Решение № 135 от 04.11.2024, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Белоградчик, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20231310100433 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.

26, ал. 2, предл. 2 – ро ЗЗД – обявяване на нищожност на сделка, поради липса на съгласие и по чл. 108 ЗС – ревандикационен иск.

В Исковата молба, ищцата М. П. С. от гр. София, чрез пълномощника си адв. С. В. от АК – Кюстендил твърди, че е собственик по наследство на имот с Идентификатор ***, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ Нива, трайно предназначение – земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Яньовец, общ.

Димово, обл. Видин, при съседи: имот № ***, № ***,

87477.32,62. ***. Твърди, че правото на собственост върху процесния имот е признато с Решение № 64 от 04.05.2023 г. по гр. дело № 128/ 2021 г. по описа на Районен съд – Белоградчик. В исковата молба ищцата твърди, че на 30.05.2006 г., първия ответник по делото Ц. Ф., без знанието и съгласието на ищцата продал процесния имот на ответника Д. Г. Д. по силата на Нотариален акт № 34, том 9, рег. № 1900, дело № 1675 на И.Д. Нотариус при РС – Белоградчик. Сочи се, че от своя страна, на 22.06.2006 г., ответника Д. Г. Д., 1 чрез пълномощника си В. М. Д. продал същия имот на „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ АДСИЦ /заличено в търговския регистър към момента/ по силата на Нотариален акт № 20, том 11, рег. № 2291, дело № 2046.

На 26.05.2007 г., „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ АДСИЦ, по силата на Нотариален акт № 91, том 8, рег. № 2051, дело № 1519 от 2007 г., продава имота на В. М. Д.. Ищцата излага, че на 07.06.2007 г., В. М. Д. лично и като пълномощник на П. П. Д. продава имота на ответника В. Д. Б. по силата на Нотариален акт № 15, том 10, рег. № 2048, дело № 1847. В. М. Д., който е починал след продажбата, продава имота също и на ответника „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД ЕИК 175048939, по силата на Нотариален акт № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г. Твърди се, че на 30.09.2021 г. е извършена нова продажба на спорния имот от ответника „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК 175048939 на ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, по силата на Нотариален акт № 43, том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г.

Предвид изложеното в исковата молба, ищцата претендира, съдът да обяви за нищожни Нотариалните актове, с които са извършени разпоредителните сделки, поради липса на съгласие за продажбата им от страна на собственика. Моли се, съдът да осъди ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, който в момента владее земеделския имот, да бъде осъден да предаде на ищцата владението върху имота, предмет на делото.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ищцата е представлявана от процесуален представител по делото – адв.

С. В. от АК – Кюстендил.

По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е приложено гр. дело № 128/ 2021 г. на Районен съд – Белоградчик.

В заседанието по хода на устните състезания, процесуалния представител на ищцата пледира съдът да уважи предявените обективно съединени искове – да прогласи разпоредителните сделки за нищожни, поради липса на съгласие и да осъди ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, да предаде владението върху имота на ищцата. Подробни доводи излага в пледоарията си.

Претендира и разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК, са постъпили Отговори на исковата молба от всички ответници по делото.

2

Ответникът Д. Г. Д. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Конкретни доводи за това не се сочат.

Ответникът В. Д. Б. в отговора заявява, че никога не е закупувал такъв имот и не е участвал по такива сделки.

Ответникът „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, молят съда да отхвърли предявените искове. Бранят се с правни доводи, че продажбата на чужда вещ не е нищожна. Заявяват собственически права върху имота, като сочат, че като добросъвестни владелци, в тяхна полза е изтекла кратката 5 годишна придобивна давност, която ги е направила собственик на имота.

Ответникът „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, също оспорва предявените искове.

Твърдят, че са станали собственици на земеделския имот на основание 10 годишно давностно владение върху имота, присъединено към владението на „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД.

Ответникът Ц. Б. Ф. не е намерен за връчване на съдебните книжа по делото, поради което му е назначен особен представител – адв. Р. К. от АК – Видин. В депозирания отговор на Исковата молба, особения представител на ответника също оспорва предявените искове. Възразява да са налице законовите основания за нищожност на сделката по чл. 26 ЗЗД, тъй като сделката не е нищожна поради липса на съгласие. От тук, неоснователен се явява и ревандикационния иск и моли съда да го отхвърли.

В същия смисъл са пледоариите на процесуалните представители на ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД – адв. Г. Г. от АК – Плевен и на особения представител на ответника Ц. Б. Ф. – адв. Р. К. в хода на устните състезания.

От страна на адв. Г. Г. са представени Писмени бележки, в които подробно излага доводите си.

Съдът, преценявайки изложеното в исковата молба, отговорите на ответниците ш събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно твърденията на ищцата в Исковата молба и доводите на ответниците, съдът разпредели с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК доказателствената тежест между страните, както следва : Ищцата дължеше доказване на следните обстоятелства: наличие на основания по чл. 26, ал. 2, предл. 2 – ро ЗЗД – че сделките, с които е извършено разпореждане с имот с идентификатор ***, местност „Търнето“, с площ 38158 кв.м., Нива, са 3 нищожни поради липса на съгласие; че е собственик на имот с идентификатор ***, местност „Търнето“, с площ 38158 кв.м., Нива, на основание наследяване по закон; че ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, владеят имота и й оспорват владението.

