Решение № 357 от 12.04.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2340/2020
- Вид
- Решение № 357
- Подписан
- 12.04.2021
- Състав
- Красимир Машев, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3, пр.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.199 · Наказателен кодекс
- чл.213 · Наказателен кодекс
- чл.214 · Наказателен кодекс
- чл. 330 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.35 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 357 гр. София , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Красимир Машев
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502340 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на З. Л. И. срещу решение от 25.02.2020г. на Окръжен съд – Монтана, ГК, постановено по гр.д. № 95/2019г. в частта, в която са отхвърлени искове му по чл.2, ал.1, т.3 пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000лв. до 45000лв. и за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 200лв.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба на Прокуратура на РБългария в частта, в която срещу нея е уважен иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят – ищец твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е оценил правилно доказателствата, доказващи основателността на претенцията му за неимуществени вреди, причинени от незаконните обвинения. Счита, че присъденото му обезщетение е в занижен размер. Той е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от взетата мярка за неотклонение „ задържане под стража“, а след това и „домашен адрес“. Обострили са се симптомите на психическо разстройство, от което страда/шизофрения/ 1 затворил се е в себе си, получава халюцинации, че е преследван и животът му е застрашен. От свидетелските показания се установява, че жалбоподателят е претърпял душевни страдания от повдигнатото обвинение и мерките за неотклонение.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи исковете изцяло.
Жалбоподателят- ответник твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Съдът е присъдил обезщетение от 5 000 лв. за мярката за неотклонение задържане под стража и още 5000лв. за прекратеното наказателно производство.
Съдът макар да е възприел заключението на вещото лице, че не може да се установи причинно следствена връзка между обвинението и заболяването на ищеца, е приел, че е възможно интензивните емоции и преживения стрес да участват при възникване на симптомите на психичното заболяване. Не е ясно от кога до кога ищецът е бил задържан под стража и от кога до кога под домашен арест.
Последният е отменен с постановлението на прокуратурата от 17.10.2014г.
Жалбоподателят сочи, че досъдебното производство е протекло в разумен срок и е приключило в полза на ищеца. От справката му за съдимост се установява, че съдебното му минало е силно обременено и е проявявал многократно обществено- опасно поведение. През процесния период са водени и други досъдебни производство. Присъденият размер на обезщетението е завишен.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали размера на присъденото обезщетение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Окръжен съд- гр. Монтана е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба ищецът З.И. твърди, че му е повдигнато обвинение за престъпление, което не е извършил като за 145 дни е бил лишен от едно от 2 основните човешки права, а именно правото му на свобода. По отношение на него са взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Претърпял е имуществени вреди, изразяващи се в платени адвокатски възнаграждения, както и неимуществени вреди от психическо и емоционално страдание. Малолетното му дете е било лишено от вниманието и грижите му.
Живеело е само с майка си, която не работи, за да се грижи за него и единствените доходи, с които са разполагали са 35 лв. месечно. Това също му е причинило страдание. Бил е лишен от възможността да работи, за да издържа семейството си. Всичко това е в пряка връзка с действията на Прокуратурата, незаконното обвинение и наложени мерки за неотклонение.
Ищецът сочи, че на 20.05.2014г. е бил задържан за 24 часа на основание чл.63 от ЗМВР. На същата дата е било образувано досъдебно производство и му е предявено обвинение за това, че за периода от неустановена дата към онзи момент по делото на 2012г. до 19.05.2014г. на територията на страната е участвал в организирана престъпна група, съставляващо престъпление по чл.199, чл.213, чл.214 и чл. 330 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. С постановление от 20.05.2014г. е задържан за 72 часа. С постановление от 21.05.2014г. по пр. № 189/14г. е отменено горното постановление от специализираната прокуратура и е разпоредено мярката да бъде изтърпяна в ареста в гр. Монтана, вместо в ареста в гр. Лом. С определение от 23.05.2014г. с определение на СпНС му е определена мярка за неотклонение „подписка“. Този акт е протестиран от прокуратурата и с определение от 29.05.2014г. на АСпНС му е взета найтежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която да бъде изпълнена в арест в гр. София, ул. „Майор Векилски“ № 2. През октомври 2017г. тази мярка е заменена с „домашен арест“. Поради недоказаност на обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК на 17.10.2014г. е прекратено производството по ДП № 128/14г. по отношение на него. Това постановление е отменено на 18.03.2015г. на ВКП и е върнато ДП на СпП за извършване на допълнително разследване. Отново е постановено прекратяване на ДП № 72/15г. по пр. пр. № 189/14г. на 08.02.2016г., което е потвърдено с определение от 16.03.2014г. То е влязло в сила на 13.04.2016г.
