Решение № 263456 от 27.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 27.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с.

ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7136 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

77448/27.04.2020г. по гр.д. № 68773 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 63-ти състав Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на Т.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4000лв., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от увреждания, причинени при ПТП, настъпило на 25.04.2018г. в гр. София, по вина на водач на „Опел Uорса”, рег.

№ *******застрахован при Застрахователно дружество Б.И.”АД по застраховка Гражданска отговорност”; на основание на чл.

78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 782лв, като неоснователни е отхвърлен иска за горницата над 4000лв. до предявен размер от 10 000лв. – частичен иск целият за 15000лв., като Т.Д.Б., ЕГН

********** е осъдена да заплати на Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК съдебни разноски от 520лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5059258/22.05.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.Д.Б., ЕГН ********** в частта, с която е отхвърлен иска му. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че било установено че ответникът отговаря за обезщетяването на претърпените от нея вреди, присъденият от районния съд размер на обезщетението не отговарял на справедливостта. От процесното ПТП била претърпяла „камшичен удар”, насилствена хиперекстензия на шийния отдел довела до травматични и неврологични увреждания, включително увреждане на шийните коренчета и междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия , силна болкова симптоматика, ограничени активни движения, вертебрален синдром в шийната област на гръбначния стълб, придружен с болка, ирадираща към раменете и ръцете и др. Установено било, че ПТ подействало като катализатор на болковия синдром на дегенеративните промени в шийния отдел на гръбначния стълб, изпитвала силни болки продължителен период от време, оплакванията от травмата могат да се хронифицират и да я съпътстват до живот и към момента изпитвала болки в шията и гърба, които се разпростирали към раменния пояс и по продължение на гръбначния стълб, съпроводено с изтръпване на ръцете. Справедливото обезщетение било 15 000лв., което съответствало на добрите застрахователни практики и с трайната съдебна практика. Претендирала е разноски. Оспорила е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски .

Въззиваемият-ответник по исковете Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№

2029408/25.10.2018г. на Т.Д.Б., ЕГН ********** срещу Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* , с която е поискал от съда на основание на чл. 432 и чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000лв. – частичен иск целият за 15 000лв., ведно със законната лихва от 25.10.2018г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди представляващи болки и страдания от причинени на 25.04.2018г. в гр. София от виновно противоправно поведение на Г.В.В.като водач на лек автомобил „Опел Корса”, рег. № *****, застрахован при Застрахователно дружество З.Б.И.”АД по застраховка

„Гражданска отговорност” полица № BG/02/117002335230/25.08.2017г. като му се присъдят и разноските по делото. Навела е твърдения, че на 25.04.2018г. в гр.

София управлявала „Опел Корса” рег. №*****, била спряла и тогава автомобил бил ударен от движещия се зад нея автомобил „Опел Корса”, рег. № *****, управляван отГ.В. поради неспазване на дистанция и движение с несъобразена скорост от В..

Посочила е, че в резултат на ПТП получила камшичен удар довел до увреждане на увреждане на шийните коренчета и междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия , силна болка и опъване в шията, ирадираща към раменете и ръцете, главоболие, замайване и световъртеж, при прегледа в спешен кабинет било установени тези увреждания, лекувала се 2 месеца но поради липса на ефект била хоспитализирана, към момента все още изпитвала болки в шията, които се разпростирали към раменния пояс и ръцете, по продължението на гръбначния стълб, при движение болките се усилвали, често имала главоболие , което създавало дискомфорт в ежедневните дейности, изпитала силен стрес при ПТП, довел до уплах и нежелание да шофира, дискомфорт и страх при пътуване с МПС, не можела да води пълноценен живот и да спортува. Посочила е, предявила искане до ответника да й заплати обезщетение, но той отказал неоснователно, справедливия размер на обезщетението било 15 000лв, предявила е частичен иск за 5000лв. увеличен по размер на 25.02.2020г. Претендирала е разноски.

