Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 325 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 346/2024
Вид
Протоколно определение № 325
Подписан
11.07.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Емилия Атанасова Брусева, Елена Йорданова Захова, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65, ал. 8 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 325 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова и прокурора И. Г. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600346 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:47 часа се явиха:

Обвиняемият М. И. С. се явява лично, доведен от ареста при Затвора Пловдив. Явяват се и защитниците му - адв. Р. Д. и адв. Й.Д., с пълномощни по делото.

За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът И. Д..

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

Обвиняемият С. – Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се делото чрез прочитане на въззивната частна жалба на адв. Д., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и не са налице основанията за продължаващо действие на мярката за неотклонение, взета спрямо обвиняемия, тъй като отсъства опасност от извършване на друго престъпление, още повече че предвид семейната му и трудовата му 1 ангажираност преди задържането и здравословното му състояние, целите на мерките за неотклонение могат да бъдат постигнати с по-лека по вид такава.

Адв. Д. - Поддържам депозираната жалба.

Адв. Д. – Също поддържам частната жалба.

Обвиняемият С. – Поддържам жалбата на адвоката.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.

Адв. Д. – Нямам искания за отводи и нови доказателствени искания.

Адв. Д. – Също нямам искания.

Обвиняемият С. – Също нямам отводи и други искания.

Съдът, с оглед изразеното становище от страните и приложените по делото доказателства, намира, че делото е изяснено, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата, която съм депозирала пред вас, срещу определението на Окръжен съд Пловдив, по ЧНД 1402/2024 г., като считам, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

Изложила съм доводи в жалбата си и ще си позволя да пледирам защо смятам, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Макар основните ми доводи в първата инстанция да бяха относно здравословното и, по-конкретно, психическото състояние на обвиняемия, съдът е обсъдил предимно наличието на обосновано предположение, че нашият подзащитен е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем и че продължава да е налице опасността от извършване на ново престъпление.

Аз не мога да се съглася с изредените в съдебния акт на ПОС съображения, че опасността от извършване на престъпление може да се изведе от начина на извършване на престъплението, от стройната престъпна деятелност на всеки от обвиняемите. Изобщо, тези съображения, които първоинстанционният съд излага, че се касае за множество лица, които са 2 участвали в тази престъпна дейност, че се касае за един продължителен период от време на извършване на престъплението - всички тези доводи не са достатъчни да обосноват наличието на реална, както казва практиката на ЕСПЧОС и нашата вътрешна практика, опасност от извършване на престъпление. Всички тези доводи не са по-различни за всеки друг вид такова престъпление, каквото е ОПГ, в участието на каквато е обвинението на нашия подзащитен по първия пункт или по втория пункт – пране на пари. Не считам, че тези съображения, които първоинстанционният съд е изтъкнал като обосноваващи наличието на реална опасност от извършване на престъпление, могат да бъдат споделени и смятам, че вие ще подходите разумно и справедливо. Макар и при първоначалното вземане на мярка за неотклонение член от вашия съдебен състав да участваше и да отмени определението на първоинстанционния съд, с което не бе уважено искането за вземането на найтежката мярка за неотклонение, аз смятам, че вече от събрания доказателствен материал вие може да стигнете до извод, различен от този, до който е достигнал съдът в първата инстанция. Дадохте шанс на прокуратурата.

Виждате, че 6 месеца от първоначалното вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение почти нищо ново не се е случило, което да води до извода, че ако нашият подзащитен бъде с друга мярка за неотклонение, различна от найтежката, ще попречи на разкрИ.ето на обективната истина и ще се укрие.

Единственото ново, което аз установих от материалите, е извършване на автооценъчни експертизи на вещите, които принадлежат на всеки един от обвиняемите, оценка на част от лекия автомобил, но това не води до извод, че нашият подзащитен по някакъв начин ще попречи на разкрИ.е на обективната истина, ако бъде с мярка, различна от задържане под стража.

Ние сме си позволили в жалбата и искането да посочим, че дори и домашен арест сме съгласни да бъде, не за друго – тя действително е толкова тежка, колкото и задържането под стража, но с оглед психическото състояние, за което има обективни данни от извършената СППЕ по делото, че той страда от тревожност и ситуативно разстройство и получава паник атаки, за което ние сме съобщавали неколкократно, ще видите, не само с искането за изменение на мярката, той се е оплаквал в арестните помещения, молил е, депозирал е молба да бъде изведен до психолог – нещо, което обаче не се е случило и ние защитниците, в крайна сметка, първо сме депозирали искане за назначаване на СПЕ - колегата Д., което обаче е оставено без уважение.

