Решение № 17 от 09.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300501798 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Община - *** със седалище и АУ - гр.***** против решение №1712/18.05.2022 г. по гр.д.№ 14333/2021 г. на Пловдивски районен съд, 18 граждански състав, в частта, с което е осъдена да заплати на К. Р. К., ЕГН ********** от гр.***** сумата от 1330,16 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Мицубиши“,модел „АСХ“, с рег.

№*****, сумата 300 лв.– неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, стрес, неудобство безпокойство и нервно напрежение, които вреди са причинени, в резултат от паднал на 21.07.2021 г. клон от дърво, намиращо се в гр. *****, общинска собственост, вследствие на виновното и противоправно бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2021 г. до окончателното им погасяване, както и разноски по делото.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове или намаляване на обезщетението за 1 неимуществени вреди до справедлив размер. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият К. Р. К., ЕГН ********** -взема становище жалбата да се остави без уважение. Претендира за разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн чл.49 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

Решението на РС в частта, с което е отхвърлен иска за осъждане на община **** да заплати на К. обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а.“Мицубиши“, за разликата над 1330,16 лв. да пълния предявен размер от 2509,58 лв.– не е обжалвано и е влязло в сила.

РС е уважил предявеният иск за имуществени вреди до размер по заключението на САТЕ, приел е, че по справедливост обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде 300 лв., както и че не е налице съпричиняване от ищеца.

Във въззивната жалба са изложени съображения, за неправилност и незаконосъобразност на решението. Изразява се становище, че не било доказано от ищеца, че е налице причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца противоправно поведение и твърдените вреди. Не е посочено въз основа на кои доказателства съдът е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Не се доказало по безспорен и категоричен начин от ищеца неизпълнение на нормативно установените задължения на общината, както и какви са настъпилите вреди, нито механизма на настъпване на събитието; че неправилни са изводите на съда за липсата на съпричиняване на вредоносния резултат.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Изложени са съображения, че разпитаният свидетел подробно е описал лични впечатления, тъй като е видял стоварения клон върху автомобила, че той е бил изгнил, подробно е описал какви щети по автомобила са причинени. Счита, че е налице причинно следствена връзка, тъй като вредите са настъпили в резултат от падането на клона. За този 2 очевиден резултат, счита, че не са необходими специални знания, изводът за причинно следствената връзка бил логичен.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

От представената по делото сл.б. от 22.07.2021 г. от „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-**** е видно, че на 21.07.2021 г. в 15.20 ч. е получено съобщение за техническа помощ за отсраняване на паднало дърво върху л.а.Мицубиши АСХ с рег.№*****, собственост на К. Р. К.; такава била оказана и падналото дърво било отстрането от автомобила. По делото е разпитан като свидетел Р. Н. К.- баща на ищеца, който установи, че на 21.07.2021 г. синът му отишъл да обядва при тъста си и паркирал на неговото паркомясто на бул.*****; към 15 ч. му се обадил, че върху колата му е паднал огромен клон; когато дошъл, свидетелят видял падналия върху колата клон, който бил обгърнал автомобила; двамата се опитали да го повдигнат със сина му, но бил доста тежък, поради което се обадили на пожарната, която дошла след около час и дървото било отрязано и остранено. Тогава видяли, че тавана на л.а. бил вдлъбнат, нажулен, предният капак бил надран, колоните между вратите и предното стъкло също били надраскани и и ожулени, както и спойлерът на задната врата; пластмасовата капачка на релсите била счупена; клонът в сърцевината си бил почти изсъхнала както и 2/3 от стволът на дървото, както и че преди инцидента колата била в безупречен външен вид.

От приетото по делото писмо от националния инстиут по метеоролгия и хидрология се установява, че скоростта на вятъра на 21.07.2021 г. за района на гр.**** е била 4м/сек, което означава, че не е имало силен вятър, нито буря в деня на инцидента, т.е. падането на клона не е следствие на природно явление и непреодолима сила, както счита въззивника, а е в следствие на изсъхването на дървото в неговия ствол и сърцевина, както е забелязал свидетеля, чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни, тъй като същият възпроизвежда непосредствените си възприятия като очевидец.

Въззивният съд възприема извода на РС, че отговорност за стопанисването и поддръжката на зелените площи за обществено ползване в т.ч. и уличното озеленяване на територията на община **** има въззивника /съгл.§7,ал.1,т.4 от ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.3 и 6 от Наредба за 3 развитие,поддържане и опазване на зелената система на Община ****/.А съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл общината отговаря за бездействието на нейните служители във връзка с неподрязване на изсъхналите клони на дърветета, респективно за премахване на опасни дървета в зелените площи стопанисвани от общината.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивния съд намира за доказано по делото, че е налице увреждане на процесния автомобил, настъпило в причинна връзка с падането на клон върху л.а. на ищеца.Тъй като уличното озеленяване е част от озеленените площи по смисъла на чл.61,ал.2 от ЗУТ, собственост на ответната община, тя отговаря за тяхното поддържане както и за вредите, причинени от бездействието на нейните служители, на които е възложено изпълнението на тези задължения, поради което следва да понесе отговорността за претъпените от ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди. В представената проформа фактура №01/22.07.2021 г., издадена от Силвър Стар Ритейл ЕАД веднага след инцидента са описани какви щети е имало по автомобила от падналия върху него клон и е направена оферта за стойността на ремонта по отстраняването им;

По делото е назначена САТЕ, изпълнена от в.л.С. М. – заключение от 04.02.2022 г. – неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по л.а.Мицубиши е 1330,16 лв., в който размер следва да се уважи искът за имуществени вреди.

По отношение на претендираните неимиуществени вреди: Свидетелят установи, че след инцидента синът му бил много притеснен и изпаднал в ужас, изглеждал като „ще заплаче“ при вида на падналия върху колата му клон, тъй като след една седмица била сватбата му и колата му трябвала , а имала много лош външен вид.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и достоверни, поради което приема, че ищъцт е претърпял неимуществени вреди, които се преценяват от съда по справедливост в размер на 300 лв.

Съдът не споделя довода на въззивника за съпричиняване на 4 вредоносния резултат от въззивемия, тъй като вредоносният резултат не е пряка и непосредствена последица от действието на ищеца, нито дори от нарушението на третото лице на забраната за преотстъпване на правото за паркиране на неговото паркомясто, а вследствие на това, че клонът на дървото е бил изсъхнал/изгнил и не е бил подрязан от Общинските служители, поради което се е счупил и е паднал.

До същият извод за размера на обезщетението за имуществените вреди и неимуществените вреди и дължимите лихви е достигнал и РС, поради което решението му както правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК – поради уважаване на въззивната жалба, следва да бъдат осъден въззиваемия да заплати на въззивника направените разноски по водене на делото пред ПОС в размер на 600 лв.– платен адв.хонорар. На осн.чл.280 ГПК – настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1712/18.05.2022 г. по гр.д.№ 14333/2021 г. на Пловдивски районен съд, 18 граждански състав.

ОСЪЖДА Община - *** със седалище и АУ - гр.***** да заплати на К. Р. К., ЕГН ********** от гр.***** сумата от 600 лв. - направени по делото разноски пред ПОС – платен адв.хонорар.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5