Ответникът Застрахователно дружество Б.И.”АД, ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорило исковете. Навело е твърдения, че няма валидно правоотношение по застраховка „ГО” с водача на „Опел Корса”, рег. № *****, ПТП не било настъпило по механизма, посочен в исковата молба, не било причинено от водача на

„Опел Корса”, рег. № ***** , настъпилите вреди не били резултат единствено от поведение на водач на този автомобил, ищцата пътувала без поставен обезопасителен колан и така съпричинила вредите с участие от 90%, ищцата не била претърпяла процесните вреди, те не били в причинно-следствена връзка с ПТП, не била претърпяла продължителни болки и страдания, същите се дължали на предишни заболявания и дегенеративно-хронични изменения при ищеца., оздравителния процес не бил дълъг, ищцата не била спазила лекарски предписания, не била преживяла стрес и душевни страдания, размер бил прекомерен. Претендирало е разноски.

Прието е неоспорено от страните извлечение от регистъра на Гаранционен фонд, съгласно който за МПС рег. № ***** има сключена със Застрахователно дружество З.Б.И.”АД застраховка „Гражданска отговорност” полица № BG/02/117002335230/25.08.2017г.

По делото са приети констативен протокол за ПТП № К-266/25.04.2018г., , носещ подписи на служители на МВР, акт №

429130/25.04.2018г., Наказателно постановление №

18-4332-007408/11.05.2018г., съгласно които на 25.04.2018г. в гр. София на бул. Цариградско шосе” в района на № 238 е настъпило ПТП, при което Г.В.В.като водач на „Опел Корса”, рег. № ***** поради несъобразена с интензивността на движението скорост реализирала удар с движещия се пред нея Опел Корса” рег. №*****, управляван от Т.Д.Б., при което пострадала Б., прегледана в болница „Св.Анна” с поставена работна диагноза „контузия на шията”, наГ.В. е наложено административно наказание за нарушение на правилата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

Приети са лист за преглед на пациент № 36947/10.12.2016г., амбулаторни листове от 08.05.2018г., от 11.05.2018г., от 22.05.2018г., съгласно които на 25.04.2018г. Т.Б. е бил прегледана в лечебно заведение и е поставена диагноза „навяхване на шията”, при последващите прегледи през май 2018г. е поставена основна диагноза „радикулопатия”, придружаващи заболявания „увреждане на междупрешленни дискове в шийния отдел с радикулопатия, увреждане на шийните коренчета, оплаквала се от опъване и болки в шията, ирадиращи към рамене и ръце, дискомфорт в равновесието и в главата, , на 22.05.2018г.е установен „вертебрален синдром” ограничени движения в С-сегмент, както и че медикаментозно лечение няма ефект, насочена е към планова хоспитализация с цел уточняване на състояние и лечение.

Приети са болнични листове от 26.04.2018г., от

11.05.2018г., от 28.05.2018г., съгласно които ищцата е била в отпуск поради болест за периода от 26.04.2018г. до 21.06.2018г. поради заболяване съответно „сегментарна или соматична дисфункция”; „радикулопатия”; „увреждане на шийните коренчета”.

Прието е заявление от 29.08.2018г. , отговор от

15.10.2018г., съгласно които на 29.08.2018г. ищцата е поискала от ответника да й заплати обезщетение за вредите, претърпени от нея при процесното ПТП, на 15.10.2018г. ответникът е отказал да изплати такова поради недоказано виновно противоправно поведение на застрахования при него водач.

Прието е разчитане на ЯМР изследване от

21.05.2018г., съгласно което при ищеца е установено заболяване „остеохондроза. цервикоспондилоза. дискова болест”.

Приета е епикриза от 28.05.2018г. , издадена от МБАЛНП

„Св.Наум”, съгласно която ищцата е била хоспитализирана от 23.05.2018г. до 28.05.2018г., окончателната диагноза е „ увреждане на шийните коренчета” приета с оплаквания за силна болка в лява лицева половина и врата, изтръпване на двете ръце, световъртеж при промяна на позиция на глава, които били от 25.04.2018г., когато претърпяла ПТП с удар отзад, установено е при изследавинята ЕНГ данни за левостранна предкоренчова увреда С 6, С 8, ТН1, предписано е медикаментозно лечение.

