Решение № 436 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900411 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

И. А. А. от град ****, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: ****, твърди, че на 22.05.2018г., около 21:55ч., в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ до № 80, при движение в посока от юг на север, лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия“, с рег. № ****, управляван от водача И. Н. К. с превишена и несъобразена скорост, удря пешеходката А.М.А. с което нарушава правилата за движение и реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на А.А.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 325/2018г. Образувано било досъдебно производство № 35/2018г„ по описа на СРПТ при ОДМВР- Пловдив. Ищецът твърди, че е син на починалата и изключително тежко понася нейната загуба. Излага твърдения, че с починалата били сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. В атмосфера на любов и подкрепа починалата отгледала и възпитала сина си И.. Двамата имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Ищецът изключително тежко понасял загубата на майка си, починала така нелепо и неочаквано. Тя винаги е била опора за него. При пътния инцидент той губи един от най- близките си хора- своята майка. Починалата А.А.била силно привързана към И. А. и във всеки важен момент засвидетелствала майчината си обич и подкрепа към него. А.А.подкрепяла сина си винаги, подпомагала го с каквото може и споделяла ежедневието си с него. Обичала да прекарва време със своя син. Те се търсели, ежедневно поддържали връзка един с друг и се интересували от случващото им се. Моралните страдания на ищеца, 1 претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот. След загубата на толкова близък човек А. страдал от безапетитие, нарушения в съня и тревожност.

Ищецът твърди, че виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Шкода Фабия“, с рег. № ****, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с полица №ВО/22/118000253943, валидна от 12.01.2018г. до 11.01.2019г.

До посоченото застрахователно дружество била отправена претенция на 29.01.2021 г. за изплащане на обезщетение, но такова не било изплатено.

Ето защо, претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на майка му А.М.А. причинена от ПТП, настъпило на 22.05.2018 г.; законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция от 29.01.2021г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество - ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, оспорва предявените искове като неоснователни. Признава обстоятелството, че налице договор за застраховка

“Гражданска отговорност” на автомобилистите, полица №

ВО/22/118000253943, сключен между

„Застрахователна компания Лев Инс” АД и собственика на автомобил марка „Шкода”, модел „Фабия“ с рег. № ****, валидна към дата 22.05.2018 г.

Оспорва механизма на настъпване на произшествието. Твърди наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от починалата, която „без да се съобрази с правилата за движение по пътищата, в състояние на тежко алкохолно опиянение е навлязла рязко, тичайки и е престоявала на пътното платно, в момент, в който това не е било безопасно, като с това е станала единствена причина за възникване на произшествието и телесните наранявания.“ като същевременно не се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и неговата скорост на движение и е попаднал в опасната зона за спиране. С това си поведение тя е нарушила разпоредбите на чл. 113, ап. 1, т.1, т.2, т.З и чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Твърди, че пострадалото лице не е спазило императивните разпоредби на закона, съгласно които преди да навлезе на платното за движение, пешеходецът е следвало да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, с тяхната скорост на движение, да спази светлинните сигнали на светофарната уредба и на следващо място да не навлиза внезапно на платното за движение. Това са императивно установени задължения за всеки пешеходец, с които в конкретния случай пострадалата не се е съобразила и нарушила съзнателно и умишлено.

2

Оспорва наличието на вина в поведението на водача на описания автомобил, причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП, смъртта на А.А.и вредите, описани от ищеца.

Според ответното дружество, размерът на исковата претенция била силно завишена.

Счита, че претендираната лихва не следва да си присъжда от момента, посочен в исковата молба, а от момента на завеждането й. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е приета като писмено доказателство, което не е оспорено от страните, постановена и влязла в сила присъда по НОХД № 902/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, влязла в законна сила на 02.08.2023г.

Съгласно постановената присъда № 260030 от 24.03.2021 г. водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № **** И. Н. К. е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. в град Пловдив, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21. ал. 1 от ЗДвП, указващ, че при избиране на скоростта на движение водачът на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за пътно превозно средство от категория „В“ в населено място - 50 км/ч., като по непредпазливост причинил смъртта на А.М.А. настъпила на 23.05.2018 г, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „В‘ във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 29/14.02.2023г. по ВНОХД № 353/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, оставено в сила с Решение № 296/02.08.2023г. по НД № 390/2023г. по описа на ВКС, 3-то наказателно отделение.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от И. Н. К. и неговата вина.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с образуваното досъдебно производство, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 22.05.2018г. в град Пловдив, водачът И. Н. К. е управлявал л.а. „Шкода Фабия” по дясната, най-източна пътна лента на платното за движение на бул.

