Решение № 149 от 31.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

А.ина Й. Лазарова

Д. Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600286 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 13/29.06.2023 г. по НОХД № 205/23 г. на окръжния съд в град Шумен, с която Н. П. Я. е бил признат за виновен и осъден по чл.124, ал.1, пр.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на пет години лишаване от свобода. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с фактите по обвинението, признати от подсъдимия при условията на чл.371, т.2 от НПК, че на 27.08.2022 г. в с.Белокопитово, област Шумен, той е причинил по непредпазливост смъртта на Г.З., вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е бил осъден да заплати три обезщетения за претърпени неимуществени вреди – две от по 300 000 лева на дъщерите на загиналия, и едно от 200 000 лева на фактическата му съжителка.

Въззивната проверка се инициира с жалби от:

- частния обвинител и граждански ищец Б. И., чрез повереника адвокат С., с искане за завишаване на наказанието, и

1

- от защитника на подсъдимия, адвокат Т., с искане за неговото намаляване и приложение на чл.66, ал.1 от НК.

В съдебно заседание жалбоподателите поддържат исканията си, като адвокат Т. добавя и такова по приложението на материалния закон, а необжалвалите страни предлагат да се потвърди първоинстанционния съдебен акт. В своя лична защита подсъдимият се придържа към казаното от своя адвокат, като изразява съжаление за станалото и поднася съболезнования на близките на пострадалия.

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

На 27.08.2022 г. Г.З. се намирал в село Белокопитово по повод празника на питката. С него били свидетелите М.М., И.А., С.К. и Б. И., последната негова фактическа съжителка. След приключване на мероприятието, между З. и подсъдимия възникнал спор във връзка с прибирането на масите, използвани при провеждането му. Подсъдимият отправил реплика, че хората от селото не са длъжни да им прибират масите и столовете, а Г.З. слязъл от автомобила, с който се приготвяли да отпътуват, преместил една от масите настрани, след което отново се качил. Подсъдимият от своя страна взел масата, и я поставил зад колата, а З. отново слязъл и я дръпнал, тъй като му пречела да потегли. Двамата започнали разправия.

Свидетелките И.А. и И.Л. опитали да ги спрат, но междувременно подсъдимият, с лява ръка, успял да удари Г.З. в лицето, от което той паднал по гръб на земята, в безсъзнание.

На мястото на инцидента пристигнали полицаи и медици. Г.З. бил приет за лечение в МБАЛ Шумен, но въпреки полаганите специализирани грижи, на 04.09.2022 г. починал. Контузията на главата, която той получил при падането в лявата тилна област и лявата теменна област, довели до тежък мозъчен оток, явяващ се пряка причина за неговата смърт. Черепномозъчната травма била с такава тежест, че без оказване на високо квалифицирана медицинска помощ, смъртта на пострадалия би била неизбежна за много кратко време, но този изход се развил и въпреки оказваните непрекъсната реанимация и интензивно лечение в период от осем 2 дни. По своите медико-биологични характеристики, травмата на главата довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от достатъчен по обем доказателствен материал, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на направеното от подсъдимия самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.

Моментът на нанасяне на удара от подсъдимия на Г.З. е бил записан от стационарна камера в с.Белокопитово, записът от която е приобщен към делото. Получените травматични увреждания са установени по експертен път, както и механизмът на тяхното причиняване, включващ падане от ръст назад и наляво, а така също и пряката причинна връзка между тях, развилите се усложнения, и настъпилата смърт. Налице са гласни доказателства, от които се установява контакта и развилия се спор между извършителя и пострадалия.

Настоящият състав споделя разбирането на решаващия съд, че доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива, като всички доказателствени източници кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Авторството на подсъдимия Я. се установява по несъмнен начин от самопризнанието му, направено както в рамките на надлежно проведената процедура по чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, така и от обясненията му, дадени в досъдебната фаза в присъствието на защитник. Самопризнанията на подсъдимия не са изолирани, а се подкрепят от показанията на свидетелите А. и Л., които пряко и непосредствено са възприели неговите действия, и от съдържанието на вещественото доказателство диск със запис от видеокамера, работеща в реално време. Установен е по несъмнен начин механизмът, по който се е стигнало до настъпването на тежкия вредоносен резултат, смъртта на Г.З. – нанесен от подсъдимия удар с ръка по лицето му, загуба на равновесие и падане назад от височината на неговия ръст /около 180 см/, в резултат на което е причинена описаната черепно мозъчна травма.

Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпен състав по чл.124, ал.1 от НК – непредпазливо причиняване на смъртта, като резултат от умишлено нанесена телесна повреда, като между страните в 3 първоинстанционния съд не е съществувал спор относно нейния вид – че е тежка, което въззивният съд не възприема.

