Решение № 20767 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20767 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110153165 по описа за 2024 година

Предявен е от ищеца Т. М. М. срещу ответника Кредисимо ЕАД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона.

Предявен е от ищеца Т. М. М. срещу ответника Ай Тръст ЕООД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключените между страните Договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. поради противоречие на закона евентуално поради накърняване на добрите нрави.

П Р И Е Т е за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещна искова претенция на първоначалния ответник „Кредисимо“ ЕАД за осъждане на първоначалния ищец и ответник по насрещния иск Т. М. М. да заплати на основание чл. 23 ЗПК сумата от 918,26 лева – чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г., ведно със законната лихва за забава за периода от 06.02.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът Т. М. М. твърди, че сключеният с първия ответника Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г. е нищожен поради противоречие на закона – не съдържа коректна информация за годишния процент на разходите (ГПР) – не включва възнаграждението за поръчителство в ГПР. По отношение сключения с втория ответник договор за поръчителство сочи, че действието на поръчителството е предпоставено от валидността на главното съглашение. Сочи, че договорът противоречи на закона и на добрите 1 нрави поради нееквивалентност на престациите. Моли съда да уважи исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Кредисимо ЕАД подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че сключеният договор за кредит е действителен и не противоречи на закона, съдържа всички необходими реквизити, включително надлежно посочване на размер на ГПР. Поддържа, че възнаграждението за поръчител не съставлява общ разход по кредита. Счита, че макар двете ответни дружества да са свързани лица, това обстоятелство не влече недействителност на договорите.

Предявява насрещна искова претенция за осъждане на ищеца да заплати непогасените суми по договора. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Ай Тръст ЕООД подава отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, като оспорва исковете като неоснователни. Счита, че възнаграждението за попечителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като е изцяло доброволно, не е разход известен на кредитора и не съставлява общ разход по кредита. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото относими доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесните договор за кредит и договор за поръчителство са нищожни с оглед наведените в исковата молба основания – противоречие на закона, респ. накърняване на добрите нрави.

Страните не спорят, поради което и с доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е сключил с ответника „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г., че на същата дата е сключил с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2897558/04.01.2024 г., както и че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за кредит са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това сключеният между ищеца и 2

„Кредисимо“ ЕАД договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Следователно преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „Ай Тръст“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по3 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Още повече – от служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от Договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на кредитора, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.

Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените обезпечения. Плащането на възнаграждението за обезпечение обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР – 48,21%, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход действителният ГПР е значително завишен.

Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице поръчител, сключването на договора за поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с основното задължение по кредита. С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от 4 уговорките СРС счита, че макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК.