Решение № 165 от 30.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Пловдив, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000938 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г. по описа на ОССтара Загора,е осъден ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., **, р. И. ЖК **, бул. Г. Д. да заплати на К. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. С. З., ул. Д. С., № **, ап. **, сума в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при настъпилото ПТП на 25.04.2018 г. и сума в размер на 367, 40 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със законна лихва от 18.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди над сумата от 35 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лева, частичен иск от 70 000 лв.,като неоснователен.

Наред с това,със същото решение е осъден ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ******, да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. С., № *, оф. ** адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в общ размер на 1 991 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от исковете.

1

Ответника е осъден още да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,сумата от 1 414, 69 лв. за държавна такса, както и сумата от 548, 37 лв.,представляваща възнаграждение за вещи лица по съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р С. и съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р Б., платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

Освен това,с решението от 14.07.2021 г. ищецът К. Д. К. с ЕГН ********** е осъден да заплати на ответника „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ****** направените разноски в размер на 378,10 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивни жалби на ищеца и ответника по т.д.№39/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,всяка от които жалби е насочена срещу различна част на решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по същото дело.

Ищецът К. Д. К. обжалва първоинстанционното решение в частта,с която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 35 000 лв. до претендирания такъв от 60 000 лв.,частичен от 70 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.07.2018 г. до окончателното плащане.В жалбата си ищецът,чрез пълномощника си адв.

П.К.,поддържа,че в обжалваната от него част решението е неправилно и че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в изключително занижен размер,който не съответства на претърпените от него морални вреди и е в противоречие с принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,като по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество.Поддържа и довода,че присъдената сума не съответства на съдебната практика при компенсиране на вреди от същия тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве,не е съобразена и с установения лимит на отговорност на застрахователя.Твърди,че в случая съдът не е отчел в достатъчна степен събраните в хода на делото доказателства и неправилно е определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищеца морални вреди,като само формално е маркирал част от критериите по прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,но не е съобразил в достатъчна степен конкретните,обективно съществуващи факти,имащи значение за определяне размера на обезщетението.Според жалбоподателя,съдът въобще не е съобразил вида и характера на нанесените му телесни увреждания и освен това е достигнал до погрешен извод,че ищецът е напълно възстановен.Оспорва последния извод на първоинстанционния съд,като заявява,че все още не е напълно възстановен от нанесените му при процесното ПТП травми и че са налице остатъчни явления от тях.Подробни аргументи в тази насока излага в жалбата си.С оглед на всички поддържани в жалбата аргументи,жалбоподателят заявява в същата,че предявеният от него иск за обезщетяване на търпените от него неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. /частичен от 70 000 лв./ е доказан по размер и очевидно тази му претенция е уважена в изключително занижен размер.

2

При горните съображения,жалбоподателят-ищец моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част и да се постанови друго,с което иска за неимуществени вреди да бъде уважен в предявения му размер от 60 000 лв.,частичен от 70 000 лв.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 18.07.2018 г. до окончателното плащане.В жалбата на ищеца,подадена чрез пълномощника му адв.

П.К.,е направено и искане на същия пълномощник да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,заедно с начислен ДДС.

От насрещната по горната жалба страна-„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с ЕИК ******,е подаден писмен отговор в законния срок,където е изразено становище,че същата жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Оспорени са като неоснователни съдържащите се в тази жалба оплаквания,като конкретни доводи в тази насока застрахователното дружество е изложило в отговора си.Моли въз основа на тях депозираната от ищеца въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

От своя страна „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с ЕИК ****** обжалва решение №260264 от 14.07.2021 г.,постановено по т.д.№39/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца К.К. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до присъдените 35 000 лв.Счита решението за незаконосъобразно,необосновано и неправилно в тази му част.Излага аргумента,че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на предходни травми на ищеца,внесли артрозни промени в раменната му става.Твърди още,че с оглед оценката на травмите,претърпени от ищеца и състоянието му преди процесното ПТП,неправилно съдебният състав е взел предвид показанията на изслушаната свидетелка,тъй като същата е съпруга на ищеца и нейните показания следва да бъдат ценени с оглед на чл.172 от ГПК.Намира още,че при оценката на травмите на ищеца следва да бъде взето предвид обстоятелството,че същият е отказал извършване на операция на травмата,а според вещото лице това /оперативното/ лечение е било най-доброто за същата травма и вследствие на посочения отказ ищецът сам е удължил периода на възстановяване и болките,които е търпял.Дружеството-жалбоподател твърди още,че не е установено ищецът да е провеждал необходимата при такова увреждане рехабилитация за раздвижване.Освен това излага и довода,че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е взел предвид,че общото здравословно състояние на ищеца към момента на приключване на делото е стабилно,както и че няма последици от получените травми.Наред с това,дружеството-жалбоподател счита,че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Поддържа и довода,че съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в противоречие на чл.52 от ЗЗД.Дружеството-жалбоподател оспорва и началния момент,от който е присъдена законната лихва,като излага аргументите си в тази 3 насока в пункт пети от въззивната си жалба.

И въз основа на всички поддържани в жалбата доводи,дружеството-жалбоподател моли да бъде отменено горното решение в обжалваната от него част и вместо това да бъде отхвърлен предявения от ищеца иск в обжалвания размер /т.е. за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв./,а в условията на евентуалност-да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на присъдените разноски,включително адвокатско възнаграждение и държавна такса.Моли да му бъдат присъдени разноските,направени в настоящото въззивно производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,както и разноските направени от дружеството в рамките на първоинстанционното производство.

От ищеца К. Д. К. в качеството му на насрещна страна по въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД-гр.София,с ЕИК ******,е подаден писмен отговор чрез пълномощника му адв.К.,в който е изразено становище,че тази жалба е неоснователна и с оглед на това следва да бъде оставена без уважение.Оспорени са като неоснователни и всички съдържащи се в жалбата на дружеството-застраховател доводи,като конкретните си контра аргументи в тази насока ищецът К.К. е изложил в писмения си отговор.Оспорено е и искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски,като е заявено и възражение за прекомерност относно претендираното адвокатско/юрисконсултско възнаграждение. В така подадения отговор също е поискано присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА в полза на адв. К..

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция,не са представени и писмени доказателства с двете жалби и с насрещните отговори на същите.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими,тъй като са подадени от лица,имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение в съответно обжалваната от всеки от тях част и при подаването на жалбите е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и двете жалби подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността 4 и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбите.В тази връзка,преценявайки оплакванията в двете въззивни жалби,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Пред първоинстанционният съд ищецът К. Д. К. е предявил против ответника „ЗАД Д. Б. Ж. и З.АД-гр.София осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв.,частичен иск от 70 000 лв.,като обезщетение за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки и страдания вследствие на получените телесни увреждания при настъпило на датата 25.04.2018 г. ПТП,както и за заплащане на обезщетение от 367,40 лв. обезщетение за причинените му вследствие на същото ПТП имуществени вреди-разходи за лекарствени средства,изследвания,прегледи и здравни услуги.Ищецът е заявил и претенция за присъждане на законната лихва върху тези суми,считано от 02.05.2018 г.-датата,на която изтича срока по чл.429,ал.3 от КЗ,във вр. с чл.430,ал.1 от КЗ,до окончателното изплащане.При условие на евентуалност е заявил,че претендира законната лихва върху сумите,считано от 18.07.2018 г.-датата,на която е уведомен застрахователя за настъпилото събитие,до окончателното изплащане на сумите.