Решение № 90 от 24.02.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Смолян, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 284/11.11.2022г., постановено по гр.д.№ 589/2022г. по описа на Смолянски районен съд е осъдена А. Н. Т., с ЕГН ********** с адрес с. С., общ. Смолян, ул.“Кап. Златка Кущинарова“ №6 на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на М. С. Е., с ЕГН ********** с адрес гр. Смолян, ***,ет.4, ап.10 сумата от 4 656,00 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от ползването през периода 11.04.2018г. до 12.04.2022г. на собствената й 1/2 ид. част от следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор ***,със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”,построена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., община Смолян,област Смолян, одобрена със заповед № РД-18-8/16.02.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК - гр. София, с трайно предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване (до 10 м.)”, с площ на имота по кадастралната карта от 562 кв.м., съгласно скица № 7667/09.12.2009 г. на АГКК, СГКК - гр. Смолян, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот №***, имот № ***, имот № *** и имот №

***, сумата от 1059,37 лв. , представляващи лихва за забава върху всяко отделно месечно обезщетение,начислена за периода 10.04.2018г. до датата на предявяване на иска 23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.Осъдена е А. Н. Т., с адрес с.С., общ. Смолян, ул.“Кап. Златка Кущинарова“ №6 да заплати на М. С. Е., с ЕГН 1

********** с адрес гр. Смолян, ***,ет.4, ап.10 делото в размер на 1 180,00лв. разноски по водене на

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 6463/30.11.2022г. от А. Н. Т., чрез пълномощника й адв.Б.М., с оплаквания за неправилност, поради противоречие със материалния закон и доказателствата по делото.Излагат се доводи, че районният съд е констатирал, но не е взел предвид обстоятелството, че дори А. Т. да е държала ключ от къщата това действие е на правно основание въз основа на възложената от ЧСИ по изп.д. № 536/2018 г. функция на пазач на имота. Делото за публична продан на имота е образувано преди исковия период на 11.04.2018г. и през този период не е осъществявано лично ползване на имота от страна на А. Т.. Кредиторът по изпълнителното производство няма никакво основание да владее и ползва описаната вещ, по аргумент от чл.486,ал. 1 ГПК, доколкото тя се оставя във владение на длъжника. Имотът е изнесен на публична продан и през исковия период е извършена публична продажба,видно от приложените по делото писмени доказателства. През исковия период Т. не е живяла в процесното жилище и не е ползвала половината имот на ищцата, включително и собствената си половина. С никакви действия не е дала повод да се счита,че има някакви претенции да ползва имота или да създава пречки за ищцата да ползва своята част. Ищцата нито е имала намерение нито е предприемала действия да влезне в този имот и да го ползва лично. За да се уважи иска по чл.31 ал.2 ЗС следва да е налице основната предпоставка за основателността му, а именно ответникът да ползва изцяло веща и това да е в причинно-следствена връзка с невъзможността ищецът да ползва своята част. След образуване на изпълнителното дело за публична продан само съдебния изпълнител може да разпореди на кого предоставя имота за отговорно пазене. В случая лицето, на което е възложено отговорното пазене на вещта не само,че не носи отговорност за ползване, но и има право на възнаграждение и разходи направени във връзка с това му задължение.В Решение № 51/27.04.2015 г. по гр. д. № 4829 / 2014 г. на ІІг.о. на ВКС е прието,че хипотезата на член 31,ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по член 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго, като препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността на друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл.31 от ЗС право на обезщетение.Според това становище на ВКС сред предпоставките за уважаването на иска по чл.31 ал. 2 ЗС е липсата на основание за личното ползване от съсобствениците. При наличието на възложена функция на пазач на имота дори ответника Т. да е осъществявала държане на ключ, да е посещавала имота с цел да се извършва оглед от страна на кандидат-купувачи, то тя не е осъществявала такова ползване по смисъла на разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС. Това обстоятелство е било известно и на взискателната по изп. дело № 536/2018 г. и ищец по настоящото дело М. Е.. Въпреки това в исковата молба се твърди и това се поддържа по време на делото,че тя ползва на лично основание, което се опровергава от представения протокол за опис по изп.д. № 536/2018г. и от гласните доказателства, събрани по делото. От показанията на разпитания свидетел и представените трудови договори и справка от НАП за сключените от Т. трудови договори е видно, че тя не 2 е осъществява лично ползване на имота,не живее в това жилище и не е преспивала там и не го е обитавала. След предходното дело с идентичен предмет Е. не е поискала да й бъде предоставен ключ, нито пък е предприемала действия да ползва имота и с поведението си Т. да е станала причина тя да не може да ползва имота. В периода на обявената публична продан съсобствениците са лишени от възможността да ползват лично имота и правомощията им са ограничени от действията на съдебния изпълнител, който след описа решава какви мерки по представянето на имота за отговорно пазене и управление ще предприеме. В случая тази роля и функция на пазач на имота е възложена на Т. и тя е изпълнявала, но без да живее и ползва в имота за лични нужди. Обстоятелството,че на този адрес е регистриран постоянния й адрес не е основание и доказателство, че тя лично ползва и живее постоянно в това жилище.От данните по делото това твърдение се опровергава.

