Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1433 от 06.10.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 923/2023
Вид
Решение № 1433
Подписан
06.10.2023
В сила
06.12.2023
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Варна, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200923 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от "Натурални продукти България" ЕООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно Постановление №03-2200657 от 20.07.2022 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 2000.00 лв.

С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление.

Счита се, че лицето не е било назначено на трудов договор, а се е намирало там, за да се запознае с условията на работа и евентуално да бъде наето. В попълнената декларация са посочени данни, които лицето не е разбирало, тъй като не владее български език, а проверяващите не владеят украински. Били са дадени предписания, в срока на които е съставен АУАН, без да се даде възможност на дружеството да изпълни предписанията в срок. Иска се отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2022 г., около 14.00 ч., свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н. - служители при Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в цех за производство на тестени изделия, намиращ се в с. Кичево, обл.

Варна, стопанисван от въззивника „Натурални продукти България“ ЕООД, при което установили сред работещите лицето Н. Ш., гражданин на Украйна, ползваща се от временна закрила, която престирала труд като производствен работник при обработване на тесто за производство на сладки – меденки. На лицето била предоставена за попълване декларация 1 на украински език, в която тя вписала, че работи за дружеството от 09.06.2022г. с работно място цех с. Кичево и изпълнява длъжност „помощник производство“. Вписала и установени почивки в работната седмица, установен размер на трудово възнаграждение, както и липсата на трудов договор. В хода на проверката управителя на въззивното дружество представил обяснителна записка ведно с 2 бр. граждански договори, с която посочил, че присъствието в обекта на лицата А. Р. и Н. Ш. на 09.06.2023 г. било с цел да се включат в процеса на работа, за да се прецени дали ще се справят и при взаимно съгласие да се премине към подписване на трудови договори, както и че с лицата са сключени граждански договори за извършената през деня конкретна работа и е заплатена уговорената сума. За резултатите от проверката бил изготвен констативен протокол №ПР2219048 от 29.06.2022 г., с който били дадени и съответни предписания.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-2200657 от 29.06.2022 г. за нарушение по чл.63, ал.2 КТ, извършено на 09.06.2022 г. в обект цех за производство на тестени изделия в с. Кичево и изразяващо се в допускане до работа на Н.

Ш., гражданин на Украйна, ползваща се от временна закрила, на длъжност „общ работник“, с определено работно време от 07.00 ч. до 16.00 ч., с уговорено дневно трудово възнаграждение 40.00 лв, определено работно място – цех за производство на тестени изделия, изпълняваща трудови функции на „работник производство“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. Нарушението било квалифицирано по чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 КТ. При предявяване на акта възражения не били направени. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения, се оспорват констатациите по съставения АУАН поради наличие на сключен граждански договор с Н.

Ш..

На 20.07.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв. В постановлението постъпилите възражения срещу АУАН били разгледани и приети за неоснователни по аргументи, застъпени в представено становище от Началник на отдел АИПО.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №032200657 от 20.07.2022 г., разписка от 20.07.2022 г., АУАН №03-2200657 от 29.06.2022 г., протокол за извършена проверка №ПР2219048 от 29.06.2022 г., становище от Д. О., възражение от „*“ ЕООД, граждански договор №002 от 06.06.2022 г., Регистрационна карта на А. Р., граждански договор №001 от 09.06.2022 г. , обяснителна записка от М. М., Заповед №3-0693 от 15.08.2022 г. и декларация от А. Р.. Бланката на последния документ е на украински език и е попълнена също на украински като съдържанието е напълно ясно и не се нуждае от превод. Съдът не кредитира показанията на свид. П. Г. в частта, с която твърди, че установените при проверката в обекта две украински гражданки са били там, само за да наблюдават производствения процес, защото това противоречи, както на показанията на всеки един от свидетелите М. М.-Ж. и Е. Н., така и на декларираните лично от Н. Ш. данни, а също така и поради факта, че тези твърдения на свид. П. Г. всъщност не са резултат от нейни преки възприятия, доколкото сама посочва, че информация за причината на тяхното присъствие в обекта, тя е получила от своя работодател, който реално не е присъствал там в деня на проверката и всъщност се явява съпруг на управителя на въззивното дружество, при което може да се счита, че този свидетел пресъздава информация, сведена й от заинтересовано лице от изхода на процеса лице, спрямо което е в служебна зависимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни 2 изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи осъществяване на трудови функции от лицето Н. Ш. за въззивника „*“ ЕООД и това обстоятелство по същество не е спорно между страните, доколкото с представения граждански договор въззивникът сочи лицето да е извършвало дейност по производство на тестени изделия. Спорният елемент в настоящият казус е, дали отношенията между работника и дружеството са били трудово-правни, респективно дали е следвало между страните да има сключен трудов договор.

