Решение № 527 от 11.07.2025, Софийски градски съд

Мотиви към Решение № 527 от 11.07.2025г. по ЧНД № 3098/2025г. по описа на Софийски Градски Съд, Наказателно Отделение, 41 състав.

Производството е по реда на чл.32 ал.1 вр. чл.16, ал.1 - ал.8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, въз основа на Решение № ВН-GS/03/246000227230/24 на несъдебен орган на Република АвстрияBEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT с адрес Hauptstrase 7540, Gussing Osterreich, постановено на 14.11.2024г., влязло в сила на 04.12.2024г., с което на българския гражданин П. С. В., роден на ****г. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. София, ул. ****, му е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава, като му е било наложено административно наказание вид „глоба“ в размер на 110 /сто и десет/ евро за това, че на 30.08.2024г. в Република Австрия, Nickelsdorf, A4 Str.km 64,575, Shell Ausreise, Fahrtrichtung Ungarn е управлявал моторно превозно средство с рег. № ****, при което е превишил максимално допустимата скорост от 60 км/час с 28 км/час явяващо се нарушение по §52 lit. и § 99Abs. от Правилник за движение по пътищата на Република Австрия.

Съдът е приел в открито съдебно заседание така постъпилите писмени доказателства, а именно справка от СДВР с вх. № 63931/27.05.2025г., свидетелстваща за наличие на регистрирани МПС-та на името на В.; справка от АВ с вх. № 66912/03.06.2025г. удостоверяваща наличието на регистрирани недвижими имоти на негово име и липса на собственост и участие в управлението на търговски дружества, както и справка от НОИ с вх. № 65643/30.05.2025г. констатираща липса на регистрирани трудови правоотношения за засегнатото лице.

Засегнатото лице П. С. В., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Съдът е назначил защитник - адв. С. Д. И. на същия съгласно чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. В хода на съдебното следствие процесуалния представител е сторил искане към Съдът да се отправи преюдициално запитване по делото във връзка с въпроса дали Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, по което е издадено процесното Удостоверение по чл.4 се прилага само и единствено за Гибралтар, като се обосновал с разпоредбата на чл.19 от Рамковото решение. Съдът е оставил искането без уважение.

В хода по същество адв. С. И. пледира да не се допуска влизане в сила на искания административен акт, като излага съображения за липсата на доказателства за връчване на акта, с който на П. В. му е била наложена „глоба“. Позовава се на чл.7, ал.1, т.Ж от Рамковото решение. Твърди, че няма доказателства за това П. В. да е бил уведомен лично или чрез представител за 1 така издадения административен акт и да е имал възможност да възрази на така наложената му „глоба“. Аргументира се нарушено право на защита на засегнатото лице доколкото според нея липсват доказателства за превод на акта на извършителя и оригинала не е приложен като заявява, че са нарушени чл.4 и чл.7, ал.1, т.А от Рамковото решение. Коментира чл.19 от Рамковото решение заявявайки, че липсва изрична клауза същото да се прилага за всички държави членки. В заключение моли съдът да постанови отказ от изпълнение на предложеното Удостоверение.

Представителят на СГП пледира, че разглежданото искане е основателно, а приложеното Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции отговарящо на законовите условия.

Отправя искане към съда въпросното Решение за налагане на финансова санкция в размер на 110.00 евро на П. В. да бъде признато и прието за изпълнение.

Софийски градски съд, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид становището на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Засегнатото физическо лице П. С. В. е роден на **** г. и с ЕГН **********. Същият е неженен и има постоянен и настоящ адрес в гр. София, ул. ****. Притежава регистрирани на негово име две МПС – Опел Астра с ДК № **** и Мерцедес Бенц с ДК№****, както и регистрирани недвижими имоти на негово име в гр.София.

С Решение № ВН-GS/03/246000227230/24 на несъдебен орган на Република Австрия - BEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT постановено на 14.11.2024г., влязло в сила на 04.12.2024г. на П. С. В. му е наложена финансова санкция за извършено административно нарушение на територията на издаващата държава, като му е било наложено административно наказание вид „глоба“ в размер на 110 /сто и десет/ евро за това, че на 30.08.2024г. в Република Австрия, Nickelsdorf, A4 Str.km 64,575, Shell Ausreise, Fahrtrichtung Ungarn е управлявал моторно превозно средство с рег. № ****, при което е превишил максимално допустимата скорост от 60 км/час с 28 км/час явяващо се нарушение по §52 lit. и § 99Abs. от Правилник за движение по пътищата на Република Австрия. Тъй като се касае за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата двойна наказуемост не се изисква съгласно чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИАКОРНФС, но съдът ще посочи, че в казусната конкретика съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за съответното административно нарушение и в Република България се предвижда административно наказание, а именно „глоба“.

Въз основа на този акт е издадено и Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции от 27.03.2025г.

Постъпилите документи относно признаване и допускане за изпълнение на Решението на чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от 2

ЗПИИАКОРНФС и Рамковото решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на административно нарушение, с наложена финансова санкция, както и съответно Удостоверение.