Неправилно съдът е присъдил разноски по делото относно целия предявен иск в размер на 7 000 лева ,а не върху уважената част, като върху отхвърлената съответно не е присъдил разноски за ответната страна. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде отхвърлен предявения иск, като му бъдат присъдени разноски по делото.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 6986/21.12.2022г. от М. С. Е. с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.Е.Р. в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и във въззивната жалба се повтарят изложените в първоинстанционното производство доводи, като се твърди, че изводите на съда са неправилни. Сочи се, че оплакванията са неосноватени, като в жалбата се съдържат две противоречиви и взаимноизключващи се твърдения: от една страна се твърди, че кредиторът М. Е. в изпълнителното производство няма никакво основание да владее и ползва описаната вещ, доколкото тя остава във владение на длъжника А. Т., а от друга страна се твърди, че в периода на обявената публична продан съсобствениците са лишени от възможността да ползват лично имота и правомощията им били ограничени от действията на съдебния изпълнител, като последното твърдение не намира опора в правото. Несъстоятелни са и твърденията относно трудовите договори и справки от НАП и изводите, че това доказва липсата на ползване на имота.Несъстоятелно е и оплакването, че Е. не е търсила ключ и достъп до имота. По никакъв начин същата няма задължение повторно да търси подобен достъп, след като веднъж е налице отправена за това покана и същата не е произвела ефект, като достъп не е предоставен дори след воденото между страните предходно производство със същото правно основание. Неоснователно е и оплакването в частта на присъдените разноски очевидно от страна на жалбоподателя не е съобразено обстоятелството, че в съдебното заседание на 12.10.2022г.е допуснато изменение на исковата претенция, която със съдебното решение е изцяло уважена, поради и което няма отхвърлителна част, а присъдените разноски са съобразно уважения иск в неговата цялост. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде потвърдено, като й бъдат присъдени направенитепо делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощника си адв.М. поддържа 3 въззивната си жалба.

Въззиваемата чрез адв.Р. оспорва жалбата.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от ищцата М. С. Е. с искова молба, с която е предявила срещу А. Н. Т. иск с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 5 300 лева главница, представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от правото й да ползва собствената си 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***, със застроена площ от 79 кв.м., с предназначение “жилищна сграда-еднофамилна”, построена в ПИ с идентификатор *** по КК на с.С., община Смолян, област Смолян,одобрена със заповед № РД-188/16.02.2006 година на Изпълнителния директор на АГКК гр.София, с трайно предназначение на територията: “урбанизирана” и начин на трайно ползване “ниско застрояване (до 10 м.), с площ на имота по КК от 562 кв.м., при описаните граници, както и сумата от 1700 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение за периода от 11.04.2018-11.04.2022, начислено за периода считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до датата на подаване на исковата молба-23.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Ищцата е поддържала твърдения, че с ответницата са съсобственици на описания недвижим имот, който с влязло в сила Решение № 26 от 16.02.2009г. по гр.д.№ 1413/2007г. по на СмРС за съдебна делба е бил възложен в дял Д.А., като последния е осъден да заплати парично уравнение на дела на ищцата М. Е.. Д.А.Т. е починал на 20.09.2011г. като е оставил за свои законни наследници-съпруга А. Н. Т. и дъщеря С.Д. Т..

Последната е направила отказ от наследство, видно от удостоверение изх.№ 1990/2011 г.на РС-Смолян. Тъй като дължимото парично уравнение на дела на ищцата не е изплатено в определения от закона 6-месечен срок, решението за възлагане на гореописания недвижим имот е обезсилено по право и имотът е изнесен на публична продан с Решение № 274/27.06.2017г. по гр.д.№ 1413/2007г. По образуваното изп.д.№ 536/2018г.по описа на ЧСИ Соня Димитрова са проведени няколко неуспешни публични продани и едва с Постановление за възлагане, влязло в сила на 12.04.2022 година, съсобствеността върху описания недвижим имот е прекратена. От ищцата се твърди, че е направила опити за доброволното уреждане на въпроса относно ползването на съсобствения имот, като е изпратила нотариална покана до ответницата с рег.№ 215,том 1, акт №9 от 23.01.2012г. по описа на нотариус с рег. № 613 на НК-Ана Шопова с район на действие РС-Смолян, връчена 4 на 09.03.2012 година на ответницата, с която я е поканила да й заплаща по 120,00 лева месечно обезщетение за лишаването й от ползването на имота или да й предостави ползването на полагащата й се 1/2 идеална част от съсобственият им имот. Тъй като не се е стигнало до доброволно уреждане на спора по депозирана от ищцата М. Е. искова молба е постановено Решение № 171/22.04.2019г. по гр.д. № 399/2018г.по описа на СмРС, изменено с Решение № 376/19.09.2019г. по в.гр. д. № 261/2019 по описа на СмОС, с които ответницата А. Т. е осъдена да й заплати сумата 5 273,67 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване на собствената й 1/2 ид. част от описания по-горе имот, за периода от 10.04.2013г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал 1 ЗЗД да й заплати сумата от 520,35 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко отделно месечно обезщетение, начислено за периода, считано от първо число на месеца следващ месеца, за който се отнася обезщетението до 10.04.2018г. – датата на подаване на исковата молба, като за първата вноска за м.март лихвата се начислява считано от началната дата на периода на лихвата - 10.04.2015г.; а с въззивното решение е присъдена допълнително сумата от 186,33 лева,представляваща обезщетение за лишаване от ползване, в периода от 09.02.2018г. до 10.04.2018г. на притежавана от ищцата 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесната двуетажна жилищна сграда, находяща се в село С.. Твърди се от ищцата, че за периода след 10.04.2018 г. до която дата е налице присъдено обезщетение, съгласно посочените по-горе решения, до 12.04.2022 година, към която дата съсобствеността върху имота е прекратена, посочения съсобствен имот е продължил да се ползва еднолично от ответницата без да заплаща какъвто и да е наем или да предостави ключове от имота за ползването на същия и от ищцата, поради което претендира описаното обезщетение на основание чл.31,ал.2 от ЗС за периода от 10.04.2018г. до 12.04.2022г.