Определение № 75 от 29.09.2020, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 75

28.09.2020 г.

Окръжен съд – Велико Търново

Град Велико Търново

На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Пламен Борисов

Христо Томов

Светослав Иванов

Окръжна прокуратура - Велико Търново като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно наказателно дело № 20204100600343 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 112 от 08.07.2020 г. постановено по ЧНД № 168 по описа на Свищовския районен съд за 2020 година, състав на съда отменил постановлението от 10.04.2020 г. на прокурор ЛМ при Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на досъдебно производство, с което производството под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов /преписка № 957/2016 г. на прокуратурата / било прекратено на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1 , т. 1 и т. 4 от НПК, поради липса на извършено престъпление от ИДИ и ЛГН.

Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената част на съдебния акт указания.

Съдът се разпоредил съобщение за изготвения от него акт да се изпрати освен на двете обвиняеми лица, ИДИ и ЛГН, още и на РП Свищов, както и на възприетите от прокурора, а по-късно и от съда за пострадали, посочените в постановлението и определението лица.

Тоест наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, както и поради това, че деецът е починал.

Първоинстанционният съд преценил и направил извод, макар и това да не е било изрично обективирано, че депозираната жалба против постановлението за прекратяване 1 на досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов /преписка № 957/2016 г. на прокуратурата /, образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 3 1 3 , а л . 3 , във вр. с ал. 1 от НК е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има активна легитимация и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, от възприетата фактическа обстановка и събрани по делото доказателства, районният съд намерил, че жалбата се явява основателна.

Срещу съдебния акт постъпил частен протест от Районна прокуратура гр.

Свищов, чрез процесуалния представител по закон инаблюдаващ делото прокурор Л М, която съобразно приложената разписка за получено обявление го е получила /обявлението/ н а 15.07.2020 г.. В протеста са наведени основания за отмяна на съдебното определение от 08.07.2020 г. изцяло предвид неговата необоснованост и незаконосъобразност, като според прокурора то се явява също така немотивирано и неправилно. В подкрепа на това обвинителят твърди, че с акта на РС - Свищов е прието наличието на пропуск в разследването. Нямало подробен разпит на нотариус А, която следвало да отговори според съда на въпросите, какво са обяснили двете обвиняеми ИДИ и ЛГН за декларацията, дали им е било обяснено от нотариуса какви са правните последици от декларацията и за нейното значение. Това се явявало пречка за събирането на доказателства в пълнота, които да могат да обосноват несъмнен извод относно извършените деяния. Изложеното единствено послужило за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателно производство на от 10.04.2020 г. и указването на нов подробен разпит на последния нотариус, пред който била ползвана декларацията създадена от починалия К Д.

Прокурорът изразява несъгласие с извода на решилия делото съдия, че именно допълнителен разпит на нотариус А би променил фактическата обстановка по делото, тъй като самата декларация се явявала плод на обичайната практика на нотариусите, и тя не е била нормативно изискуема, за да имат те /нотариусите/ някакви задължения във връзка с нея.

Твърдят се допуснати неправилни от гледна точка на процесуалния и материалния закон действия и направени изводи от съда. По - нататък в протеста се излагат собствени аргументи и по съществото на спора. Не се представят писмени доказателства към частния протест и не се прави искане за събиране на допълнителни такива, а се иска само изцяло отмяна на определението.

При това се моли съда да потвърди и постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

Настоящата съдебна инстанция намира, че частния протест е процесуално допустим и подаден в срок, а разгледан по същество се явява и основателен, макар и на 2 друго правно основание по отношение прекратяването на наказателното производство.

Това налага изменение на постановлението от 10.04.2020 г. на прокурор Л Мпри Районна прокуратура гр. Свищов за прекратяване на досъдебно производство, с което производството под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов е прекратено.

Съдът като взе предвид законосъобразността на администрирането на прокурорската преписка и делото, връчването на постановлението и определението, представените писмени доказателства с тях и към протеста, намира за установено следното:

Досъдебното производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов /прокурорска преписка № 957/2016 г. на прокуратурата/ е образувано на 20.01.2017 г. от С Н - прокурор в Районна прокуратура - Свищов и водено за това, че за времето от 10.10.2012 г. в гр. Горна Оряховица и на 07.08.2013 г. в гр. Свищов неизвестен извършител е потвърдил неистина в частен документ – декларация, че Л П Х и Л Х Т е едно и също лице и е употребен този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

Разследването е приключило на 20.03.2020 г. и материалите са изпратени на РП гр.

Свищов от разследващия орган Т И - разследващ полицай към РУ Свищов с мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

По делото са привлечени като обвиняеми и съответно наложени мерки за процесуална принуда спрямо лицата, както следва – с постановлението от 22.01.2020 г. е повдигнато и предявено на 27.02.2020 г. н а И Д И обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК и с постановлението от 22.01.2020 г. е повдигнато и предявено на 02.03.2020 г. на ЛГН обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК. На двете обвиняеми лица е взета мярка за неотклонение „подписка“.