От една страна, в попълнената при проверката декларация Н. Ш. лично е посочила, че има основно задължение (работи като) помощник в производство при изработване на меденки, като е отразила параметри на работно време, седмична почивка и дневно възнаграждение. Същевременно, от приобщения граждански договор №002 от 09.06.2022 г. се установява, че е сключен между въззивника като възложител и Н. Ш. като изпълнител, който следва да извърши определена дейност - производство на сладкарски изделия (меденки), а не да изработи или произведе даден продукт, като при това този договор съдържа само посочване на възложения за производство продукт, без каквато и да е индивидуализация на дължимия резултат по количество и качество и без да е ясно формулирано, с чии материали и оборудване изпълнителят следва да произвежда продукта меденки. Анализирайки събраните писмени и гласни доказателства, съдът на първо място съобрази, че при трудовия договор е налице постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност. На следващо място, съдът взе предвид, че съгласно чл.247, ал.1 КТ, размерът на трудовото възнаграждение се определя според изработеното. Същевременно, съдът обсъди различията между трудовия договор и гражданския договор за изработка по смисъла на ЗЗД, какъвто се твърди, че е представения по делото и по силата на който лицето Н. Ш. е извършвала работа в цеха.

Основната разлика между тях е предмета на дължимата престация. С трудовия договор се създава трудово правоотношение, а в него се дължи предоставяне на работна сила и жив труд, а при другите договори се дължи трудов резултат, осъществен с труд. Съобразно съдебната практика, разграничителният критерий между трудовия договор и договора за изработка, е, че по трудовия договор се дължи живия труд и той урежда процеса на полагането на труда, а по договора за изработка се дължи резултата от труда. По трудовия 3 договор се полага труд за другиго, като изпълнителя е икономически и организационно зависим от другата страна, докато изпълнителя по договора за изработка е независим. При трудовия договор рискът е за работодателя или за трето лице, а при гражданския договор за изработка - за изпълнителя. При договора за изработка мястото за изпълнение се определя от изпълнителя, освен ако характера на дължимото не изисква друго, докато при трудовия договор работника или служителят трябва да изпълнява своята работа в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните по чл.66, ал.1, т.1 КТ. Въз основа на трудовия договор изпълнението на задълженията става с материали и средства за производство на работодателя, като той предоставя всички веществени условия за изпълнението на трудовите задачи. При договора за изработка, изпълнението може да бъде както с материали на възложителя, така и на изпълнителя. В случая от съдържанието на приложения граждански договор, може да се направи извод, че същият има за предмет само трудова дейност по производство на тестените изделия меденки, без да е посочено дори минимално количество на дължим резултат, като при това не се оспорва от въззивника и се установява от гласните доказателства, че производствената дейност се осъществява със средства и техника на работодателя, в неговия производствен цех, където полагат труд по трудово правоотношение и всички останали производствени работници, които констатации налагат извод за наличие на всички основни елементи на трудов договор по смисъла на КТ.

Поради това, съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ, доколкото отношенията между лицето Н. Ш. и „*“ ЕООД са били трудово-правни по своята същност. Посочените правни норми сочат, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. В случая безспорно е, че въззивникът не е изпълнил тези задължения, с което е допуснато описаното в НП нарушение.

Правилно е била ангажирана отговорността на „*” ЕООД в качеството на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.