Присъда № 11 от 16.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

МОТИВИ по Присъда постановена

№ 11/ 16.04.2025 г., по ВНОХД № 476/2024 г. по описа на съда

Производството по делото е за втори път пред въззивния съд, след като с Решение № 37/25.10.2021 г. на КнОС, постановено по ВНОХД № 316/2021 г. по описа на съда е отменена изцяло предходна осъдителна Присъда № 260018/24.02.2021 г.на Дупнишкия районен съд по НОХД № 1549/2016 г. и делото е върнато с указания за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд.

Настоящото дело е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия С. В.

И., ЕГН **********, от гр. Д., подадена чрез повереника му адв. И. К. от АК – П. срещу постановената след връщането Присъда № 23/4.04.2024 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1101/2021 г. по описа на съда, с която той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да се търпи при първоначален общ режим.

На основание чл.68 ал.1 НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 366/2012 г. на РС – Каварна ЛС за срок от 3 месеца, което да се търпи при първоначален общ режим. С присъдата е уважен гражданския иск на гражданския ищец В. И. за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от ***** г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимия С. И. е осъден да заплати разноските по делото, както следва: по сметка на ДнРС - 1653,89 лв. , по сметка на ОД МВР-Кюстендил – 193,30 лв., както и д.т. съразмерно уважения граждански иск в размер на 200 лв. , както и разноските на гражданския ищец и частен обвинител в размер на 800 лв.

Релевирани са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на осъдителната присъда поради неправилен анализ от съда на събраните в ДП и СП доказателства, като се поддържа, че подсъдимият не е нападнал пръв ромите, а те са го пребили зверски с тръби, той е паднал и е загубил съзнание, влачили са го и той по чудо е оцелял и в тази връзка неправилно е даден превес на показанията на пострадалия В. И. М.. Твърди се още, че районният съд не е приел нито един обоснован, почиващ на събраните доказателства довод на защитата, за да стигне до извода за наличие хипотезата на чл.12 ал.1 НК. Релевират се и оплаквания за явна несправедливост на наказанието и неправилно неприлагане на чл.55 НК поради наличие на влезли в сила осъдителни присъди за М.и. В жалбата се сочи също, че по приведеното в изпълнение по чл.68 ал.1 НК наказание подсъдимият е реабилитиран по чл.88 а НК. По тези съображения се моли за постановяване на оправдателна присъда.

В с.з. жалбата се оспорва от прокурора, който намира присъдата на ДнРС за 1 правилна, законосъобразна и мотивирана и като такава моли съда да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. И. - адв. Р. А. в пледоарията си се присъедини изцяло към казаното от прокурора, като счита, че от събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен и категоричен начин е установено, че подсъдимият е извършил деянието по повдигнатото му обвинение и моли за потвърждаване присъдата на ДнРС в наказателната и гражданска части. Защитникът на подсъдимия адв. И. К. моли съда за отмяна на осъдителната присъда по отношение на подзащитния му подс. С. И. по изложените в жалбата съображения и събраните гласни доказателства пред въззивния съд – големите противоречия в показанията на разпитаните свидетели – синове на пострадалия относно предмета на престъплението.

Поддържа се становище за необоснованост на възприетата от ДнРС фактическа обстановка и игнориране показанията на св.С. М. от ДнРС, които показания са непротиворечиви при всички разпити относно факта, че свидетелят не е виждал нож, както и подсъдимият да напада пострадалия.

Адв. К. очерта фактическа обстановка, според която не частния обвинител е бил нападнат, а подсъдимия е зверски нападнат от частния обвинител и двамата му синове и е бил пребит от тях с металната тръба, предявена във въззивното производство на свидетелите Н. М. и Д. М.. Адв. К. акцентира на противоречията в доказателствата относно причината за полученото от частния обвинител нараняване на ръката, за което при прегледа му в Спешна помощ е заявил, че е паднал на ръката си и е недоказано нападението на подсъдимия над частния обвинител, като това според защитата е защитна негова позиция с оглед побоя над подсъдимия, извършен от частния обвинител и синовете му. Моли се съдът да вземе предвид казаното от свидетелите М.и на разпита им пред ДнРС на 18.01.2022 г., както и и очната ставка пред ДнРС между синовете на пострадалия и св. С. М. на 27.02.2024 г.

