Решение № 2883 от 02.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2883 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Мария Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20211100514684 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20251086 от 13.11.2021 г., постановено по гр.д. № 75457/2018 г. по описа на СРС, 142 състав, е признато за установено в отношенията между Я. А. Н. и Столична община, район Панчарево, по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Столична община не е собственик на имот с идентификатор ***. по КККР на с.

Панчарево, Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, местност м. Въгренчица, с площ 1147 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. В тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил сторените от ищеца в производството разноски.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззиивна жалба от Столична община, район „Панчарево“, в която се излагат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Поддържа се, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като още с отговора на исковата молба ответникът Столична община е заявила, че не е и не твърди да е собственик на процесния недвижим имот. Доколкото между страните не е налице правен спор относно правото на собственост, предявеният отрицателен установителен иск е недопустим. Изложени са също съображения, че след като имотът се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, това изключва възможността същият да бъде придобит по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността. По изложените съображения до въззивният съд е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение като недопустимо, алтернативно – неправилно и необосновано. Претендират се сторените по делото разноски за юрисконсултскп възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Я. А. Н., чрез адв. С.. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за 1 въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по подадена от Я. А. Н. искова молба против Столична община, район „Панчарево“, съдържаща искане за установяване в отношенията между страните, че Столична община, район „Панчарево“ не е собственик на имот с идентификатор *** с. Панчарево, Столична община, област София, одобрени със заповед № РД-18-24/02.03.2012 г. на изп. директор на АГКК, местност м. Въгренчица, с площ 1147 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Ищецът твърди, че на 01.06.2004 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Г.Р.М. се задължил да му продаде наследствения си имот. Поддържа, че от подписване на предварителния договор осъществява непрекъснато и необезпокоявано владение върху същия. Ищецът твърди, че решил да се снабди с нотариален акт за право на собственост върху имота по обстоятелствена проверка. Поради това поискал от кмета на Столична община, район „Панчарево“ да завери молба-декларация по образец. Твърди, че в заверената молба-декларация от район „Панчарево“ било записано, че имотът има общински характер, което му създава пречки за снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, район „Панчарево“ оспорва иска като недопустим, респ. неоснователен. Поддържа, че доколкото общината не твърди да е собственик на процесния имот, и не смущавала нормалното упражняване на правото на ищеца, за последния липсвал правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.

По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.06.2004 г., сключен между трето за делото лице – Г.Р.М. и ищеца Я. А. Н., по силата на който Г.Р.М., се е задължил да продаде на ищеца описания в договора свой наследствен имот за сумата от 6000 лв. Съгласно договора купувачът влиза във владение на описания имот веднага след сключване на предварителния договор за продажба.

Не се спори между страните по делото, а и от приетата като доказателство по делото молба-декларация, вх.№ РПН17-ГР94635/08.03.2017 г., се установява, че във връзка с иницирана процедура по снабдяване с нотариален акт по реда на чл. 587 ГПК, ищецът е поискал да се заверят удостоверенията на гърба на същата от СО дирекция ПАМДТПанчарево, служба „Общинска собственост“, дирекция „ИО“ и служба „държавна собственост“ по отношение на ПИ с идентификатор ***. В графа опис“ длъжностното лице от администрацията е отбелязало следното: „ПИ *** попада в з о н а § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и за него няма данни за реституционни претенции от бивши собственици. Имотът не е придаваема част по регулация. Няма подавани заявление от посочения в скицата на СГКК – Р.Г.М. за придобиване на право на собственост по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Нама представен документ за родствена връзка между Р.Г.М. и Я. А. Н..“ На гърба на документа– удостоверения, сектор „общинска администрация“ е направено отбелязване, че процесният имот има общински характер, не е актуван като общински и не актуван като държавен до 01.06.1996 г.

По делото са представени и удостоверение, вх. № ПО-07-1023.1/01.03.2017 г., издадено областна дирекция „Земеделие“ – София град към МЗХ и удостоверение, вх. № 94ЯЯ/8-001/23.04.2018 г., издадено от областният управител на област София, видно от които за процесният имот няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на ответника, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 124 ГПК, тъй като общината не твърди да е собственик на процесния имот, респ. не е налице правен спор между страните.

Правен интерес от предявяване на положителен, респ. отрицателен установителен иск е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред, вкл. чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, на принадлежността на това право, а възможността тези актове и действия да се обжалват по административен ред, не може сама по себе си обоснове извод за недопустимост на положителния, респ. отрицателния установителен иск за собственост. ( в този смисъл Определение № 14 от 29.01.2018 г. по ч.гр.д. № 190/2018 г., I ГО на ВКС, Определение № 4322 от 05.12.2022 г. по ч.гр.д. № 3883/2022 г., II ГО на ВКС). В случая ответника Столична община, район „Панчарево“ с удостоверяване на гърба на молба-декларация, вх.№ РПН17ГР94635/08.03.2017 г., подадена от ищеца за нуждите на производството по чл. 587 ГПК, че процесният имот има общински характер, препятства възможността на ищеца да установи правото си на собственост върху него по реда на издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск за собственост е допустим.

По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Съгласно задължителните разяснения посочени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 на ОСГТК на ВКС интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже само фактите, от които произтичат, а именно – продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС. В тежест на ответника е да докаже при условията на главно и пълно доказване наличието на предпоставки за възникване на въведеното от него придобивно основание.

В случая ищецът доказва правния си интерес от търсената защита, като се позовава на упражнявана от него фактическа власт върху процесния имот от 01.06.2004 г. въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от 01.06.2004 г. От своя страна ответникът заявява, че не твърди да е собственик на процесния недвижим имот, но възразява, че след като имотът се намира в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, това изключва възможността същият да бъде придобит по давност до приключване на административната процедура по възстановяване на собствеността.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. Разпоредбата установява средство за защита правата на лицата, които са заявили един имот за възстановяване по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, но не брани права на други лица, вкл. и на общината или държавата по отношение на имущества, които същите претендират са притежават на съответното основание. В отношенията между установилото фактическа власт върху имота лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност и лица, заявяващи самостоятелни права върху имота на основание, различно от проведено производство по възстановяване на собствеността, приложение намират правилата за прекъсване на давността, установени в ЗЗД, но не и правилото на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.

В случая, след като по делото се твърди от общината, че правото на собственост върху процесния имот не е заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, разпоредбата на чл.

5, ал. 2 ЗСПЗЗ не намира приложение и доколкото по делото не е установено осъществяването на факт, който да е довел до прекъсване на давността, респ. да има значение за началния момент, от който тази давност е започнала да тече, следва за такъв 3 начален момент да се приеме посочената от ищеца дата – 01.06.2004 г.

С оглед гореизложеното и като взе предвид обстоятелството, че от страна на общината не са ангажирани доказателства за осъществяване на конкретно придобивно основание, а искът е оспорен единствено с доводи, че същият е недопустим, настоящият съдебен състав приема, че предявеният от Я. Н. срещу Столична община, район „Панчарево“ отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен.

С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 20251086 от 13.11.2021 г., постановено по гр.д. № 75457/2018 г. по описа на СРС, 142 състав, следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата страна – ищец. Същият претендира и доказва такива за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв., които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20251086 от 13.11.2021 г., постановено по гр.д. № 75457/2018 г. по описа на СРС, 142 състав.

ОСЪЖДА Столична община, район „Панчарево“, с адрес: гр. София, ул. „*******“ № *******, да заплати на Я. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв. – разноски във въззивното производство.

Разпечатката съдържа 39 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0203232a-582f-4276-9c88-bd6c1cb5e4db