Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21926 от 01.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21496/2025
Вид
Решение № 21926
Подписан
01.12.2025
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 166, ал. 4 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 4 и 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 143 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 21926 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110121496 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба, уточнена с молба от 20.05.2025 г., срещу ответниците Х. К. Ч. и Д. К. Ч. за осъждане на всеки от тях да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот – жилищна сграда, находяща се в гр. София, ***, както следва:

1/ Х. К. Ч. – 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 390.31 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. м.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, 58.26 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 17.07.2022 г. – 09.04.2025 г.;

2/ Д. К. Ч. - 1/2 част от общото задължение, равняваща се на: 390.31 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. м.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, 58.26 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. – 09.04.2025 г., 36.62 лева – главница за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба /14.04.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.58 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 1

17.07.2022 г. – 09.04.2025 г.

Сочи, че по силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона с ответниците по спора /във връзка с притежаваното от тях право на собственост върху топлоснабдения имот/ и съществувало в рамките на исковия период, ищецът е доставил топлинна енергия в недвижимия имот, която не е заплатена.

С оглед липсата на доброволно изпълнение на задълженията, моли съдът да осъди ответниците да заплатят гореописаните задължения за потребена в имота топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, равняващи се по размер на притежаваната от тях квота в съсобствеността.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. К. Ч. не подава отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. Ч. подава отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в имота, доколкото не е собственик на същия. Оспорва количеството на доставена в имота топлинна енергия. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По предявените главни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че в рамките на исковия период е съществувало облигационно отношение между него и ответниците, възникнало на твърдяното основание, по силата на което ищецът надлежно е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/, като за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответниците, при доказване на горните факти, е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Видно от представените по делото писмени доказателства, по силата на договор за дарение от 1984 г., обективиран в нотариален акт № 108, том XVIII, 2 дело № 2897/1984 г. /л. 105/ К. Х.в Ч. /баща и наследодател на ответниците/ дарява на дъщеря си Д. К. Ч. собствеността върху процесния топлоснабден имот, като запазва за себе си вещното право на ползване върху апартамент /погасено с неговата смърт през 2002 г. – преди началото на исковия период/.

С оглед липсата на данни за последващи разпореждания с имота, съдът намира, че по делото се установява, че едноличен собственик на процесния апартамент е ответникът Д. Ч..

По отношение на ответника Х. К. Ч. по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява наличието на възникнало по силата на закона или въз основа на изричен договор облигационно отношение, касаещо доставка на топлинна енергия. С оглед на това, предявените срещу този ответник главни и евентуални искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

В качеството си на титуляр на правото на собственост, Д. Ч. се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

По отношение на оплакванията на ответника, касаещи начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с 3

Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”.

Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия.

При това положение е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи.

Прилагането на такива правила не противоречи на Директива 2012/27/ЕС, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е уместно”. При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия.

В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност”, който още Директива 2006/32/ЕО въвежда, не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от друга – такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период от време.

Поради това законодателят следва да направи компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия.

В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява 4 отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях.

Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на Директива 2012/27/ЕС.

Извод за противното не следва и от Решение на СЕС от 23.10.2025г., постановено по дело C‑760/23.

Съгласно последното, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.