Решение № 21546 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21546 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110108843 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на И. В. В. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД.

Ищецът И. В. В. твърди, че на 26.04.2023 г. е сключил с ответното дружество „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД Договор за предоставяне на потребителски кредит № *******, по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 600 лева за срок от 30 календарни дни и падежна дата 25.05.2023 г., при уговорен лихвен процент на ден в размер на 11 % и ГПР в размер на 48,40 % . Посочва, че в чл. 1, ал. 2 от договора било предвидено условие за обезпечаване на кредита, като били предвидени следните възможности: посочване на физическо лице, избрано от кредитодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

Твърди, че във връзка с изискването за предоставяне на обезпечение по договора за кредит сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД Договор за възлагане на поръчителство, съгласно чл. 2, ал. 1 от който ищецът се задължил да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 160,20 лева. Твърди, че е заплатил всички дължими суми по процесните договори за кредит и поръчителство. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителство се явявало разход по кредита и като такъв е следвало да бъде включен в ГПР, което в настоящия случай не било направено. Сочи, че ако същият бил включен в ГПР, то той би надхвърлил допустимия в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Излага, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди, че възнаграждението по гаранционната сделка представлявала разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, като тази услуга била задължително условие за получаване на кредита. Счита, че единствената цел за сключването на договора за предоставяне на гаранция била не да 1 гарантира изпълнението на задълженията по договора за кредит, а кредиторът да получи допълнително възнаграждение, което не му се следвало. С оглед предходното счита, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД като заобикалящ закона, а именно на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При тези твърдения и останалите подробно изложени такива в исковата молба моли съда постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 26.04.2023 г., сключен между И.

В. В. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, поради противоречието му със закона, на Договор за възлагане на поръчителство от 26.04.2023 г., сключен между И. В. В. и „Кредит Гаранция“ ЕООД, поради заобикаляне на закона, както и да осъди „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 19,80 лева, представляваща платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 4, т. 2 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и да осъди „Кредит Гаранция“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 160,20 лева, представляваща платено при начална липса на основание възнаграждение за предоставено поръчителство на основание чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.02.2025 г. до изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с който признава за основателен предявения иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 19,80 лева, представляваща договорна лихва, предвидена в договор № *******, като на основание чл. 237 ГПК моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Развива подробни съображения в насока, че договорът за възлагане на поръчителство е действителен и отговаря на изискванията на закона.

Посочва, че същият имал характер на обезпечителна сделка по главния договор, като взаимоотношенията по него уговаряли по реда на чл. 143 и сл. от ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субектно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл.

22 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Като доказателство по делото е представен потребителски кредит тип „Кеш на ден“ №*******/26.04.2023 г., сключен между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и И. В. В., съгласно който страните се съгласяват, че кредитодателят предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, при лихвен процент на ден в размер на 0,11% и ГПР в размер на 48,40%, при което общата сума, дължима от потребителя е в размер на 619,80 лева.

В чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитополучателят се съгласява в срок до 24 часа от подписване на договора, да осигури като обезпечение по кредита си поръчителството от страна на едно физическо лице, наето на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД 2 банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки, достъпен на уебстраницата https://cashcredit.bg.

Като доказателство по делото е представен договор за възлагане на поръчителство от 26.04.2023 г., сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД и И. В. В., по силата на който страните се съгласили поръчителят да поеме задължение да отговаря солидарно за всички задължения на клиента при условията и за срока на договор за потребителски кредит тип „Кеш на ден“ №******* от 26.04.2023 г., включително за всички последици от неизпълнение на главното задължение по кредита, включително за лихвите, неустойките и разноските по събиране на вземането.

В ал. 2 на чл. 1 от договора е предвидено, че договорът влиза в сила в случай че в 24часов срок от подписване на договора за кредит и усвояване на сумата по него кредитополучателят не осигури обезпечение по кредита. В чл. 2, ал. 1 от договора за поръчителство е предвидено задължение за клиента да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 160,20 лева.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. Съгласно заключението, по счетоводни данни на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД общият размер на изплатената сума по договора за кредит възлиза на сумата от 619,80 лева, които са разпределени, както следва: 600 лева – главница и 19,80 лева – възнаградителна лихва, а според счетоводните данни на ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД платената сума по договора за възлагане на поръчителство е в размер на 160,20 лева. според вещото лице, годишният процент на разходите по кредита с включени разходи за дължимо възнаграждение за обезпечение/поръчителство възлизат на 245,60%.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 22 ЗПК срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е да докаже сключването на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от 26.04.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на сочените основания. В доказателствена тежест на ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е да докаже, че клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение и клаузата, определяща ГПР, са индивидуално уговорени.

Съдът намира, че между страните е сключен писмен договор, въз основа на който кредиторът-ответник се е задължил да предостави на потребителя-ищец кредит под формата на парична сума за опредЕ. цел, която длъжникът се е задължил да ползва съобразно уговореното и да върне в определения срок, като договорът съдържа всички необходими реквизити. Приложение в отношенията между страните следва да намерят нормите на ЗПК в действащата към момента на сключване на договора редакция, тъй като ищецът има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и няма данни при сключването на договора физическото лице да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност – чл. 9, ал. 3 ЗПК.

От страна на ищеца са наведени възражения за допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради посочване на ГПР по договора, който не отговаря на действителните разходи.

Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента 3 на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48,40 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с "Кредит Гаранция“ ЕООД, което следва да бъде включено в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.