Ищецът твърди, че почти две години срещу него е упражнявана репресия от страна на разследващите органи за престъпление, което не е извършил, ограничена му е свободата за 145 дни и незаконосъобразно е бил задържан 3 под стража и домашен арест. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв.в едно със законната лихва от 13.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и 200 лв. имуществени вреди. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна фаза, което е прекратено на 16.03.2016г. Отменени са и мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Липсват доказателства за влизане в сила на определението, с което е прекратено досъдебното производство. Ответникът сочи, че най- тежката мярка за неотклонение е взета на 29.05.2014г. с определение на АСпНС и ако в посочения период са търпени вреди, те не са в резултат на действията на Прокуратурата. Не са представени доказателства за изменение на мярката „задържане под стража“ в „домашен арест“ и продължителността на всяка една от тях. Ответникът поддържа, че от справката за съдимост на ищеца се установява, че е задържан по ЗМВР по друго наказателно производство ДП № 624/13г. на РПУ- Монтана водено във връзка с негови хулигански прояви. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че наказателното производство е приключило в досъдебната фаза и е с продължителност по- малко от 1 година и 10 месеца, че му е повдигнато за тежко умишлено престъпление. Видно от справката за съдимост на ищеца е, че в периода 2011г.-2014г. е осъждан многократно.
Той е имал нееднократно обществено- опасно поведение. Предходните му осъждания предполагат и по- нисък интензитет на търпените вреди, тъй като качеството на подсъдим не е нещо ново за него, за да се приеме, че с ДП № 128/14г. рязко се е променил животът му. Зл. И. не е ангажирал доказателства за търпените неимуществени вреди и влошаването на емоционалното и здравословно състояние. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за претендирана законна лихва. Счита иска за завишен по размер.
Видно от приложените към исковата молба заповед от 20.05.2014г. на МВР е, че ищецът е бил задържан за 24 часа.
4
С постановление от
189/14г.
20.05.2014г. на СпП е образувано ДП по пр. пр. №
С постановление от 20.05.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 във вр. с ал.2 от НК.
С постановление за вземане на мярка по чл.64, ал.2 от НПК от 20.05.2014г. му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 72 часа.
С определение на СпНС от 23.05.2014г. на ищеца е взета мярка за неотклонение подписка, което е отменено от АпСпНС с определение от 29.05.2014г. и на ищеца е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Не се спори, че досъдебното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл.199, ал.1, чл.243, ал.1 във вр. с чл.36, ал.1 вр. с чл.35 от НПК с постановление от 17.10.2014г. и е отменена мярката за неотклонение на ищеца „домашен арест“. Този акт е отменен с постановление от 18.03.2015г. на ВКП. На същото основание с постановление от 08.02.2016г. досъдебното производство е прекратено повторно срещу Зл. И., потвърдено с определение на СпНС влязло в сила на 23.04.2016г.
Представено е свидетелство за съдимост на З.И., от което се установява, че той е осъждан по три наказателни дела от общ характер през периода 2011г.-2014г.
Във връзка с твърденията в исковата молба е допусната психиатрична експертиза, изготвила заключение след освидетелстване на ищеца. Според нея заболяването на Зл. И. „параноидна шизофрения“ е с начало от 2013г. и няма причинно- следствена връзка между него и незаконното обвинение. Не се установява и временна връзка с рецидивирането му през 2015г. или задълбочаването му от незаконното обвинение. За периода май 2014г. до настоящият момент ищецът е хоспитализиран три пъти. Няма зависимост към медикаменти от предписаната му терапия. В съдебно заседание вещото лице е допълнило писменото си заключение. Пояснило е, че за шизофренните заболявания няма конкретна причина. Има три групи фактори за 5 отключването им като най- съществени са биологичните. Възможно е интензивни емоции и преживян силен стрес да участват при възникване отново на симптомите, но това не е единствен фактор.
Съдът възприема заключението като компетентно и безпристрастно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. и Ц. познават ищеца. Първата е негова майка, а втората- сестра. И двете твърдят, че преди ареста не е имал заболяване.
Започнал е да гледа втренчено, не е искал да излиза, затварял се е в себе си, гледал е уплашено. Получил го е след това. В ареста е влязъл през месец май 2013-2014г. Тогава са започнали притесненията. Не знаят за какво е бил обвинен. Питали са защо е арестуван, но никой не им е обяснил. При ареста на ищеца са насочили срещу него автомат и са сложили кубинка на главата му. Съпругата му се е разстроила, както и детето. Бил е затворен в ареста в гр. София четири месеца, а под домашен арест 2 месеца. Свидетелят М. му е ходила на свиждане там през 15дни. Ищецът не е искал да говори, гледал я е стресиращо. След като е излязъл е започнал да казва, че не му е добре. Ходил е в психиатричното на лечение и е лежал няколко дни. Ищецът изпитва страх, ходи и се обръща. Споделил е с баща си, че много го е страх, че го преследват. Съпругата му след ареста е отишла да живее при майка си и баща си. След това се е върнала и е ходила да работи, за да изхранва детето си.
Приема лекарства във връзка със заболяването му. Сега работи, където го повикат. Свидетелят М. не си спомня колко пъти е арестуван ищецът.
Свидетелят Ц. е била свидетел на второто задържане на брат си в края на месец май, но не си спомня годината. За първото задържане знае от съседи.
След като се е върнал от гр. София е отивал в дома на свидетеля Ц. и е говорел несвързано, било го е страх да излиза, да не го срещнат полицаи, неспокоен е и стресиран. През време на задържането му съпругата му се е уплашила и си е отишла. След две седмици се е върнала и е работила в селото. Ищецът е издържал семейството си. Бил е освободен през октомври.