Решение № 253 от 02.07.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500203 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1023/10.11.25 г. по гр. д. 6683/24 г. на ПРС е ДОПУСНАТО извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот, находящ гр. Перник, а именно:

СЕВЕРОЗАПАДНАТА ЧАСТ ОТ МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА БЛИЗНАК, построена в лицевата част на парцела откъм улицата, със застроена площ на частта от 64 кв.м, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и таван, като всеки от етажите се състои от две стаи, кухня с ниша, баня с тоалетна и коридор, с вътрешно стълбище, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм северната страна на поземления имот, подробно описан по-горе, идентична и съответстваща съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер ***, застроена площ на цялата сграда 146 кв.м, брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сверозападната част от масивна жилищна сграда - близнак и от 1 правото на строеж върху мястото и с разпределение на ползване така, както е отразено в дял II - ри от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариално заверени подписи № *** от 27.11.1997г. от нотариуса при ПРС, вписан с вх. per. № ***под № ***, том II от 27.11.1997 г. на партидна книга том ***, стр.***, която сграда е построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 451 /четиристотин петдесет и един/квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел:***, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер *** и поземлен имот с идентификационен номер ***, МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ:

Д. А. Г. е адрес *** е ЕГН: **********, при 1/2 идеални части и С. Д. С. с адрес ***, ЕГН: **********, при 1/2 идеални части.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 451 /четиристотин петдесет и един/квадратни метра, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел: ***, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер *** и поземлен имот с идентификационен номер ***, като неоснователен.

В законоустановения срок по чл.259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

С., чрез адв. Б., с която се навеждат твърдения, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие с представените доказателства. Сочи се, че Ищцата като правопроимник на своята майка не е съсобственик във втория етаж на къщата, а единствено и само в първия етаж и сутерена с ½ ид част. Поради това се счита, че неправилно първия съд е допуснвалб до делба целия делбен имот вместо само първия етаж.

2

Алтернативно се сочи, че неправилно с обжалваното решение е оставено без уважение направеното възражение за придобиване на втория етаж и прилежащите му части от ответника по давност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Д. Г., чрез адв.К., с който се оспорва въззивната жалба. Твърди се, че направените с нея оплаквания са неоснователни. Излага подробни съображения, че за да постанови решението си, районният съд е проследил придобиването на имота в патримониума на наследодателя Д. С.а. Допълва, че ищцата е станала собственик на всичко прехвърлено й от последната. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събиране на нови доказателства.

Окръжен съд – Перник, в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение в неговата цялост /чрез двете жалби то се обжалва изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението посочени във въззивните жалби, приема следното:

Обжалваното решение на РС Перник е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и съответна форма, по редовно предявени искове.

При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващия състав съобрази следното:

РС Перник е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.34 ЗС, вр. чл.69, ал.1 ЗН и чл.341 и сл. ГПК.

По делбения иск. Делбата е в своята първа фаза по допускане.

След собствен анализ на събраните доказателства настоящия състав намира за установени следните релевантни факти:

Страните по делото са наследници на общия наследодател Д.К.. С. пряк, а Г. чрез своята майка.

С нотариален акт № ***. Др. К. дарил на сина си С. С. ½ ид част от процесното дворно място. През същата година въз основа на строително разрешение № 258/ 04.07.79 г. и договор за строителство, събрани като писмени доказателства, в дворното място била построена масивна двуетажна жилищна сграда близнак.

През 1983 г. С. продал на сестра си Д. С. една четвърт от дворното място и една втора от източната част на сградата близнак за което е ставен нотариален акт № ***/ 24.03.83 г. събран по делото.

3

С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариално заверени подписи № *** от 27.11.1997 г. от нотариуса при ПРС, вписан с дв. вх. per. № *** под № ***, том *** от 27.11.1997 г. на партидна книга том ***, стр.***. в дял на С.

