясно и травма на десния горен крайник. Акцентирано е на това, че при този инициален удар е откачен елемент от автомобила, намерен на местопроизшествието /повторната КМАТЕ на л.9 от същата, или л.257 от т.1 на ДП/. В нито една от експертизите, обаче не са съобразени констатираните при огледа на процесния автомобил следи от удар, установяващи, че мястото на откъснатия елемент от него, намерен на пътя /или по-скоро пластмасовата му основа/ е на височина от 1,32 от нивото на пътя т. е. не намира пълно съответствие с приетото място на първичен контакт с тялото на пешеходеца.