Решение № 122 от 11.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20235000600150 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Претендира се за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, отмяна на постановеното решение, с което е била изменена осъдителната присъда на първия съд и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда. При условията на алтернативност се иска намаляване на наказанието като явно несправедливо.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането.

1

Настоящият съд намира, че искането за възобновяване се явява направено от надлежно легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и касае съдебен акт от кръга на тези, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, явява се депозирано в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, поради което е допустимо.

Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно.

С присъда № 260038 от 16.02.2021 г. по НОХД № 7401/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, ІV н. с. подсъдимият С. Н. К. е бил признат за ВИНОВЕН за това, че на 05.07.2016 г. в *, на кръстовището на ул.

„*“ и ул. „*“, при управление на моторно противозаконно – лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. №*, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. В. Т. с ЕГН: **********, изразяваща се в счупване на лакътната кост и втората дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. За така извършеното престъпление първият съд е наложил на К. наказание при условията на чл. 54 и чл. 57, ал. 2 НК - ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна сила, като и лишаване от правоуправление за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Съдебният акт е бил обжалван от подс. К. чрез защитника му адв. Н. С. пред Окръжен съд - Пловдив, който с решение № 34 от 01.02.2023 г. по ВНОХД № 1651/2021 г. изменил присъдата на първата инстанция в санкционно – осъдителната й част, като намалил размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от една година на осем месеца, което сторил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Потвърдил присъдата в останалата й част.

Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.

На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с липсата на изменение на обвинението при установено основание за съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.

2

Релевираните доводи са за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждането на делото пред окръжния съд основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Като такова се сочи осъждането на К. по непредявено обвинение, при липсата на съответното му изменение пред първоинстанционния съд по реда на чл. 287, ал. 1 НПК във връзка със съществена промяна на обстоятелствата част на обвинението, доколкото въззивният съд е приел, че К. се движел не направо, както се твърдяло и в обвинителния акт, а извършвал завой надясно и така се отзовал на пешеходната пътека, където реализирал ПТП. Защитата намира, че тази промяна на фактите съставлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и влияе на обстоятелствата, които определят обективната страна на деянието и поражда нуждата от допълнителни усилия от страна на подсъдимия при упражняване на правото му на защита. Посочените нарушения, според защитата, са нарушили съществено правото на защита на осъдения.

Настоящият съд намира, че обстоятелството по какъв начин подсъдимият се е отзовал с автомобила си на кръстовището до навлизането си с него на пешеходната пътека, не представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по смисъла на чл. 287, ал. 1 НПК.

Съгласно ТР № 57 от 04.12.1984 г. по н. д. № 13/1984 г. на ОСНК, когато на съдебното следствие се установят обстоятелства, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението, но не са посочени в обвинителния акт и по тях подсъдимият не се е защитавал, защото не са му били предявени по надлежния процесуален ред, е налице изменение на обвинението. В случая не е налице съществено изменение на фактическите обстоятелства, доколкото не е налице промяна по отношение на извършителя на деянието, причинените увреждания, причинно-следствена връзка, времето и мястото на настъпване на ПТП и механизма на настъпването му.

Претенцията на защитата не намира опора и в съдебната практика и частност цитираното по-горе ТР. Видно и от ТР № 2 от 2002 г. съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението е налице, когато за първи път с присъдата се приемат за установени обстоятелства, които се отнасят към признаците от обективната или субективната страна на престъплението, както и при въвеждането на допълнителни признаци от по-тежко квалифициран състав на престъплението. В случая посочената от защита вариация в 3 решението на въззивния съд относно предшестващото движение на автомобила на подсъдимия преди да достигне до кръстовището, не съдържа съставомерен признак от престъплението по чл. 343 НК и участието на жалбоподателя в него. Отделно от това, в цитираното по-горе ТР на ОСНК изрично е било отбелязано, че промяната в обстоятелствата от значение за начина на извършване на престъплението, могат да доведат до ограничаване на правото на защитата поради неизпълнение на процедурата по чл. 287, ал. 1 НПК единствено в случаите, когато начинът е признак от състава на престъплението, каквато хипотеза в случая не е налице.

В горната насока са били и доводите на въззвния съд, които се споделят от настоящата инстанция.

Що се касае до заявената явна несправедливост на наложената кумулативна санкция, мотивирана с несъответствието й с обществената опасност на деянието и дееца, следва да се каже, че въззивният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за определяне на съответната кумулативна санкция в рамките на предвидената законова рамка, като наказанието лишаване от свобода е било наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК – при отчитането на изключително обстоятелство, мотивирано с неразумната продължителност на наказателното производство, водено спрямо дееца. Приетите индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за извършеното деяние, не разкриват очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при наличието на множество и разнородни нарушения на пътните правила в справката на водач на осъдения по отношение на наложеното наказание лишаване от права. Следва да си има предвид, че всяко наказание, в това число и тези наложени по административен ред, представляват предупреждение към административния нарушител да преосмисли и коригира поведението си – в случая като водач.

По отношение на осъдения този ефект се е оказал непостижим, като фактът на немалкия брой административни нарушения, макар и в преобладаваща си част – формални, но свързани с трудовата му ангажираност като водач, без съмнение не позволяват наказанието лишаване от правоуправление да бъде възприето за несъобразено с данните от справката му за нарушения на правилата за движение по пътищата и явно несправедливо.

4

Във връзка с посочените съображения липсват нарушения от поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и изменената с него присъда по реда на възобновяването, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. К. за възобновяване на ВНОХД № 1651/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е била изменена присъда № 260038 от 16.02.2021 г., постановена по НОХД № 7401/2019 г. на Районен съд – Пловдив, IV н. с.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5