Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 350 от 22.08.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 438/2024
Вид
Определение № 350
Подписан
22.08.2024
В сила
09.09.2024
Състав
Мартин Данчев Данчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 350 гр. Сливен, 22.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело № 20242200200438 по описа за 2024 година

Производството е по чл.243 ал.5 и следващите от НПК т.е. за проверка на постановление за прекратяване на наказателно производство.

Образувано е по жалба от Д. С. В., лично и като законен представител на И. Д. В., Е.

Д. В., С. Д. В., А. Д. В., К. Д. В. и Б. Д. В. – наследници на Т.Й. както и от Г.А.Б. и А. А. М., чрез пълномощника им адв. А. Б. от АК - София, срещу постановление от 10.07.2024 г. на Окръжна прокуратура - Сливен за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1447/23 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, вх.№ 1758/23 г., пор.

№ 174/23 г. на Окръжна прокуратура - Сливен, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК.

С атакуваното постановление Окръжна прокуратура – Сливен е на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК е прекратила наказателното производство, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ и б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, започнато на 07.10.2023 г. за това, че на 07.10.2023 г., на път I-6, на км.408.500 по посока за гр.Сливен, при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Т.А.Й. от гр.Стралджа и средни телесни повреди на Г. А. В. от с.Блатец, общ.Сливен и на А. А. М. от гр.Стралджа, изразяващи се в множество фрактури на долни крайници.

