Протоколно определение № 2051 от 22.04.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2051 гр. София, 22.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова и прокурора А. Б. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20251100202521 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Производството е по реда на член 437, ал. 2 от НПК във връзка с член 70 от НК.

На поименното повикване в 10:40 часа се явиха:

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор Н..

За ЗАТВОРА - София в съдебната зала се явява инспектор С.М..

ОСЪДЕНИЯТ П. Х. Н. – редовно призован, се явява лично, доведен от СЦЗ и с АДВ. Б., както и със съпругата си Е. Х.а, и двамата с представено пълномощно по делото.

По делото е постъпила молба от адв. С., с която уведомява съда, че е прекратил правомощията си с осъденото лице.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР С.М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Да се даде ход на делото.

Е. Х.А: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, след като взе предвид изявленията на страните, намира, че са налице основания за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ па осъдения правата му в наказателния процес.

СЪДЪТ СНЕМА самоличност на осъденото лице:

П. Х. Н. – роден на ********* г. в гр. Луковит, българин, български гражданин, осъждан, с основно образование, женен, с ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 – чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК. Не правя отводи.

ИНСПЕКТОР С.М.: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК. Не правя отводи.

АДВ. Б.: Нямам искания по реда на чл. 275 от НПК. Не правя отводи.

Нямаме възражения да се приемат писмените доказателства, които са приложени по делото.

Ние от своя страна имаме искане за приемане на писмено доказателство, представляващо епикриза, касаеща майката на осъденото лице Н.П. Н.а, от която е видно че същата със силно влошено здравословно състояние, което ще обсъдя и в хода по същество.

Желаем осъденото лице да даде обяснения в настоящото производство, относно дисциплинарното му и корекционно поведение в заведението за лишаване от свобода, като относно същите обстоятелства, желаем да бъдат разпитани и двама свидетели. Единият от които е бащата на осъденото лице Х.К. Н., а другото лице, също изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, а именно Х.Л. В., които доколкото разбирам се намира днес в сградата на съда.

ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Поддържам казаното от защитника ми.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че представените в днешното съдебно заседание писмени документи, следва да бъдат приети и приложени по 2 делото.

По отношение на разпита на двамата свидетели, посочени от защитата, считам че показанията на същите са неотносими към настоящото съдебно производство и Моля, да не допускате същите.

ИНСПЕКТОР С.М.: Изцяло подкрепям становището на държавното обвинение, по изложените мотиви.

СЪДЪТ намира, че представената днес епикриза за майката на осъденото лице, следва да бъде приета по делото, доколкото страните могат да я обсъждат по същество.

Относно поисканите свидетели, които да установяват поведението на осъденото лице в условията на затвор, съдът намира че искането за техния разпит е неоснователно, доколкото не може поведението на осъденото лице да бъде установявано със свидетелски показания, първо на лице което се намира извън затвора, а именно бащата на осъденото лице и второ, на лице което също е изтърпявало наказание „Лишаване от свобода“. За това поведение по делото са налице достатъчно писмени доказателства, които са допустими и изискуеми от закона.

Относно искането за даване обяснения, доколкото това е право на всяко обвинено и осъдено лице, съдът ще даде възможност за това на осъдения.

С оглед на изложеното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представената епикриза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на двамата свидетели.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА делото с постъпила молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения П. Х. Н., както и приложения към нея доклад от 3 затворническата администрация.

АДВ. Б.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Оспорвам молбата.

ИНСПЕКТОР С.М.: Началникът на затвора оспорва молбата.

ДАВА възможност на осъденото лице П. Н. ДА ДАДЕ обяснения.

ОСЪДЕНИЯТ П. Н.: Осъзнавам вината си, за това което съм извършил.

Доста изтърпях, бях изолиран около 4 години сам в стая. Лишен съм да виждам двете си деца. Лишен съм от съпругата ми. В момента в който ме изместиха в Затвора – София, по адрес, бях разпределен в Кремиковци.

В един ден бях извикан за следствени действия в Централния затвор, от коменданти и от господин Г. Х., т. нар. „Сатър“, след което ме бяха вкарали в една стаичка с пет служителя на Вътрешна сигурност и ми беше наложен ултиматум - да „наредя“ зъболекаря и господин М. (осъденият сочи инспектор С.М.), който ми беше отряден там. Това е самата истина, много трудности се налагат. Изкарали са ме като човекоядец. Не съм безгрешен, няма безгрешни хора, но това не е така.