Защитата поддържа, че ножът е бил оставен от някой на мястото, където е бил намерен впоследствие и е бил удобно показан на полицаите от единия от синовете на пострадалия, които дори не можаха да идентифицират ножа по цвят пред въззивния съд, както и по него не са установени отпечатъци от подсъдимия, за да се приеме, че той е държал този нож. Деянието е несъставомерно според адв. К. и поради факта, че по несъмнен начин не е установено трайно затрудняване движението на десния горен крайник на пострадалия, а според първата СМЕ затруднението е само относно сгъваемостта на първия лъч. И алтернативно, адв. К. счита, че дори и да е имало някакви действия от неговия подзащитен, то те са били поради наличие предпоставките на института на неизбежната отбрана. По тези съображения се моли за оправдаването на подсъдимия.

Подсъдимият С. И. в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му и допълни, че твърденията на пострадалия и неговите са различни и съдът трябва да ги прецени, но той изобщо не е слизал от колата и „тези хора“ идват пред къщата на баба му и започват да му нанасят удари по 2 лицето, за което и днес има видими артикуларни белези.

Като последна дума подсъдимият С. И. помоли съда да го оневини.

С обжалваната присъда подсъдимия С. В. И., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***** г., около 3 часа в гр. Д., обл.К., на ул.“***********“ пред дом *****, е причинил на В. М. И., от с .Д., общ. Д., средна телесна повреда, изразяваща се в срязано сухожилие на дългия сгъвач на палеца, представляващо състояние на трайно затрудняване движението на горния десен крайник, като го е порязал с нож в основата на палеца на дясната ръка, поради което и на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 и чл.54 ал.1 НК му е наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение предходно отложено наказание по НОХД № 366/2012 г.на РС – Каварна „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване. С присъдата е уважен гражданския иск на пострадалия В. И. за сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието ***** г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 15 000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен. Описаните веществени доказателства е постановено да се отнемат в полза на държавата и подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото – 1653,89 лв. и 200 лв. държавна такса съразмерно на уважената част на гражданския иск, като и двете суми да се заплатят по сметка на ДнРС.

С постановената от въззивния състав Присъда № 11/16.04.2025 г. се отмени присъдата на ДнРС в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната части и в частта за веществените доказателства и разноските и в тези части съдът на основание чл.304 НПК призна подсъдимия С. В. И. за невиновен в извършване на описаното по-горе престъпление по чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 НК, отхвърли гражданския иск за сумата от 5000 лв.,ведно със законната лихва от 30.0-8.2015 г. до окончателното изплащане, постанови отнемане на веществените доказателства при усл.на чл.112 НПК в полза на държавата и се потвърди присъдата на ДнРС в отхвърлителната част на гражданския иск за сумата над 5000 лв. до претендираните 15 000 лв.

За да постанови тази нова присъда, настоящият съдебен състав на основание чл. 13, чл. 14 и чл.107 ал.5 от НПК обсъди събраните по делото доказателства при условията на чл.305 ал.3 НПК и в рамките на правомощията си по чл.313 и сл.НПК, прие следното от фактическа и правна страна:

На 29.08.2015 г. вечерта подс. С. И. бил със св.И. З. в къща в гр.Д., където се почерпили. В един момент между присъстващите възникнал спор дали вилата на общ техен познат Ш./вече починал/, която се намира в близост до ул.“***********“ , е била разбита. За да установят въпросната вила разбита ли е или не, след полунощ, вече на ***** г. около 2 часа, двамата тръгнали за кв.“***********“ с колата на подсъдимия „****“, като колата карал подсъдимият. Подсъдимият бил облечен с потник и къси панталони, а на главата си носел шапка. Отишли до вилата и установили, че е разбита.