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, се заявява, че постановлението за прекратяване е необосновано, незаконосъобразно, че не разкрива обективната истина по делото и показва тенденциозно, повърхностно и едностранно тълкуване и С.ране на доказателства по делото. Твърди се, че приетата в постановлението на Окръжна прокуратура - Сливен фактическа обстановка е неправилна, необоснована и не съответства на обективната истина, поради което прекратяването е неоснователно и следва да бъде отменено, като е бил нарушен както материалния, така и процесуалният закон. Понататък в жалбата се възпроизвежда съдържанието на атакувания прокурорски акт, като се заявява, че в него са положени усилия и са изложени редица факти и обстоятелства, голяма част от които почиват на предположения, за да се оневини водача на л.а. вместо да му бъде повдигнато обвинение въз основа на събраните доказателства по делото. Обосновава се 1 извод, че прокурорът неправилно е анализирал събрания доказателствен материал по делото и оттам е извел неправилен правен извод, въз основа на който е прекратил производството по делото, а не са били извършени всички проиесуално допустими следствени действия и обективната истина по делото не е била установена за да бъдат налице основания за прекратяване на производството. Отправя се упрек, че в постановлението за прекратяване са приети за достоверни единствено показанията на виновният водач Т.И. и изцяло са били кредитирани нейните показания, което се определя като недопустимо, тъй като това е нейна защитна теза, а неоснователно напълно са игнорирани показанията на пострадалите свидетели очевидци, за които се сочи, че напълно кореспондират с механизма на ПТП и последиците от него. Заявява се, че е изразено едно тенденциозно, негативно отношение към пострадалите, без това да има някаква връзка с изясняване на фактическата обстановка и виновното поведение на всеки от участниците в ПТП. Твърди се, че не е било проведено пълно и обективно изследване и анализиране на обстоятелствата по делото от значение за разкриване на обективната истина, самото постановление е противоречиво. По отношение на назначените по делото автотехнически експертизи се сочи, че заключенията им не са изготвени въз основа на обективните находки по делото, а лежат изцяло на предположения и избрани методи на изчисления от вещото лице, неприложими към конкретното ПТП, изразяващо се в сблъсък на л.а. с пресичаща от ляво на дясно спрямо посоката на движение ППС - каруца теглена от кон. В тази връзка се заявява, че от техническата литература е известно и не са необходими специални знания за да се отговори на въпроса, че използвания от вещото лице метод „Делта V” е неприложим, тъй като трябва да бъдат измерени в дълбочина най-малко 5 точки на деформации по превозните средства участващи в ПТП и се поставя въпроса може ли това вещо лице да отговори колко точки и с каква дълбочина са деформациите по дървената каруца, както и къде по дървените елементи на каруцата са измерени тези точки. Поставя се и въпроса може ли вещото лице да отговори откъде е приело, че от момента на навлизане на пътното платно на каруцата л.а. управляван от Т.И. е бил на 46 метра от мястото на удара, при положение, че пътния участък е прав и за водачката е имало видимост към каруцата над 200 м., като изразява недоумение дали конят е бил след каруцата. Поставя се и въпроса може ли вещото лице да отговори откъде е взело тази скорост на движение на каруцата от 16 км/ч при положение, че коня с каруцата са се движили по черен земен път с последващо преминаване по асфалтова настилка и пак от техническата литература е известно, че при конкретните пътни условия скоростта не би могла да достигне повече от 10-12 км/ч. Поставя се и въпроса може ли вещото лице да отговори от коя литература е взело време за реакция на водач от 1,2 секунди при положение, че при конкретната пътно климатична обстановка максималното време за реакция, която е следвало да избере е не повече от 1 секунда. Поставя се и въпроса може ли вещото лице да отговори по какви обективни находки е установило къде са се позиционирали пострадалите лица след ПТП и на какво разстояние от мястото на удара. Поставя се и въпроса може ли вещото лице да отговори как е определило пътя изминат от каруцата, къде е сложило коня, доколкото конят с каруцата е ППС по смисъла на закона и конят първи е навлязъл в пътното платно и излязъл от него за да достигне каруцата до края на дясната пътна лента, където е 2 настъпил удара. Въз основа на това се обосновава извод, че изготвените експертни заключения са изпяло неправилни, неправилно е определено място на удара, механизма на настъпване на ПТП, скоростите на движени на двете превозни средства, отстоянието на л.а. от мястото на удара, пътя изминат от каруцата, както от момента на навлизане на коня на пътното платно, така и от момента, в който водачката обективно може да възприеме движението на конския впряг по черния път с ясното намерение да пресече главния път, които са все величини от основно значение за извеждане на правилният правен извод за предотвратимост на удара за водачката на л.а. Заявява се, че всички изводи на вещото лице, които прокурорът е приел за достоверни са абсурдни, тъй като не било необходимо човек да има специални знания в областта на автотехниката и движението на телата за да си отговори, че механизмът, приет от вещото лице е невъзможен. В тази връзка се сочи факта, че всички обективни находки вкл. и пострадалите съгласно гласните доказателства са изпаднали извън пътното платно вдясно спрямо посоката на движение, което показвало, че каруцата почти е била напуснала пътното платно, а водачката вместо да задейства спирачната система е навила волана надясно и това е причината за ПТП. Твърди се, че ако беше предприела спиране в собствената си лента от момента, в който обективно е могла да възприеме движението на конския впряг насочен от черния път към главния път не би настъпил удар и двете превозни средства биха се разминали. Експертът се упреква, че или е допуснал очевидна грешка при изясняване на механизма и анализ на предотвратимоста, или е некомпетентен или има някаква друга причина поради което може да се допусне, че е заинтересуван от изхода на делото, което ако е така е основание за неговия отвод, още повече, че не е от компетентността на вещото лице в експертизата да анализира показанията на пострадалия. Отправя се упрек и към прокурора, че изцяло е възприел и кредитирал заключението на вещото лице по автотехническата експертиза и че се позовава единствено на това заключение при прекратяването на производството, което се определя като недопустимо, доколкото в това заключение няма нито един правилен извод относно механизма на настъпване на ПТП, относно скоростта на автомобила /която била приета, а не изчислена/, относно мястото на удара и отстоянието на автомобила от мястото на удара и от там относно опасната зона и предотвратимостта на удара. Заявява се, че заключението на вещото лице се основава единствено на предположения и на показанията на виновния водач, което се определя като недопустимо, като не било ясно въз основа на какъв анализ на изготвените заключения от вещото лице и останалите доказателствата по делото прокурорът е приел, че е налице прекратително основание и че вина за настъпилото ПТП има единствено пострадалия водач на ППС, теглено от животинска тяга. Сочи се, че автомобилът се е движил по прав участък от пътя, не е имало никакви ограничения на видимостта, но водачката не е наблюдава пътната обстановка пред себе си, като безспорно приближаваща пътното платно каруца, теглена от кон, представлява опасност за движението, каквато е константната практика на ВКС и в никакъв случай не е внезапно появило се препятствие на пътя. Заявява се, че конският впряг се е движил по черния, земен път отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила и водача е могъл и е бил длъжен да наблюдава пътя пред себе си и движението на конския впряг от повече от 200 метра, през цялото време да 3 мястото на удара и е бил длъжен да предотврати настъпването на ПТП, но същият не е следил пътната обстановка пред себе си, което е основната причина за настъпването на ПТП.