От текста на Удостоверението се установяват индивидуализиращите белези на засегнатото физическо лице-имена, дата на раждане и адрес на пребиваване в Република България. В Удостоверението се сочи размера на наложената финансова санкция, а именно 110 /сто и десет/ евро, както и обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, за което е наложена същата на П. В.. Отразени са в Удостоверението и нарушените разпоредби на австрийското законодателство, съответно органа, издал Решението и това как, кога и при какви условия същото е влязло в сила. Безспорно е установено в хода на производството пред СГС, че засегнатото лице, срещу което е постановено Решението притежава имущество и има местоживеене на територията на страната.

Видно от Удостоверението, издадено въз основа на Решение за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на издаващата държава за извършено от засегнатото лице административно нарушение, което е свързано с правилата за движение по пътищата. Според отразеното в Удостоверението производството е било писмено, а лицето е уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

При така установените факти, настоящият съдебен състав прие наличието на законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване и допускане изпълнение на Решението за наложена финансова санкция.

Предмет на разглеждане по делото е Решение за налагане на финансова санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

Физическото лице–П. В. има постоянен и настоящ адрес в страната, недвижимо и движимо имущество на територията на Република България и това е видно от приложените документи по делото.

Горните обстоятелства в съвкупност сочат за наличие на основания за признаване и допускане изпълнение на Решението.

Удостоверението по чл.4 съдържа всички, предвидени в закона и в Рамковото решение реквизити. Същото съответства на Решението, което е приложено по делото. Удостоверението е пълно и попълнено съгласно Приложението на Рамково решение 2005/2014/ПВР. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗПИИАКОРНФС Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е в превод на български език и е придружено с копие на Решение № ВН-GS/03/246000227230/24 на несъдебен орган на Република АвстрияBEZIRKSHAUPTMANNSCHAFT съгласно чл.4 от ЗПИИАКОРНФС. Съдът като компетентен орган на изпълняваща държава членка на основание чл.9, ал.4 от ЗПИИАКОРНФС не е отправял искане за изпращане на оригинала на Решението на несъдебния орган доколкото не е открил несъответствие между 3

Решението и Удостоверението по чл.4. В този смисъл съдът не споделя възраженията на адв.С. И.. Съобразявайки разпоредбите на основанията за отказ от признаване закрепени чл.35 ЗПИИАКОРНФС съдът констатира, че те не са налице. Лицето е пълнолетно и не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла давността за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на Решението. Деянието е било осъществено на територията на издаващата държава членка. Същевременно размерът на наложената финансова санкция не е по-малък от 70 /седемдесет/ евро, съгласно чл.35, т.6 от ЗПИИАКОРНФС, като съответно и засегнатото лице е било уведомено за правото си да обжалва решението. Съгласно чл.35, т.9 от ЗПИИАКОРНФС е следвало при писмено производство, засегнатото лице да е било уведомено лично или чрез упълномощен представител за правата си и срока за обжалване на решението.

Видно от секция З) т.2 на Удостоверението по чл.4 издаващият орган е потвърдил, че производството е било писмено и съответно П. В. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава членка лично или чрез упълномощено лице според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Съгласно принципа на взаимно доверие съществуващ между държавите членки и с оглед факта, че в случая се прилага националното законодателство на издаващата държава членка съдът не намира основание да подлага на съмнение направеното уверение в така попълненото Удостоверение и в този смисъл намира, че в Удостоверението не е налице процесуално нарушение по смисъла на чл.7, ал.1, т.Ж от Рамковото решение, каквото твърди адв.И.. В случая видно и от приложената покана за доброволно плащане на просрочено задължение не е постъпило и плащане на така наложената финансова санкция в издаващата държава членка, като не са представени и доказателства за пълно или частично изпълнение, което обосновава неприложимост на чл.33 от ЗПИИАКОРНФС. Деянието по своето съдържание представлява административно нарушение и по българския закон, макар двойна наказуемост да не се изисква. В действителност инкорпорираните в чл.7 от Рамковото решение „Причини за отказ от признаване или изпълнение“ на Решението са транспонирани в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС и съдът не намира нито едно от посочените основания. Твърдението на защитника, че е налице нарушение на чл.4 от Рамковото решение не е нито детайлизирано, нито конкретизирано, за да може съдът да го подложи на анализ и да му даде отговор. Сочената норма включва седем разпоредби с различно съдържание и най-общо процесуални норми за „Предаване на решения и включване на централния орган“ включително и специфики за определени държави. Съдът намира, че в случая процедурата по издаване на Удостоверението и по предаване на Решението на австрийския несъдебен орган на компетентните органи на Република България като изпълняваща държава членка е спазено.

По отношение обструкцията на адв. С. И., че соченото Рамково решение съгласно чл.19 от него се прилага само за Гибралтар, съдът е дал отговор в съдебно заседание от 11.07.2025г. и не намира основание за отстъпление от становището си.

4

Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретната хипотеза е налице основание да признае и допусне изпълнение на Решението. Тъй като то се отнася до парична сума в друга валута-евро, съдът определи равностойността й в български левове по курса на БНБ към датата на Решението съгласно чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.8 ЗПИИАКОРНФС. Сочената сума в случая възлиза на 215,14 /двеста и петнадесет лева и четиринадесет стотинки/ лева по фиксинга на БНБ към датата на постановяване и датата на влизане в сила на решението.