Разпитан по делото св.

Б.Б.е заявил, че е съпруг на ищеца, ищцата му се обадила по телефона и му казала, че е претърпяла

ПТП и се чувства зле, свидетелят отишъл на място на бул. „Цариградско шосе” и я видял седнала на тротоара, цялата червена и прежулена през гърдите от колана на автомобила, била цялата изтръпнала, полицаите били там, линейката я откарала в болница „Св.Ана” в последствие я хоспитализирали в болница „Св.Наум”. Посочил е, че ръцете на ищеца постоянно изтръпват, има болки в гръбнака и не може да се изправи, да се върти, давела се като преглъща вода по-бързо, такива били оплакванията й към момента, ищцата постоянно ходела на прегледи, процедури, масажи, приемала предписаните й препарати.

Увреждането на ищеца било основно във врата, от болницата я изписали с яка, която ищцата носела дълго време, сега изпитвала болки след по-тежко физическо натоварване.

С прието по делото заключение по комплексната съдебно-автотехническа-медицинската експертиза вещите лица след запознаване с доказателствата по делото и преглед на ищеца от вещото лице – лекар, са посочили, че процесното ПТП може да настъпи поради несъобразена скорост от водача на застрахования при ответника автомобил, попречила му да спре без да настъпи удар с автомобила пред него, травмите на ищеца могат да настъпят от процесното ПТП, включително камшичен удар при който да се увредят шията и части от гръбначния стълб,, предпазният колан няма защитна функция при удар отзад, при който тялото се притиска към облегалката на автомобила, ищцата търпяла болки с висок интензитет първите 2 седмици след ПТП, период на възстановяване обичайно е 20-25 дни, нямало данни ищцата да е имала придружаващи заболявания преди процесното ПТП, които да повлияят върху лечението на процесните травми. Неврологичните заболявания не били от тяхна компетентност.

С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от невролог, вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че уврежданията на шийните коренчета при ищеца са резултат от контузия с навяхване на шията-насилствено разтягане и хиперфлексия-навеждане напред, известно като „камшичен удар”. Тези заболявания били установени при ищеца при прегледите и от невролог като болково ограничени активни движения, вертебрален синдром в шийната област на гръбначния стълб с повишена чувствителност на горните крайници както и в изследването ЯМР. Посочило е, че установената при изследването ЯМР шийна остеохондроза е дегенеративно заболяване, шийната спондилоза била неспецифичен дегенеративен процес, изгладената физиологична лордоза била индиректен белег за наличие на спазъм в шийната мускулатура. При описан камшичен удар, тази лордоза била белег за навяхване и на нея се дължала болката в шията. Дископатия на ниво С4,С5,С6 с дискови протрузии можело да се причини от внезапно рязко движение, внезапно извъртане на тялото, вдигане на тежести и др. , протрузията била силно болезнена, като по рефлексен път се създавало мускулна контрактура- вертебрален синдром. Период на възстановяване бил 14 дни за навяхване на шията при лечение с медикаменти и носене на шийна яка, статистически около 5% от оплакванията можело да хронифицират, това бил период за носене на яка и на силни болки. При ищцата лечение продължило дълго. Възможно било при ищеца оплакванията да са до края на живота, имало протрузии на две нива, възможна причина за тях било процесното ПТП, други причини също били възможни, но нямало данни за такива по делото. При ищцата имало дегенеративни изменения и ако преди ПТП не е изпитвала болки, то било възможно травмата при ПТП да е катализатор на болки и те да продължат цял живот. Болка щяло да проворика всяко физическо насилване и принудителна поза, ищцата трябвало да се проследява от невролог и неврохирург за да се установи кога е момент за хирургично отстраняване.