„Източен” в гр. Пловдив в посока от юг на север. През това време пешеходката А.М. А.а е била около средата на платното за движение, където е стояла (съгласно показанията на свидетеля М. Х.) или пешеходката А.М. А.а е била на десния тротоар (съгласно показанията на водача И. К.). Когато л.а.

„Шкода Фабия” е бил на около 45 - 46 м, пешеходката А.М. А.а е предприела пресичане на източната половина на платното за движение на бул. „Източен” в посока от запад на изток, от ляво надясно пред автомобила (съгласно показанията на свидетеля М. Х.) или пешеходката А.М. А.а е предприела 3 пресичане на платното за движение на бул. „Източен” в посока от изток на запад, отдясно на ляво пред автомобила (съгласно показанията на водача И.

К.). Водачът на л.а. „Шкода Фабия” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около 3,6 сек е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Шкода Фабия” и е настъпил дясно-задно- странично в тялото на пешеходката А.М.

А.а. След удара автомобилът се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката е паднала на платното за движение пред автомобила.

Произшествието е настъпило около 21.50 часа на бул. „Източен” в гр.

Пловдив, пред № 78. В района на местопроизшествието няма налична маркировка, обозначаваща пешеходна пътека, както и няма пътни знаци за движещите превозни средства по източното платно за движение.

Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха.

Скоростта на движение на л.а. „Шкода Фабия” непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 57 км/ч, а в момента на удара около 13 км/ч.

Водачът И. Н. К. е управлявал л.а. „Шкода Фабия” по най - източната пътна лента на платното за движение на бул. „Източен” в гр. Пловдив в посока от юг на север. Мястото на удара е в предна част на автомобила, където около средата му е намерена деформация на капака.

От травматичните увреждания на пешеходката А.М.А. според експертите, може да се определи, че в момента на удара е била разположена с дясната си страна към автомобила, като ударът е настъпил дясно-задно-странично спрямо тялото й.

Тук е мястото да се посочи, че относно самия механизъм на настъпване на произшествието, по делото са събрани и гласни доказателства – свидетелски показания, които са напълно противоречиви относно началното местоположение на пешеходката и нейното движение.

Свидетелката М. М. Х. – М., в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2023 г. казва: „……… Аз видях как жената изтича, чух и свистенето на спирачките и как я бутнаха и аз се обадих на 112…. Не мога да кажа посоката на пресичаше на пешеходеца…. Последно това, което видях, беше човек и не можах да преценя към момента жена или мъж, защото беше тъмно, пресече до половината на булеварда и после изведнъж в последния момент се втурна да тича да прави другото пресичане, т.е. как да обясня ... Тръгна да пресича откъм колчетата към тротоара.. Чу се много ясно свистене на спирачки… Свидетелят И. Н. К., изслушан в същото заседание, причинил самото произшествие, казва: „…….На около двайсетина метра пред мен забелязах някакъв силует, който се измуши зад дърво и се олюляваше. Единственото, 4 което можах да направя, е да натисна спирачките незабавно, след което това, което видях е, че бутнах въпросния силует… Тя не идваше от колчетата, а иззад дърво се измуши. Тя се движеше от изток на запад, мое дясно.

Олюлявайки се внезапно изскочи иззад дърво. Аз съм в дясна лента и тя идва от дясно. Единственото, което видях е, че силуетът се олюлява. Въпросният силует го бутнах с автомобила с централната част. Аз бях в дясното източно платно….“

Именно посочените противоречия в показанията на цитираните свидетели, дават основание експертите в изслушаната експертиза да разгледат два възможни варианта за посоката на движение на пешеходката преди настъпване на удара:

Вариант I: движение на пешеходката по платното за движение от запад на изток - отляво на дясно пред автомобила.

При този вариант, съгласно данните, съдържащи се разказа на свидетелката М. М. Х. - М. в цитираното съдебно заседание от 23.01.2023г., движението на пешеходката е било от запад на изток- отляво на дясно пред автомобила, като в удара пешеходката е била дясно-задно-странично към удрящата я предна част на автомобила.

Вариант II: движение на пешеходката по платното за движение от изток на запад - отдясно на ляво пред автомобила.