При ясна и непротиворечива фактическа обстановка, призната изцяло от подсъдимия Н. Я., първата инстанция неправилно е приложила материалния закон, и се е съгласила с дадената от държавното обвинение правна квалификация на деянието като причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда – престъпление по чл.124, ал.1, вр.чл.128, ал.2, вр.ал.1 от НК. Разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с признание на фактите по чл.371, т.2 от НПК не е било пречка съдът да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, след като съгласно ТР 1/2009 г. страните могат, при съобразяване на очертаната от обвинителния акт фактология, да излагат съображения за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация. Тъй като това не е сторено, настоящият състав не вижда пречка неправилното приложение на материалния закон да бъде изправено в рамките на възивното производство, независимо от ограниченията на осъществявания контрол с оглед характера на диференцираната процедура, по която е протекло разглеждането на делото пред първата инстанция.

Известно е, че причиняването на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, е специфичен състав на убийство при смесена форма на вина. За убийството по чл.124 от НК е характерно наличието на различно субективно отношение на дееца към различните последици от неговото деяние, умисъл към по-близкия резултат - телесната повреда, и непредпазливост към по-отдалечения - смъртта на жертвата.

Квалификацията на престъпното деяние по чл.124, ал.1 от НК е в зависимост от степента на умишленото увреждане на здравето на пострадалото лице, т.е. от вида на умишлено причинената телесна повреда, съобразно различните разпоредби в чл.128-130 от НК. За да се квалифицира деянието по чл.124 от НК не е необходимо умишлено причиненото телесно увреждане да е пряката причина за смъртта, а се изисква наличие на причинна връзка между действията на дееца по умишленото му причиняване, и настъпването на вредоносния резултат, като при това деецът не отговаря за настъпилите междувременно усложнения или за по-интензивно по тежест увреждане на 4 здравето, което не е желано или допускано, но обективно е обусловено от съзнателно причинената телесна повреда. За това е от съществено значение определянето както на характера и въздействието, упражнено от дееца, върху организма на пострадалия, така и на субективното психическо отношение на извършителя към усложнения резултат. Когато от умишлено причинено полеко по вид увреждане настъпят по-тежки усложнения или смърт, които деецът нито е желаел, нито е допускал, отговорността за непредпазливо причинената смърт ще е във връзка с по-лекото увреждане, защото само то е причинено умишлено, а по–тежките увреждания и смъртта са настъпили по непредпазливост.

В обвинителния акт е посочено, и подсъдимият Я. е признал, че е нанесъл удар с ръка по лицето на пострадалия З.. От този удар пострадалият паднал по гръб на асфалтовата настилка на пътя, където била разправията, от височината на собствения си ръст. Именно ударът с ръка, за който не може да има никакво съмнение, че е нанесен от подсъдимия с пряк умисъл, е поставил началото на протеклия причинно-следствен процес – загуба на равновесие от страна на пострадалия, падане и съприкосновение на задната част на главата с твърда повърхност, в резултат на което е настъпила и черепно-мозъчната травма, отговаряща на медико биологичните критерии за тежка телесна повреда от вида постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Тези факти по делото са несъмнени, но при правната им оценка първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал единствено наличието на причинно-следствена връзка между комплексната тежка телесна повреда и настъпилата смърт, като при това необосновано е приел, че силата на несения удар и концентрирането му в областта на главата обуславя извод, че тежката телесна повреда е причинена умишлено, без да изследва преките поражения, причинени от инициалния удар с ръка.

Макар фактологията по делото да сочи на типичен в практиката случай на смърт, причинена по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, за определяне на нейния конкретен вид законът предвижда задължителното използване на специални знания. С оглед процедурата, в която е било решено делото от първоинстанционния съд, не е бил провеждан разпит на вещото лице, изготвило СМЕ, а при постановяване на присъдата съставът се е ползвал от съответните заключения на досъдебното производство. След настъпването на смъртта, вещото лице д-р 5

В. В. е изготвил две съдебномедицински експертизи – оглед и аутопсия на труп, и за травматичните увреждания, в заключенията на които се откриват изводи, общо относими към вида на комплексната телесна повреда. За това в хода на въззивното производство настоящият състав упражни правомощията си по проверка на доказателствата и проведе разпит на вещото лице с цел разграничаване на отделните медикобиологични параметри, като счете, че тази доказателствена дейност не е в противоречие с условието, въведено с ТР 1/2009 г., т.8.1. Касае се за необходимост да бъдат изяснени правопроменящи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, които са изцяло съвместими с фактологията по обвинителния акт, и съответно не внасят съществени изменения в нейните очертания.

Чрез разпита на експерта се установява, че при извършената аутопсия той не е констатирал травматични увреждания в областта на лицето, и че отразеното относно клепачите на лявото око, че са „кръвонаседнали синкаво с кафеникав оттенък“ не може да бъде свързано по категоричен начин с нанесения удар, както и плиткото охлузване на лявата буза, което налага извод, че конкретно този единствен удар, е причинил на пострадалия само болка.

Правната оценка на признатите факти налага извод, че подсъдимият Н.