Решение № 38 от 16.02.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тетевен, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100311 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от М. Г. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххх, със седалище и адрес на управление: гххххххххх представлявано от П. Б. Д. с цена на установителния иск 500лв и осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 500 лева. По делото е конституирано трето лице помагач„ Изи Асет Мениджмънт“ АД.

В исковата молба се твърди ,че 06.07.2022г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № 4530925 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000 лева. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

На датата на сключване на договора, между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция №4530925/06.07.2022г., по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска 1 по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл.

3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД като „Изи Асет Мениджмънт" АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Файненшъл България" ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Моли съдът да признае за установено межде страните М. Х. Г. и „Файнешъл България“ЕООД с ЕИК: ххххх, със седалище и адрес на управление: гр. Схххххххххх, представлявано от П. Б. Д.,че сключения между тях догоор за поръчителство е нищожен .

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ххххх, със седалище и адрес на управление: гр. Схххххххххх, представлявано от П. Б. Д. да заплати на М. Х. Г. сума в размер на 50 лева, като частичен иск от общо 300 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство 4530925 сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

В последното по делото съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК е направено измение на сковата претенция по чл.55 от ЗЗД от 50 лв на 476,19лева .

В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника , в който се твърди ,че „Файненшъл България“ЕООД е самостоятелно юридическо лице и не предоставя потребителски кредити , като основният им предмет на дейност е предоставяне на гаранционни сделки .Обявяването на основния договор за недействителен не водел по принцип до погасяване на поръчителството , тъй като заемополучателят оставал задължен за чистата стойност на кредита .Неоснователно било и твърдението ,че договорът за поръчителство изначално бил лишен от от основание , тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставяла услугата , като излага мотиви в тази насока.Счита ,че преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Твърди ,че дължимото обезщетение по договора за поръчителство било определено след извършване на преценка на риска .

Предявен е иск от М. Г. срещу „Файнешъл България“ ЕООД с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП., с който се иска да съда да признае ,че сключения между тях договор за поръчителство № 4530925/06.07.2022г. е нищожен , както и да бъде осъден ответника на осн. чл.55 ал.1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 2

50лв частично от 500 лв. представляващо недължимо платено по нищожен договор за поръчителство № № 4530925/06.07.2022г

От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 06.07.2022г. М. Г. е сключила договор за паричен заем № № 4530925 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 1000лв , с годишен лихвен процент 35,00% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден 0,10%, срок на заема 26 седмици , брой вноски 13, размер на месечна84,37лв,обща сума дължима по заема1096,81лв., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 40,73%, изчислен по формула съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и приложение едно към него , като е взето предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и др. разходи освен посочените в договора . Като видно от чл.3 от договора заемателя е рефинансирал и е заявил , че желае да погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем №4453094 в размер на526,42лв., като страните правят изрично изявление за прихващане на насрещните суми , а заемателя изплаща остатъка от заемната сума.

Съобразно чл.4 т.3 от договора е сключен договор за предоставяне на гаранция№ 4530925/06.07.2022г. между „Файнешъл България“ЕООД и ищцата М. Г., като съобразно чл.3 от договора за гаранция за поемането на задължението потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на476,19лв., платимо разсрочено на вноски по по36,63 , като са посочени датите на които се дължат вноските .

По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която :

Дължимата сума по заема е 1000 за главница за 6м. двуседмични вноски , договорна годишна лихва 35%, считано за срока на договора 06.07.2022г. до 06.01.2023г., при включване на сумите по чл.4 ал.3 от дог. За гаранция в размер на 476,19лв , разсрочени ,погасителния план е за 13 вноски по 36,63лв , то годишния процент на разходите е 428,88%.Видно от констативната част на експертизата /л.132/ главницата е заплатена в размер на 1000лв , договорната лихва от 96,81лв е заплатена частично в размер на 79,79лв , като дължими са 17,02лева , гаранцията е заплатена в размер на 476,19лв.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски 3 кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, е кредитодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно търговските дела на другото дружество.Договорът за потребителски кредит се явява право пораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4 от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за обезпечение.

От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави обезпечение, при условия обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.

Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а 4 преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на договора за предоставяне на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем, следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва да заплати. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за паричен заем 4530925/06.07.2022г сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 1000лева, а възнаграждението по договора за гаранция, е в размер на476,19 лв , представлява почти 50 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР,който е 40,73% порад което може да се направи изводът, че ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция, т.е съобразно експертизата 428,88лв. Така уговореното възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4, поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Тоест клаузата на чл.4 от договор за паричен заем № 4402913/ 16.02.2022г. сключен между М. Г. и „Изи Асет Мениджмънт" АД е нищожна , а от там нищожен е и договорът за поръчителство №4530925/06.07.2022г. сключен между М. Г. и „Файнешъл България “ЕООД, поради което на ищцата следва да и се заплати на сумата от 476,19лв.представляващи недължимо платени по нищожен договор за гаранция/поръчителство №4530925/06.07.2022г. сключен между М. Г. и „Файнешъл България “ЕООД.

Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0203cb18-2f7d-483d-851d-5469e45e29ad