Определение № 2061 от 26.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2061 гр. П., 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501693 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, чрез пълномощника по делото адвокат Б.- К., против Определение от 03.04.2025 г., постановено по гр.д. №14300/2022г. по описа на РС-П., XV гр.с., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 736 от 21.02.2025 г. в частта му за разноските. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна от 700 лв. на 405,69 лв. Освен това се иска да бъде присъдена сумата от 625,41 лв. разноски в полза на жалбоподателя.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата- Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ: ***, с адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, ап. ***, представлявано от адвокат Е. И., в качеството й на пълномощник на ищцата Е. Й. О., ЕГН **********, с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

П.ският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба, подадена от Е. Й. О., срещу „Ай Ти Еф Груп” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6, вр. чл. 6.1 – чл. 6.5 от Договор за потребителски кредит № *** от 16.04.2020 г., сключен между страните, установяваща задължение на потребителя да заплати на кредитора неустойка при непредоставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора. В срока за отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп” АД са предявени срещу Е. Й. О. обективно кумулативно 1 съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на Е. Й. О. да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД сумата от 1200 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***/16.04.2020 г. и Анекс по транш с пореден № ***/28.10.2020 г. към договора за кредит, сключени между страните; сумата от 282,84 лева– възнаградителна лихва за периода 29.10.2020 г.

– 23.10.2021 г.; сумата от 148,10 лева – обезщетение за забава за периода 24.10.2021 г. – 09.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /06.01.2023 г./, до окончателното изплащане.

С Решение № 736/21.02.2025 г. постановеното по гр.д. № 14300/2022 г., съставът на П.ския районен съд, е уважил изцяло предявения първоначален иск от Е.

О. и частично предявените насрещни искове, като е осъдил ответника по първоначалния иск- „Ай Ти Еф Груп” АД да заплати на ЕАД Е. И. сума в размер от 700 лева, тъй като ищцата е била представляван безплатно по делото от адв. Е. И..

Освен това е осъдил ответницата по насрещния иск - Е. О. да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД, сума в общ размер от 303,46 лева- разноски включващи 266,67 лв. – адвокатско възнаграждение и 36,79 лв. – държавна такса. По реда на чл.248 от ГПК частният жалбоподател Ай Ти Еф Груп” АД е поискал изменение на решението в частта му за разноските. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата му по съображения подробно изложени в решението.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно.

Трайната съдебна практика прима, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. И. правилно и законосъобразно са присъдени 700 лева- 300 лв. по първоначалния иск и 400 лв. по насрещните искове за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещните искове Е. О.. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В случая по делото са разгледани главен и насрещен иск. При тези данни няма основание за намаляване на присъденото от П.ския районен адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.

Досежно искането за увеличаване на присъденото в полза на „Ай Ти Еф Груп” АД адвокатско възнаграждение от 266,67 лв. на 625,41 лв. , настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие 2 от 02.10.2023 г. е посочено, че е договорено и платено в брой възнаграждение в размер от 800 лева за представителство на „Ай Ти Еф Груп“ АД в качеството на ищец в производството. Предявени са три насрещни иска и тъй като в договора е посочена обща сума, без да е конкретизирано за кой от трите насрещни иска се отнася, то следва да се приеме, че за всяка от трите претенциите е договорен и заплатен хонорар в размер от по 266,67 лева. Тъй като е уважен един от общо трите насрещни иска, правилно и законосъобразно първостепенният съд е присъдил на Ай Ти Еф Груп“ АД сумата от 266,67 лева.

Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 03.04.2025 г., постановено по гр.д.

№14300/2022 г. по описа на РС-П., XV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3