Всичко ми вървеше перфектно, до момента в който отказах вече да „нареждам“ хора, включително и него (осъденият сочи инспектор С.М.), запазих го. Обаче станаха едни сплетни в администрацията в Централния затвор, отрядният ми който беше на 12та група, преди да замина за Казичене, другите лица няма да ги споменавам, защото се притеснявам за момента. Води се разследване, за натиска срещу мен.

От момента в който отказах да стана свидетел и да поддържам определени хора, всичко тръгна надолу. Многократно съм награждаван, работех в гараж 10, МВР пак. Тези наказания са скалъпени и съшити с бели конци. Първо, аз не съм управлявал служебен автомобил. Автомобилът всеки ден ни вози, служител от СДВР, който ни вози на сигнал. Това е било всеки ден, в продължение на 10 месеца. Клипът не е заснет от мен. Не съм пускал сигнал, нито сирени. Другото което, бях вдигнат незаконно от Казичене, точно за 5 минути, без дрехи, без багаж, без нищо. След месец и нещо, бях в 4 пълна изолация, без хапчета, без апарат за кръвно, без допир до телефон, без допир до лавката. Бях притискан постоянно.

Преди разпределението пак бях притиснат да продължа, въпросния човек. През цялото това време не съм имал проблеми. В момента в който пуснах предсрочното в Казичене, бях посетен от Вътрешна сигурност и започнаха заплахите. Два или три пъти ме посещават там, след което ме посещават на гараж 10, бившият началник и двама служители на Вътрешна сигурност. Поставят ми ултиматум, пак за въпросният отряден, с който аз няма никакви лични отношения. Режимът ми е свален от бившият началник господин Котев, многократно ме е награждавал. Участвал съм във всички спорни мероприятия. Бях отговорник на фитнеса 2 години близо и заминах за Казичене. След като дойдоха на гаража, бавеха ми се отпуските и аз казах „Добре, ще съдействам, но ме пуснете 5 дни“. Пуснаха ме отпуска, върнах се отпуската и бях притиснат в България МОЛ от служители на Вътрешна сигурност, като единият беше отстранен, заради нарушения пак във връзка с мен. Предложи ми се тогава една пачка с фалшиви пари, от по сто лева, да завъртя да си купя маратонки. Аз тогава бях със съпругата ми. Имаме доказателства и оттам, от видео-камери от сладкарница „Неделя“. На другия ден бях на работа, отново дойдоха на гараж 10 и аз им казах, защото тази отпуска ми се полага и че няма да им съдействам. Оттам ме превърнаха в животно.

За въпросния свидетел, който не е допуснат, господин Х., преди една седмица му спасих живота от пет наркомана, които го затвориха в една стая и го люскаха с тръби, с катинари, с чорапи пълни с батерии. Доколкото знам са ме образували за наркотици. Аз не позволявам в групата в която лежа, да има наркотици, категорично. За другото наказание за машинката, машинката я получавам два месеца по-късно. След като ме дигат от Казичене, шкафчетата там не се заключваха, голяма сума пари ми остана там. Откраднаха ми доста дрехи, парфюми, маратонки и други неща. Получавам преписка в затвора в Кремиковци, господин М. беше на комисията. Преписката идва от Казичене, защото машинката ми е намерена в някакъв от долния етаж, дал я е някой от моята стая, чрез мен да си бръснел ръцете. Първо, аз от съображения за хигиена и за сигурност, машинка, нокторезачка, аз все едно да си дам четката за зъби. Всеки втори е наркоман и с хепатит, и със спин и с какви ли не 5 болести, няма как да си дам машинката, даже и навън и на брат ми, и на който и да е.

Във връзка със здравословното ми състояние, с артериална хипертония съм от 14 годишен, поддържам 190/100 постоянно кръвно. Пия по 42 хапчета на ден, постоянно ми се правят откази. Разрешава ми се да бъда изведен на външен лекар, платен преглед, не ме карат на записания час. Карат ме пред една лудница, последният път. Излиза една докторка и излизат 20 човека студенти. Аз съм окован в пранги, колани, вериги, отваря се вратата на конвоя и всичките студенти си вадят телефоните и започват да ме снимат. Аз също съм човек и двете ми деца са спортисти на високо ниво.

Искам да съм при семейството ми, да се грижа за тях. Осъзнал съм си вината. Нямам какво да кажа. Сериозна е работата. Системата реши ли да смачка някой, го мачка. А когато трябва да се работи с него, не се работи, с нас не се работи. Не ни лекуват. Ако поискаш хапчета, докторът те гони като, говорим за един аспирин обикновен.