От своя страна, ответниците „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, с оглед оспорванията им с отговорите следваше да докажат в процеса: че са собственици на процесния недвижим имот на основание давностно владение – по отношение на ответника „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД – в продължение на 5 години, а по отношение на СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД – 10 години, в това число са владяли имота без някой да им оспорва владението.

Дори и да са налице данни за незаконосъобразно разпореждане с имота, извършено с горецитираните нотариални актове, съдът намира, че неправилно е сезиран с иск за прогласяване на нищожността им.

Ищецът е страната в процеса, която очертава предмета на спора и създава рамката на търсената от съда защита. В случая, с Исковата молба, недвусмислено процесуалния представител на ищцата е заявил, че желае съда да обяви за нищожни разпоредителните сделки, с които в годините е било прехвърляно правото на собственост върху земеделската земя. Като основание на което оповава тезата си е, че сделката е нищожна поради липса на съгласие от страна на ищцата за извършване на сделките. Такива са изложените в Исковата молба обстоятелства, такъв е и формирания петитум на същата.

Нещо повече – в открито съдебно заседание проведено на 24.10.2024 г., съдът на основание чл. 145, ал. 2 ГПК отново указа на ищцовата страна да конкретизира твърденията си и търсената от съда правна защита. И в този случай, процесуалния представител с категоричност заяви, че желае обявяване на нищожността на разпоредителните сделки, поради липса на съгласие – при хипотезата на чл. 26, ал. 2, изр. 2 – ро ЗЗД. Такава защитна теза пълномощникът на ищцата поддържа и в хода на устните състезания – прогласяване на нищожност на нотариалните актове. Поради това, съдът приема, че безспорно е сезиран с иск за обявяване на нищожност на сделка, поради липса на съгласие от една от страните. Поради това, съдът дължи произнасяне именно по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 2 – ро ЗЗД.

Съдът не може да излезе от предмета на делото, тъй като би допуснал 4 процесуално нарушение и би се произнесъл свръх петитум. Съдът е ограничен да се произнесе само по заявената от ищеца претенция така, както е претендирана. Поради това, съдът изготви доклада си, приемайки че един от исковете, с които е сезиран е иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 – ро ЗЗД – нищожност на сделките. По така изготвения от съда доклад и разпределената с него доказателствена тежест, възражения не са направени нито от ищеца, нито от ответниците по реда на чл. 146, ал. 3 ГПК.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 – ро ГПК – нищожност при хипотезата – липса на съгласие.

Действително са налице данни, че ищцата не е дала съгласие за извършване на сделките, но закона и съдебната практика придават друг смисъл на основанието „нищожност поради липса на съгласие“. Съгласно теорията и установената константна практика на ВКС, един договор е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Т.е., за да е налице тази хипотеза на нищожност на договора, то страната по него, следва да е направила волеизявление, но със съзнанието, че не желае да се обвърже с тази сделка, т.е., следва да е налице „съзнавана липса на съгласие”. От събраните по делото писмени доказателства и от твърденията на ищцата се установи, че в настоящия случай изобщо не сме изправени пред такава хипотеза. В случая, ищцата изобщо не са изразявала воля, респективно няма как тя да е опорочена. Затова и не е налице хипотезата на чл. 26 ал. 2, предл. 2 – ро ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие. Поради това, иска, основан на такъв порок не е с правна квалификация, съответно сделката не е нищожна. При горните разсъждения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие, е неоснователен и недоказан, поради което съдът го отхвърля.

За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи следното: Твърденията с исковата молба са, че първата сделка е извършено с „фалшиво пълномощно“. Видно от представения Нотариален акт № 34, том 9, рег. № 1900, дело № 1675 на И.Д. Нотариус при РС – Белоградчик, с който първоначално е бил прехвърлен имота в землището на с. Яньовец, общ.

5

Димово, обл. Видин, сделката е реализирана чрез пълномощник – първия ответник по делото Ц. Ф. – пълномощник на наследодателя на ищцата. Т.е., в случая е налице липса на надлежна представителна власт, тъй като наследодателя на ищцата не е упълномощавал първия ответник Ц. Б. Ф. да извърши от негово име разпоредителната сделка с имота му. Съгласно установената константна практика на ВКС договор, сключен при липса на надлежна представителна власт не е нищожен, а относително действителен.

Това е така, защото действията, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, а относително недействителни, тъй като във всеки един момент могат да бъдат потвърдени. Или, налице е една висяща недействителност, която може да бъде валидирана с потвърждаването й.

Поради това, и нотариалния акт, извършен от лице без представителна власт, макар и да е порочен, не е нищожен. Иск, основан на такива твърдения е с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД – висяща недействителност.

Въведените в исковата молба твърдения, са именно за сключване на сделка без надлежна представителна власт, което обуславя правна квалификация на иск по чл. 42 ал. 2 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 2, изр. 2 – ро ЗЗД, на каквото правно основание е предявен един от обективно съединените искове.

Вярно е, че съдът не е обвързан от посочената правна квалификация, но е изцяло обвързан от искането на страната и обстоятелствата, изложени в исковата молба. След като ищеца, чрез пълномощника си изрично заяви, че претендира нищожност на сделката, то съдът не може да излезе извън рамките на заявеното в исковата молба.