3

Подсъдимият С. И. имал съмнение, че пострадалият В. И. и синовете му имат нещо общо с разбиването на вилата и като си тръгнали от разбитата вила, отишли с колата на подсъдимия, управлявана от него, пред къщата на частния обвинител В. И.. Подсъдимият започнал да вика и да свири с клаксона, като питал къде живее лице ан име А.. От къщата излезли частния обвинител и синовете му Н. М. и Д. М. и попитали подсъдимия какво иска.

Последният,без да слиза от колата, започнал да вика, че те са разбили вилата на приятеля му и да ги обижда, като тримата казали, че нямат нищо общо с това. Частният обвинител В. И. казал на подсъдимия да си ходи.

Извършени са три обаждания на телефон 112. Първият файл е от телефон ******** е с обща продължителност на разговора 1 минута 38 секунди. Той съдържа обаждане в 3,05 часа, което е последно и най-късно като време, от частния обвинител В. И., който е поискал съдействие , „че идват едни момчета българи с „****“и ги тормозят, а те са роми и той едва си удържа децата, не иска разправии. Вторият файл е с продължителност 1 минута 50 секунди и е от същия телефон, но се е обаждала жена – И.Н., която е поискала“една полиция, ако може по-бързо“, защото мъже се бият и по-нататък е казала, че едни мъже са пред къщата на братовчед й и се заканват с бой. Третият файл е от телефон ************ и е с продължителност 41 секунди с обаждане в 3,03 часа. Той съдържа обаждане от жена с името М.а, която е казала, че „става много лош бой“ в циганската махала в Д. в „***********“ и че дошли едни момчета с кола и почнали да се бият с бухалки.

След размяна на словесни обиди подсъдимият с колата, в която бил и св. З., потеглил нагоре по ул.“***********“, като подсъдимият спрял колата пред къщата на св.С. М., която се намирала през една къща от къщата на св. Р.Г., баба на подсъдимия, където и той живеел. Подсъдимият излязъл от колата и позвънил по телефона на св.С. М./ който е с етническа принадлежност ром според заявеното от св. З./, който му отворил. Подсъдимият му казал, че се е скарал с едни комшии и му казал да дойде с него, за да ги намерят, след което тръгнал пеша надолу по ул.“***********“, като колата останала пред дома на св.С. М. и последният тръгнал след подсъдимия.

Св.С. М. видял, че когато подсъдимият стигнал пред къщата на баба си на ул.“***********“ дом ***, го „налетели“ четирима души и започнали да бият подсъдимия С. И.. Св.С. М. разпознал трима от тях – това били частният обвинител В. И. и синовете му Н. М. и Д. М./тримата също са от ромски етнос/, като не разпознал четвъртото лице по име, а само по физиономия и посочва, че е от с. Дж.. Тримата удряли подсъдимия по цялото тяло, като св. Н.

И. го удрял с дървен прът, а частният обвинител В. И. – с метален прът. От жестокия побой металният прът се извил и огънал в единия край и именно с този прът частният обвинител В. И., докато нанасял побоя над подсъдимия, се порязал на дясната ръка, между палеца и показалеца. Св. Ст.М. се опитал да ги разтърве и да издърпа подсъдимия, но било трудно, защото четиримата се струпали на едно място върху подсъдимия. Когато подсъдимият паднал на 4 земята, целят в кръв, нападателите си тръгнали. В същия момент с колата на подсъдимия на мястото пристигнал св. И. З..

Подсъдимият лежал на земята, имал кръв по лицето, бил с избити зъби и имал цепнатина по бузата до устата. На това място имало много кръв и се намирала едната джапанка на подсъдимия. Свидетелите И. З. и С. М. качили подсъдимият в колата му и с нея го закарали в Бърза помощ в Д..