Решение № 58 от 19.03.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Габрово, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500005 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. Х. Г. и въззивна жалба от ответника ***** срещу Решение №183/13.08.2025г. по гр.д.№1424/2024г. на РС Севлиево.

В жалбата на В. Г. се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от Г. част е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и основни гражданскоправни принципи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и некореспондиращо с действителното състояние на материалните правоотношения, а оттам и на обективната истина.

Съдът допуснал нарушения на материалния закон, поради което постановеното решение било в явен конфликт с императивни разпоредби на материалноправни норми и противоречи на основни принципи в гражданското право. Нарушени били разпоредбите уреждащи материята на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и дължимата лихва и правни принципи, свързани с последиците от незаконосъобразно и недобросъвестно поведение на правните субекти и деликт. Нарушени били и разпоредбите на Кодекса на труда, уреждащи материята на обезщетение на вредите, причинени при трудова злополука, както и на Кодекса за социалното осигуряване.

При постановяване на обжалваното решение Севлиевски районен съд не отчел поотделно и в тяхната съвкупност болките и страданията, понесени от жалбоподателя Г. следствие нанесените му няколко телесни повреди с различен характер и от различно естество. Не било определено обезщетение за неимуществените вреди, за понесените болки и страдания от нанесените му леки телесни повреди. Това довело до определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди понесени от него. Не бил отчетен факта, работника освен че претърпял няколко телесни увреждания търпял и психични травми.

Твърди се и че в постановения и обжалван от нас съдебен акт, никъде не се 1 споменавала и анализирала икономическата конюнктура при настъпване на трудовата злополука, наличните хиперинфлационни процеси в страната. Това от своя страна водело до допускане на сериозна несправедливост.

Налице били и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: съдът в мотивите си не посочил всички искания и възражения на страните, не направил коректна преценка на доказателствата.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като осъди ответната ***** да му заплати още 40 000лв., над присъдената сума от 15000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да се произнесе по претенцията за мораторна лихва. Претендира и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.

Ответникът по въззивната жалба на Г. в депозирания по отговор оспорва същата.

Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените по делото разноски.

Във въззивната жалба на ***** се твърди, че неправилно съдът приел, че предявения иск следва да бъде уважен. По делото били събрани доказателства, че иска е неоснователен и не доказан. От събраните по делото доказателства било доказано, че при настъпване на процесната трудова злополука В. Г. проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, както и поведение, което обективно допринесло за настъпване на вредоносния резултат, дори умишлено бил причинил резултата. От страна на ищеца безспорно била проявена груба небрежност за настъпването на трудовата злополука, поведението на пострадалия било в причинна връзка с настъпването на злополуката и било противоправно.

Моли съда да отмени обжалваното решение, в частта, в която е осъдил ***** да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта, в която болницата е осъдена да заплати ДТ по делото. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът не е депозирал отговор на подадената от ***** въззивна жалба, като в с.з. процесуалния му представител я оспорва.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното Решение №183/13.08.2025г. по гр.д.№1424/2024г. на РС Севлиево ***** е осъдено да заплати на В. Х. Г., по иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 15 000лв. - представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна трудовата злополука на 16.01.2024г., установена с Разпореждане №5101- 07-3-2/23.01.2024г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Габрово, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.01.2024г. до окончателното й заплащане, като иска за разликата от присъдения размер от 15 000лева до пълния претендиран размер от 55 000лева е отхвърлен като неоснователен.

***** е осъдена да заплати на адв. И. И. И. – С., в качеството й на пълномощник на ищеца В. Х. Г., сумата в размер на 409лв. - адвокатско възнаграждение за осъществено на страната безплатно представителство, съразмерно на уважената част от исковата претенция. *** е осъдена да заплати и сумата в размер на 924лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Севлиево, представляваща дължима държавна такса.

Решението е обжалвано в частта, в относно предявения иск за неимуществени вреди и в частта относно разноските. В частта относно имуществените вреди решението не е 2 обжалвано и влязло в сила.