Твърди се, че при конкретните данни за приближаващия конски впряг е следвало водачът на автомобила да се съобрази конкретната пътна ситуация, като намали скоростта си, поради което в конкретния случай направеният извод от прокурора, че пострадалите са попадали в опасната зона на автомобила се определя като неправилен. Заявява се, че пострадалите освен, че имат качеството на пострадали лица по смисъла на чл.74 и сл. от НПК в процеса, те са и преки свидетели и участници в ПТП и техните показания са от изключително значение за разкриване на обективната истина по делото, а прокурорът изцяло е игнорирал показанията им, което също се определя като недопустимо. Твърди се, че при разследването не са положени и никакви усилия за изследване на механизъм на ПТП различен от този, който е посочил водача на л.а, който съответно е негова защитна теза, не са разгледани и други варианти за предотвратимост на удара от страна на водача, а прокурорът приема единствено, че пострадалият е попадал в опасната зона и удара е бил непредотвратим при спиране. Заявява се, че разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП е императивна и водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, като в конкретния случай произшествието било причинено единствено и по вина на водача на л.а, движил се е в нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не е следила пътната обстановка пред себе си, не е реагирала своевременно на опасността чрез спиране, което е единственото и задължение съгласно чл.2, ал.2 от ЗДвП, а е направила погрешна спасителна маневра с отклонение на дясно, която във всички случай е наказауема при причинени телесни повреди или смърт и не е направила всичко зависещо от нея да предотврати настъпването на ПТП, за което е имала възможност. По този повод се сочи, че във всички случай каруца теглена от кон представлява опасност за движението независимо дали съшия се движи правомерно или не, както и че виновното поведение на единия участник не може да доведе до оневиняване на водача на л.а., а би могло да се стигне само до съпричиняване на резултата. Обосновава се извод, че анализът в обжалваното постановление съдържа противоречиви, а от там и взаимно изключващи се изводи, както прокурорът неправилно е обсъдил събраните доказателства по делото и от там е направил неправилен правен извод и са били положени усилия и са изложени факти и обстоятелства, за да се оневини водача на л.а. вместо да му бъде повдигнато обвинение, като са били пренебрегнати правата на пострадалите, а е основното задължение на Прокуратурата да защитава техните права, за да се гарантира ред и законност в държавата. Настоява се за отмяна на атакуваното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и за връщане на делото на прокурора с указания за всестранно и пълно изясняване на обективната истина, като бъдат дадени задължителни указания за извършване на допълнителни действия по разследването - да бъде изготвена повторна автотехническа 4 експертиза, без участието на вещото лице Христо Узунов, като на новото вещо лице се укаже, че при изготвяне на заключението следва да ползва само годни доказателства и обективните находки, както и да посети местопроизшествието с оглед установяване от какво разстояние обективно може да бъде възприет конския впряг движещ се от черния път със земна настилка към главния път I-6, както и отговори на всички релевантни за правилото решаване на делото въпроси, както и да бъдат дадени указани за правилното прилагане на материалния и процесуалния закон, да се направят верни правни изводи и се изведе правилният правен извод за вината на водача на л.а. Т.И..