За да прекрати наказателното производство по горното дело с постановлението си от 10.04.2020 г. наблюдаващият прокурор Л М приела, че от фактическа страна не са налице всички изискуеми елементи изграждащи обективната страна на деяние, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК или друг състав от този член на НК. Счита, че се касае за извършено престъпление от К Й Д по чл. 212, ал. 1 от НК по отношение актовете на имуществено разпореждане с идеални части от недвижими имоти без правно основание въз основа на невярно деклариране извършено от него пред нотариус Б в гр. Велико Търново, за която му дейност наказателна отговорност не е била реализирана поради това, че същият починал на 12.04.2017 г.

При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е недопустимо. Същото е постановено в проведено недопустимо съдебно производство по реда на чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК. Това е така, по следните съображения:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа. Посоченото показва, че в цитираната законова разпоредба изрично са посочени лицата, които са легитимирани да подават жалба против постановление за прекратяване на наказателно производство, като кръгът на тези лица не може да бъде разширяван по усмотрение на прокурора или съда. По смисъла на посочения законов текст това са обвиняемият, по отношение на когото производството е прекратено; пострадалите от престъплението или техните наследници; или ощетеното юридическо лице, т.е. законодателят изчерпателно е посочил кръга от лицата, чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от прекратяването на наказателното производство, с оглед възможността да защитят същите чрез предизвикване на съдебен контрол в досъдебното производство, чрез подаване на жалба против постановлението за прекратяване. Кръгът на посочените в цитираната законова разпоредба лица съвпада с тези, които биха имали правен интерес да се конституират като страни в наказателния процес - като граждански ищци или частни обвинители /или и в двете качества/. С други думи, оправомощени да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателно производство са само и единствено тези лица, които имат пряк и непосредствен личен интерес от защита на евентуално засегнати от прекратяването на наказателното производство техни права и законни интереси, но не и всяко друго лице, което е логично, имайки предвид, че законодателя е възложил защитата на обществения интерес в случаите на извършено престъпление от общ характер именно на прокурора.

В настоящият случай е видно от събраните на досъдебното производство доказателства /Постановленията от 22.01.2020 г., с които по делото са привлечени като обвиняеми и съответно е взета мярка за процесуална принуда на ИД И и ЛГН – от лист 1 до лист 6 на том втори от ДП/, че двете посочени лица са придобили процесуалното качество на обвиняеми. Посоченото, наред с обстоятелството,че прекратеното наказателно производство по досъдебно производство под № ЗМ - 23/2017 г. по описа на РУ Свищов е образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 313, а л . 3 , във вр. с ал. 1 от НК - за това, ч е за времето от 10.10.2012 г. в гр. Горна Оряховица и на 07.08.2013 г. в гр. Свищов е потвърдил неистина в частен документ – декларация, че Л П Х и Л Х Т е едно и също лице и е употребен този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства, налага извода, че по никакъв начин не са засегнати права и законни интереси на свидетелите, определени от СвРС и прокуратурата като пострадали В. Б. Л. , Г Н Ж, Р 4

П В, И Н П, Н Н М, К Б К, Г Б К и П Г Д, които биха могли да бъдат предмет на защита, чрез обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Това е така, тъй като твърдяните имуществени вреди не биха могли да настъпят конкретно от престъплението по чл. 313, а л . 3, във вр. с ал. 1 от НК, предмет на разглеждане по делото.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК следва изводът, че в това производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст, на ал. 4, които лица са изчерпателно изброени в закона. Това са обвиняемият , пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице. Основната предпоставка за наличие на процесуална правоспособност пострадалият, според разпоредбите на чл. 74, ал. 1, чл. 76 и чл. 84, ал.

1 от НПК, да встъпи като страна в наказателния процес е твърдените от него имуществени и неимуществени вреди от престъплението да са претърпени от конкретното престъпление. В настоящия случай жалбата пред СвРС срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена от лица, което нямат качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, поради което за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и подадената от нея и процесуалния и представител жалба е процесуално недопустима, съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК.

С оглед специфичния обект на документните престъпления /обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането/, правилно първоинстанционният съд е приел, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице. Тези престъпления са формални и не се изисква настъпване на определен противоправен резултат. Същите не съдържат от обективна страна на състава конкретни вредни последици, относими към определено лице като пострадало по смисъла на чл. 7 4 от НПК. Разбира се това не означава, че при формалните престъпления, каквото е и процесното, при които вредните последици не са признаци от състава на престъплението, вредни последици не са налице. Поначало липсата на съставомерни вреди при тях не може да изключи предпоставяне увреждане или застрашаване на обществените отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Отделни права на гражданите могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне и използване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че жалбоподателката е придобила 5 качеството на пострадала, предвид обществените отношения, защитени пряко от посегателствата по смисъла на Глава девета от НК.