За да постанови решението си съдът приел следното :

От събраните доказателства било установено, че е налице увреждане на неимуществени права на В. Г., които се изразяват в причинени болки и страдания от фрактура на лъчевата кост на лявата ръка, които е изпитвал особено интензивни болки през първото денонощие след травмата, които след обездвижването на ръката с гипс постепенно намаляват, налице е била невъзможност за използване на крайника за срок от около 1 месец и ограничено използване около 2-2,5 месеца, т. е. налице била причинно-следствена връзка между злополуката и изпитаните болки и страдания. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразил претърпените от ищеца болки и страдания при злополуката, наложилата се гипсова имобилизация за период от около 40 дни, оздравителният период, който продължил около 2-2,5 месеца, неприятните изживявания във връзка с неспособността да се справя с ежедневните дейности след злополуката, възрастта на ищеца към момента на инцидента /62г. /. Отчетен бил и факта, че в резултат на преживения стрес при злополуката, ищецът получил пристъп на предсърдно мъждене. Макар медицинските експерти да посочват, че при ищеца имало редица фактори от сърдечен и извън сърдечен произход, които са в основата на патогенезата на предсърдното мъждене (артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, затлъстяване, захарен диабет) и ищецът имал предиспозиция за такива пристъпи, стресът от това събитие можел да потенцира вече съществуващите патологични промени в предсърдието и да възникне самия пристъп от предсърдно мъждене, като последното следва да се вземе предвид като допълнително увеличаващ интензитета на физическите и психическите страдания фактор. В подкрепа на изложеното било и обстоятелството, че вещите лица установили, че това е първи пристъп на предсърдно мъждене за ищеца, именно след инцидента.

Съдът отчел, че увреждането не е довело до трайна неработоспососбност за ищеца, оздравителният процес протекъл обичайно – около месец, не се е наложила оперативна интервенция, ищецът не е имал пречки да се предвижва самостоятелно и да се обслужва с дясната си ръка, пристъпът на предсърдно мъждене бил овладян, като ищецът бил хоспитализиран 3 дни, ищецът се върнал на работа и извършвал без затруднение обичайни дейности. Всички останали здравословни проблеми на ищеца не се установило да имат връзка с настъпилата трудова злополука.

По възражението на ответника за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалия, съдът приел, че разпоредбата на чл.201 КТ урежда някои хипотези на намаляване отговорността на работодателя, а именно когато злополуката е причинена умишлено от работника или служителя или когато същият е допринесъл за нейното настъпване поради проява на груба небрежност, в който случай е налице съпричиняване на произтеклите от нея вреди. От събраните по делото доказателства не се установявало ищецът да е извършвал работата при елементарно старание и внимание и при пренебрегване на основни мерки за безопасност. Основното твърдение на ответника, че ищецът е извършил проява на физическо насилие спрямо нападналия го пациент в психиатричната болница не било установено по несъмнен начин. Единственият свидетел присъствал в болничното заведение по време на инцидента – Р.К. чул пациента да казва „Защо ме удряш, бе?“, като свидетелят изрично заявил, че не е видял ищецът да удря пациента и бил на няколко метра от случилото се, не е имал видимост. Според съда обстоятелството, че пациентът е изрекъл тези думи, само по себе си не установява факта на нанесен от ищеца удар, като доколкото пациентът П. бил с параноидна шизофрения, многократно лекуват в ***, въз основа на неговите думи не може да бъде установено по несъмнен начин твърдението на ответника-работодател. С оглед изложеното първоинстнационният съд счел, че не е установено ищецът да не е спазвал елементарни правила за безопасност и съответно не е налице основание за намаляване на определеното 3 обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Съгласно чл.200, ал.4 КТ, дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, но само в случаите, когато пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условията на чл.57 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. По делото не било установено ищецът да е получила обезщетение по сключен от договор за застраховка „трудова злополука“.

Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания, а за имуществени вреди – направени разходи, т. е. намаляване на имуществото на пострадалия.

Тъй като е налице отговорност за увреждане, то ответното дружество, по силата на чл.84, ал.3 от ЗЗД изпаднало в забава от датата на злополуката или от 16.01.2024г., поради което и на основание чл.86 от ЗЗД законната лихва за забава, върху определеното обезщетение за неимуществени вреди е присъдена, считано от тази дата до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд намира следното :

Не е спорно, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „санитар“ при ответника.

Не е спорно и че на 16.01.2024г. е настъпила трудова злополука, при която пострадал ищеца. за възникналата трудово злополука ответната ***** подала до ТП на НОИ Декларация за трудова злополука, като с Разпореждане №5101-07-3- 2/23.01.2024г. на ТП на НОИ Габрово, било признато, че декларираната злополука се приема за трудова по чл.55, ал.1 КСО, а именно: внезапното увреждане /фрактура на долния край на лъчевата кост на лява ръка е в резултат на нанесен побой от пациент.

Не е спорно и че в резултат на получените при злополуката увреждания ищецът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в продължение на около три месеца и се завърнал на работа на 01.04.2024г.

Страните по делото не спорят и относно вида на получените от ищеца увреждания на здравето и причинно –следствената връзка между тях и инцидента. Тези увреждания са установени и не са оспорени в заключенията на съдебно-медицинската и допълнителната съдебно-медицинска експертиза.