3

Депозирахме впоследствие второ искане, което беше уважено и след доста продължителен период от време бе изготвено такова заключение, от което ще видите, че макар и извода му, че състоянието на С. позволява да бъде в местата за задържане, то смятам, че другите изводи, които са направени от страна на вещите лица за наличието на психически заболявания и, поконкретно - на тревожно ситуитивно състояние, може да доведе до извод, че понастоящем продължаването на тази най-тежка мярка за неотклонение вече се явява нецелесъобразно, защото, ще видите от това, което той е споделил в интервюто си с вещите лица, че тези негови състояния, които са съпроводени със силно сърцебиене, със задух, дори с припадане в условията на ареста, че животът му е застрашен и единствено намесата на неговите съкилийници, които успяват по някакъв начин да му помогнат при получаването на паник атаки, всичко това говори, че има опасност за живота и здравето на нашия подзащитен. Аз не мисля, че ако вие измените мярката в по-лека такава, дори в домашен арест няма да възразим, просто защото в домашни условия има възможност да се справя с тези панически разстройства, с отваряне на прозорци, с взимане на адекватни лекарства, съответно, с получаване на разрешение да посещава лекар и да се справя с тези паник атаки, които са доста често явление от задържането му. Има обективни данни, приложили сме документи, че това състояние датира от 2015 г. - 2016 г. Те са обсъдени от вещите лица, но ги има и по делото, поради което моля да счетете, че към настоящия момент тази най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража е твърде тежка за нашия подзащитен и не това е целта на мерките за неотклонение, каквато предвижда закона и каквато предвижда ЕСПЧ. Там в редица решения се цитира, че тази мярка за неотклонение е крайна и тя трябва да бъде съобразена не само с тежестта на извършеното престъпление, но и с личността и да бъде пропорционална на събраните данни за личността на нашия подзащитен. В тази връзка има доста решения, част от които съм цитирала в жалбата и вие сте ги видели.

С оглед изложеното считам, че тази мярка е несъобразена и непропорционална на всички събрани данни за личността на нашия подзащитен. Не е налице опасността от извършване на престъпление.

По другите въпроси ще вземе отношение колегата Д..

Аз ви моля да подходите справедливо и както се даде шанс на 4 прокуратурата, да дадете сега шанс и на обвиняемия, за да може да лекува адекватно своето психическо състояние. По никакъв начин той няма да попречи на разследването.

Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, силно подкрепям това, което каза колегата и няма да го преповтарям.

Ще обърна вашето внимание на някои други аспекти.

На първо място, считам, че мярката за неотклонение Задържане под стража се взема, когато са налице необходимите предпоставки и вие като съд включително сте се произнасяли, че са били налице предпоставките за задържане. Но вече измина време, което във всички случаи промени както личността на обвиняемия, а също така и доказателствата по делото.

Първото, на което обръщам внимание - обстоятелството, че макар да са съобразени всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 56, ал.

3, с изминалото време те във всички случаи са се променили, защото доверителят ми е шест месеца откъснат от семейството си – от съпругата му и малкото му дете, което ако доверителят ми продължи да стои в затвора, детето му ще го забрави. Това е съществено, защото общественият интерес, все пак, налага едно дете да бъде възпитавано, да познава родителите, включително и бащата.

На второ място, обръщам вниманието Ви, че по делото до престоя му към настоящия момент с него не са извършвани никакви следствени действия. Действията, които извършва разследването, не са свързани с участието на нашия доверител, даже не е свързано с разпит на свидетели, а се извършват експертизи, поради което считам, че това задържане под стража вече не представлява осигуряване на мярката за неотклонение по отношение целите на процеса, а по-скоро едно изтормозване на задържания, което не съответства на европейските и вътрешни критерии на нашето законодателство.

Наред с това, обръщам внимание и на обстоятелството, че обвинението пране на пари е съмнително да е надградено и да е достатъчно обосновано така, както изисква разпоредбата на чл. 63. Там са посочени едни вещи, които вие ще видите, че нито са придобити с незаконни средства, наймалкото не е доказано до настоящия момент, още повече че автомобилът е бил закупен с абсолютно доказани законни средства.

5

Искам да обърна вниманието на съда също и по отношение на обстоятелството, че това дело няма да завърши в срок. Остават два месеца до изтичане на осеммесечния срок и след като с него няма да бъдат извършени най-вероятно дотогава следствени действия, защото нито съдебносчетоводните експертизи ще станат, нито проверките на Н. ще приключат в съответния срок. Така или иначе, това е пределният срок и не е необходимо тези два месеца той да стои, да се бездейства по отношение на него и никакви активни следствени действия да се извършват спрямо него.

На последно място, с оглед твърдението, че има опасност да извърши престъпление - обв. С. е с чисто съдебно минало. Няма криминални регистрации до този момент. Доводите на съда, че начинът, по който е извършено престъплението, обосновава задържането, да кажем, че начинът е извършване на една търговска дейност. Дори да приемем, че в тази търговска дейност е имало някакви пропуски, някакви нарушения, все пак тя е една търговска дейност, не е някакъв особен начин, от който да се прави извод, че това е нещо много опасно.

И на последно място, по отношение медицинската експертиза – от самата медицинска експертиза, от състоянието, в което се намира и причините, които са довели до обострянето на здравословното му състояние, сочи, че този човек е претърпял възпитателния процес, така че всичко това го тревожи, което дава основания да се приеме, че ако е на свобода няма да извърши друго престъпление.

С това завършвам и ще Ви моля да уважите жалбата му и да приемете, че целите на настоящото производство могат да бъдат осъществени с по-лека мярка, взета по отношение на нашия доверител.

Обв. С. за лична защита – Съгласен съм.

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че жалбата е неоснователна и да потвърдите изцяло определението на първоинстанционния съд, което, според мен, по един добър начин е мотивирало взетото решение.