Д. С. и Д. Д. Б. са предоставени в дял ½ от дворното място /като е разпределено и ползването с останалите съсобственици/ и северозападната част от къща близнак.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване №***, том ***, рег.№ ***, дело 183/2014 г. на нотариус М.М. с рег.№ *** в нотариалната камара и район на действие - Районен съд-Перник, вписан в службата по вписванията като акт ***, том ***, дело 1146 от 2014 г., ищцата придобила от майка си 1/4 идеална част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификационен номер *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 451 /четиристотин петдесет и един/квадратни метра, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал: ***, парцел: ***, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер 2 ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер ***, поземлен имот с идентификационен номер *** и поземлен имот с идентификационен номер ***, заедно с 1/2 идеална част от северозападната част от масивна жилищна сграда близнак, построена в лицевата част на парцела откъм улицата, със застроена площ на частта от 64 кв.м, състояща се от сутерен, два жилищни етажа и таван, като всеки от етажите се състои от две стаи, кухня с ниша, баня с тоалетна и коридор, с вътрешно стълбище, обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход откъм северната страна на поземления имот, подробно описан по-горе, идентична и съответстваща съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК със самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер ***, застроена площ на цялата сграда 146 кв.м, брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на северозападната част от масивна жилищна сграда - близнак и от правото на строеж върху мястото и с разпределение на ползване така, както е отразено в дял ll-ри от договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариално заверени подписи №***от 27.11.1997г. от нотариуса при ПРС, вписан с дв. вх. per. № ***под №***, том*** от 27.11.1997 г. на партидна книга том ***, стр.***.

Правилно и в пълно съответствие със закона първия съд е приел с оглед на така събраните доказателства, че ищцата е станала съсобственик в цялата делбена сграда, а не само в първия й етаж. Мотивите на районната инстанция в тази насока са пълни и 4 подробни и не се налага тяхното преповтаряне. Въззивния съд препраща към тях в хипотезата на чл.272 ГПК. В този смисъл, в тази й част, жалбата е неоснователна.

Неправилно обаче районния съд, като е разгледал направеното алтернативно възражение за придобиване по давност на всеки от етажите ги е оставил без уважение.

В действащото към 1979 г. законодателство по ТСУ- ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ не се съдържа легална дефиниция за жилище.

Последното е описано като група помещения и покрити и открити пространства, обединени териториално и функционално, които трябва да задоволят нуждите на определен брой обитатели. Посочен е минималния вид помещения и изискванията към тях- чл.93 и сл. от Наредба № 5.

Видно от описаните по- горе нотариални актове двата етажа на делбения имот отговарят на тези правила и норми- съдържат по две жилищни помещения с основно предназначение, както и помещения със спомагателно и обслужващо предназначениекухня и баня с тоалетна. До двата етажа има самостоятелен достъп с общи вътрешни стълби. Същите разполагат и със складови помещения. При така изложеното от правна гледна точка няма никакво съмнение, че двата отделни етажа са годни обекти на право на собственост и като такива са били предмет на посочените по- горе сделки.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Л.С.Ц., К. В.Р., А.Р.Л. които и този съд цени като дадени безпристрастно и въз основа на преки възприятия, ищцата от придобиването на описания недвижим имот преди около 14 г., живее със семейството си на първия етаж от сградата, на който е извършила и основен ремонт и ид част от общите помещения в сутерена и тавана. Съответно от показанията на свидетелите Е.К. С. и А.Г.А. ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че вторият етаж се обитава от ответника, като същия ползва и част от общите помещения в сутерена и тавана на къщата. Нещо повече св Е. С. съпруга на ответника изрично заявява, че ищцата и мъжа й не са имали претенции към втория етаж, а те нямат никакви претенции към първия.

Установено е и че с влязло в сила на 31.01.2017г. решение № 1357/04.01.2017 г. на ПРС по гр.д. № 3690/2016 г., ответникът е признат за собственик на самостоятелен обект в описаната сграда, предствляващ гараж с площ 30 кв.м, находящ се в сутерения етаж на сградата.

При така установените факти, няма спор, че ищцата е придобила на основание давностно владение- лично и чрез своята майка собствеността върху първия етаж от делбения имот- сграда. Ответника от своя страна е придобил по давност втория етаж от същия имот. Всеки от двамата е установил явно, необезпокоявано и непрекъснато владение- ищцата поне от 2012 г., а ответника по- рано върху съответния етаж с намерение да го ползва и владее като свой.